Градът: Моите прадеди. Родови истории 3: За спомените на моя дядо

Благодарение на уникалния преподавател и наш колега-журналист г-жа Юлия Баймакова, вестник „Градът“ има удоволствието да представи тези уникални ученически истории и с това си редакционно решение подканва всички наши съграждани, които милеят за родния си край и род, да опишат и да съживят спомените от миналото на нашите страници. Обещаваме публичност за всички.

Дядо ми по майчина линия се казва Иван Авдев. Когато разбра, че искам да пиша за не­говия род, той много се зарадва. С готовност се обърна към споме­ните си и заразказва:

„Моят дядо Димитър е участвал в Македоно-Одринското опъл­чение заедно с още трима души от село Ковачевица. Той често си спомняше за героизма на българите, проявен при превземането на Одринската крепост. Макар и прегладнели, дрипаво облечени и уморени, български­те войници успели да смаят врага с храбростта си.

Не толкова заради свои­те заслуги, колкото заради пословичната си честност, дядо ми бил избран в коми­тета на ВМРО в Ковачевица.

Дядо Димитър беше много работлив. Ценеше това ка­чество и у другите. Спомням си как веднъж ми каза:

• Седни при мене, чедо. Какво работиш?

Като разбра, че съм строи­тел, добави:

• Ти имаш моя занаят, ни­кой път няма да останеш гла­ден!

Баща ми – Крум Авдев, също беше строител, но се занимаваше и със земеде­лие. Най-драматичният пери­од в неговия живот е участи­ето му във Втората световна война. Оцелял като по чудо въпреки вражеските засади. За съжаление по време на боевете загинали мнозина негови приятели. Той беше голям работар, постоянно се трудеше, за да осигури прехраната на децата си. В личния си живот също беше щастлив. Влюбил се в краси­ва /най-красивата в родното й село Каракьой – Гърция/ и добра девойка – Дафина Спахиева.

Нейният баща и дядо Димитър забелязали, че двамата мла­ди се харесват, и решили да ги оженят. Така било създадено многолюдно се­мейство с шес­тима сина, което заживяло в село Корница. Спомням си случки от моето детство, които говорят за харак­тера на баща ми. Бях тръгнал да му занеса хляб в планината, къде­то той загражда­ше едно пасище. Придружаваше ме мое приятел- че, шестгодишно момче. Но по пътя приятелят ми се загуби в гората. Като разбра това, татко веднага реши какво трябва да напра­вим. Върнахме се в селото и той събра хора, с които тръг­нахме да го търсим. Наме­рихме приятеля ми скрит в храсталак, изплашен.

Аз бях доста палав, правех това, което си намислех, не се допитвах до никого. Вед­нъж, докато баща ми и майка ми бяха на нивата, аз отидох до ловя риба, без да им се обадя. Разбрал къде съм бил, баща ми ме изгони от дома. Прекарах нощта в плевнята, където майка, скришом от него, дойде, за да ми донесе храна. Оттогава не си позво­лих нито веднъж да своевол­нича или да излъжа.“