Неврокопската звезда Митко Саватинов ексклузивно пред Топ ПРЕСА: Аз скоро ще съм най-силният мъж на света!

сасасасВ спорта, наречен „Стронгмен“ (където разни изклю­чително силни и комплекс­ни тежкоатлети повдигат всевъзможни тежести) – също има Професионал­но ниво, както е и в Културизма на IFBB. Тук обаче „каймакът“ на този спорт е още по-малък и да се добе­реш до него е изключител­но трудно. Не и за Димитър Саватинов. След героично­то си представяне на „Арнолд Класик Стронгмен“ (за професионалисти) той даде интер­вю за Топ ПРЕСА. Най-силният бъл­гарски стронгмен остави „ярък по­черк“ в историята на спорта, като достигна 4-то място на най-теж­кия турнир в све­та! Това бе едно изключително представяне за българската тежка ат­летика и ние определено с гордеем с това голямо постижение. Вероятно оба­че, Митко няма да спре до тук, като целите му вече се простират още по-нагоре.

Ето и какво си поговорихме с него броени дни след „Ар­нолд Класик“ 2015г.

– Бих искал да те поздравя за страхотния успех – това е най-големият успех на бъл­гарски стронгмен на профе­сионално ниво а и изобщо за този спорт у нас. Разкажи ни малко повече за себе си – от къде си, от колко време се занимаваш със силови спор­тове, как е преминала твоята кариера накратко?

– Роден съм в Русия, но из­раснах в Гоце Делчев, откъ­дето е баща ми. В 8-ми клас започнах да се занимавам с борба – правих го цели 8 го­дини. После трябваше да за­почна да работя и не можех да продължавам да тренирам професионално. Когато бях на 21, ме повикаха в една цир­кова трупа като акробат и за­почнах да работя там. Междувременно си тренирах по малко за себе си. През 2006-та година отидох в Аме­рика с трупата и тогава започнах да тренирам малко по-сериозно.дсдсдд

През 2007-ма година участвах в две състе­зания по силов трибой – и двете ги спечелих, като на второто по­ставих рекорд на клек за аматьори – 353.5 кг.

  • Как се пренасо­чи към стронгмена?
  • Гледах състеза­ния по телевизията – вдигаха тежести, които бяха близо до възможностите ми и без да трени­рам нещо особено.

Просто реших да започна да се занимавам и през 2009-та направих първото си състеза­ние като аматьор в Америка.

– Каза, че се занимаваш вече 5-6 години със стронг­мен. Но последната една го­дина показа доста завиден прогрес като стигна дори до едно от най-високите стъпа­ла. Може би „Арнолд Класик“ в някои отношения е по-тежък от „World’s Strongest Men“.

В стронгмен средите „Ар­нолд Класик“ се смята за най-престижното състезание, защото е по-тежкото. Канят се 10-те най-силни атлети в света за момента на провеждането на състезанието.

  • Разкажи ни малко пове­че за самото състезание. Как премина подготовката ти? Разбрахме, че по време на самото състезание си нелека контузия?
  • Както обикновено 12-13 седмици преди състезание започвам да се подготвям по-целенасочено. Този път обаче подготовката ми про­тече малко по-трудно, защото не бях поканен директно за състезанието, а трябваше да се състезавам с Джери Притчет директно един срещу друг за 10-тото място. Това обърка малко плановете за трени­ровка. Иначе за самата под­готовка – започнах да вдигам по-големи тежести по-рано, отколкото бях запланувал. Трябваше да правя 450 кг. фермерска разходка месец и половина по-рано от времето, през което реално трябваше да започна да ги правя. 450 кг. бяха предвидени за около 4 седмици преди „Арнолд“, но

се наложи да тренирам с тези килограми 10 седмици преди състезанието. Тогава и получих лека контузия, заради която ми беше по-трудно да тренирам.212112

