ГРАДЪТ: „Сърцето на Гоце не сака да я напущи Македонията

Румен ЖЕРЕВ

Миналата седмица се навършиха 112 години от смъртта на революционера и поборник за свободата на българска Македония Гоце Делчев.
Рано сутринта на 4 май (нов стил) 1903 г. в село Баница, Серско, малобройната чета на апостола на българската свобода на Македония Гоце Делчев е обградена от хиляден турски аскер и в сражението войводата загива заедно с още петима свои другари. Турците разнасят трупа на войводата до Сяр за разпознаване, после го връщат в Баница, за да бъде погребан заедно със своите загинали четници в гробището над селото. Гоце и другият войвода – Димитър Гощанов, са положени заедно, другите четирима – в съседен гроб.

Оттогава насетне историята помни неспокойната съдба на костите му след кончината. Те митарстват цели 43 години от село Баница през Сяр, Ксанти, Пловдив, София, та чак до Скопие.

На 23 април 1906 г. верните съратници на героя – войводите Михаил Чаков и Таската Серски, решават да разкопаят гроба, където е положен Гоце, и да съхранят костите му. Те се опасявали, че напоследък селата около Сяр се наобикаляли от гръцки андартски чети и българското население на Баница ги предупредило за готвено от гърците оскверняване на гроба на героя. В нощта на 23 април разкопават гроба. Религиозният канон е спазен – костите на починалия се вадят поне три години след погребението, но когато започнали да изравят останките, видели, че гръдният кош и гръбнакът още не били загнили достатъчно “Сърцето на Гоце не сака да я напущи Македонията”, проронва в тъмното на местния диалект селянин от Баница, който посочил кой е Гоце в гроба. Затова те изваждат само черепа, костите на крайниците – горни и долни, както и таза. Измиват ги внимателно със спирт и вино и давайки ги на клисаря на черквата Никола Мутафчиев, Чаков го заклева: “Ще положиш Гоце в дървено сандъче под светия престол вътре в храма. Змия езика ти да клъцне, ако кажеш на някой, който и да е той, къде и какво пазиш.”

През 1912 г. в Баница влиза българската войска, а войводите Михаил Чаков и Таската Серски са в редиците на македоно-одринското опълчение. Чаков издейства разрешение от главнокомандващия генерал Михаил Савов сандъчето със съхранените кости на Гоце Делчев да бъде придвижено до град Ксанти, на по-сигурно място, където до 1919 г. Чаков е комендант на града. Оттук започват перипетиите по пренасянето на костите на апостола, за които научаваме наскоро от военните архиви, касаещи двете Балкански и Първата световна война. Клисарят Никола Мутафчиев слага сандъчето с Гоцевите кости в голяма войнишка торба и се качва на влака Сяр – Ксанти. Влакът е пълен с български войници. Вниманието на двама от тях е привлечено от чувала със сандъчето – помислили са, че селянинът от Баница пренася ценности. Единият войник баламосва клисаря, като му отвлича вниманието в разговори, а другият бързо развързва мешката, за да види какви ценности има вътре. Напипвайки човешки кости, войникът ужасен отваря прозореца до него и изхвърля чувала със сандъчето навън из равното Серско поле. След минута клисарят се връща на мястото си и като не намира своя багаж, се развиква из целия влак. Началникът – полковник Семерджиев, незабавно спира влака. Заповядва щателно претърсване на района и торбата скоро е намерена.

Перипетиите с костите на Гоце не свършват дотук. До Ньойския договор (1919г.) дървеното сандъче се съхранява в Ксанти при Михаил Чаков. Когато вече става ясно, че градът трябва да се предаде на гърците, бай Михал натоварва съпругата си Костадинка и нейна приятелка с тайната мисия да пренесат костите на героя в България. Двете жени наемат файтон и с ценния багаж потеглят за Пловдив, където семейство Чакови вече се устройвали да живеят след войната. До месец май 1923 г. дървеното сандъче с тленните останки на Гоце Делчев се съхранява на специално място в една от стаите в дома на семейство Чакови в Пловдив, където денонощно гори кандило.
Тогава те са пренесени в София и тържествено се полагат за съхранение в току-що построения Дом на македонските българи, на ъгъла на улиците “Пиротска” и “Георг Вашингтон”. Преди това тленните останки на героя заедно с костите на Георги С. Раковски за една седмица са изложени за всенародно поклонение в църквата “Св. Неделя”. В Македонския дом в София в ново, специално изработено резбовано дървено сандъче тези кости на героя се съхраняват до октомври 1946 г., когато в резултат на предателската политика на тогавашното българско правителство сандъчето е поставено на английски лафет и тържествено през Дупница, Горна Джумая, Петрич и Струмица е предадено в Скопие. В Симитли стотици бежанци от Кукуш са налягали с плач покрай преминаващия лафет, сбогувайки се завинаги със своя земляк и герой. Оттогава сандъчето с костите се намира в Скопие, в двора на църквата “Св. Спас”.