ГРАДЪТ: Турците насекли на парчета жителите на село Корница

Живите погребали главите отделно, защото не можели да разпознаят телата

Монахиня Валентина ДРУМЕВА

Няма място по българската земя, където да не се е проливала мъченическа кръв още от римско време и след това в смутните времена на диви нашествия и робство. Мъченичеството, в невероятно големи размери, превръща земята ни в свещена.
С такива размисли дойде желанието да се събират данни за мъчениците и подвижниците, за да се съхрани споменът за техния живот и подвизи и да се запознаят с тях съвременните хора – техните потомци. Така излезе една поредица от три тома. Осъзнавайки сериозността на темата, братята от Зографския манастир обърнаха внимание, че е по-добре изложеното да има документалнонаучна и житийна стойност. Следвайки добрия съвет и тяхното благословение, продължаваме на ново стъпало с нова поредица от кратки очерци, съставени въз основа на исторически и археологически проучвания.
Предназначението на тези слова не е само за знание, но и като пример за живот в Христа и като молитвено призоваване на небесна закрила.
По молитвите на подвижниците, просияли в мъченичество и благочестие по българските земи, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас!
Село Корница, разположено в подножието на югоизточния Пирин. Оттам минавал главният път, който свързвал град Неврокоп, сега Гоце Делчев, с Разложката долина. Все по поречието на река Места той бил оживен. По него се движели кервани, натоварени със стока. По него се придвижвали обаче и турски войски.
Това правело мястото неспокойно. Корница било голямо и старо селище. Някога в него имало седалище на епископ. Вярата била здрава и с дълбок корен. Тя дарявала най-сигурната опора при изпитанията, а за поробените те не били малко.
Но животът станал неспокоен и за поробителя. Протестът на потиснатите се усилвал. Появило се и хайдутство. Тогава се стигнало до крайна мярка. Започнало помохамеданчването по тези места в края на XVII и началото на XVIII в. Отбелязани са няколко вълни на насилия. В Корница те се развихрили с голяма сила.
Поробителят започнал най-напред с хитрости. Използвал бедността на хората. Обещавал освобождаване от данъци, които били непосилно тежки. Резултатът обаче се оказал незадоволителен. Тогава се пристъпило към насилие. На дръвник режели главите на непокорните, но много от тях умирали с достойнство.
Поляната сред селото се заляла с кръв. Когато завършила кървавата проповед за хубостта на исляма, там не можело да се намери и един цял труп. На една страна хвърляли главата, на друга членовете на тялото. Издигнала се кървава грамада от насечена човешка плът.
След напускането на селото от турците няколко дни царяло гробно затишие. Избягалите се завърнали и погребали своите мъртъвци, но трудно можело да се открие трупът на близкия човек.
Събирали парчета човешка плът и ги погребвали в общи гробове. За да се почете човешкият образ на мъчениците, някой съобразил да събира в отделен гроб само главите. Това е безспорна истина. Край село Корница е открит гроб, в който са намерени 7-8 черепа, събрани на едно място, без телата. Мъченичеството било безспорна истина, а с него вярата на живите ставала още по-крепка.
Част от оцелелите жители на Корница, които избягали преди да дойдат турците, напуснали родните огнища. Последвали ги и от съседните села. Те преминали през Пирин и основали нови села. Такива се сочат: Горна Сушица, Долна Сушица, Красен и др.

Броят на мъчениците от Корница е много по-голям от числото, което се определя от откритите черепи. По молитвите на тези свети души, претърпели мъчения и смърт за Христа, да се укрепяваме и ние в светото Православие.