  • A самият „Арнолд Класик Стронгмен“ е състезанието с най-големите тежести в този спорт. Тази година изненада­ха ли те дисциплините по ня­какъв начин или бяха твойта сила? Видяхме, че на дъмбела и логлифта се представи от- лично.
  • По принцип харесвам всичките дисциплини на „Ар­нолд“. Както вече обясних, за­ради това, че не можах да се подготвя по най-добрия начин, не успях да вдигна 205 кг. на log-a. Имах силата да го на­правя, но се объркаха нещата. 4 седмици преди това вдигнах 200 кг. в Англия. Температу­рата в залата, в която загря­вахме за „Арнолд“, беше под нулата. Не можахме да загре­ем добре. Нямах и достатъчно време за загрявка – успех да загрея само до 175 кг. След 3 минути ме извикаха да правя 205-килограмовия Това ме обърка, тъй като си имам начин на загряване и трябва­ше да загрея поне със 190-195 кг. После направих 6 повторе­ния със 175 кг. – няма логика,

да не мога да направя едно с 205 кг.

  • А другите дисциплини? На цирковия дъм- бел се предста­ви страхотно и спечели дви­жението заед­но с Шоу.

– Аз и Браян Шоу направи­хме по 6 повто­рения. Причи­ната да са само толкова, отно­во е контузия­та. Всеки път на обръщането на дъмбела, гърдата ме болеше все пове­че и повече. Бях се подготвил за 8-9 повторения. Всичките 6 повторения ми бяха леки за вдигане, проблемът ми беше обръщането. Другата дис­циплина, която очаквах да спечеля също, беше „фермер­ската разходка“ с 500 кг. Но там си направих контузията. Според мен самият frame не беше балансиран – като го хванех в средата, се накляня- ше напред. Поради това, че бях най-ниският състезател, това ми попречи, защото се наклони повече и се удари в рампата. Тогава получих кон­тузията и трябваше да го пус­на. Един от докторите каза, че е много лошо разтежение или частично скъсване на гърда­та. Разтегнах и трапец от лява­та страна. Иначе това ми беше една от силните дисциплини, която можех да спечеля.

  • След това обаче състеза­нието протече добре за теб…
  • Не мога да кажа добре, за­щото бях запланувал на дръп­на 500 кг. на тягата с гуми. Но поради болката в гърдата ме беше страх да не скъсам мус­кула напълно. Заради това се наложи първият ми опит да е на 386 кг. С втория трябваше да отида на 411 кг. и да при­ключа – дори не записах тре­ти опит заради контузията. Иначе бях запланувал първи­ят ми опит да е на 430 кг., а вторият – на 482 кг. След това щях да реша колко да сложа за третия. Бях готов за около 500-505 кг.
  • Значи първо упражнение log-а – 6 повторения със 175 кг., 500 кг. на фермерска раз­ходка и 411 кг. на тяга.
  • Да, четвъртото беше yoke (кобилица), но заради болката в трапеца, не можех да го дър­жа добре. Но той и без това ми беше най-слабото упражне­ние, защото преди това имах проблем и с единия крак за около 8 месеца. 30 см ми ос­танаха накрая с 590 кг. Общо на yoke – изминах 4.70 метра, което е доста по-добре от ми­налата година, защото тога­ва бяха 550 кг. и ги пренесох само 2 метра.
  • Промени ли нещо гене­рално в тренировките си, кое­то даде този солиден прогрес
  • през тази година?
  • Аз по принцип пътувах много с цирка до миналия април. Тогава с жена ми ре­шихме да спрем да пътуваме, за да мога да се подготвям. Така, че за последната година резултатите ми ста­наха много по-добри, защото имам повече време да почивам, макар че работех ня­колко нощни смени седмично. А и когато съм на едно място много по-добре мога да си спазвам храни­телния режим. Имам време и за много по­вече кардио трени­ровки – почти всяка сутрин. Не мога да тичам по улиците или на стадион, защото съм много тежък – затова го правя в ба­сейн, където няма натоварва­не на ставите.
  • При вас кардиото е аб- солютно задължително, за разлика от повечето други тежкоатлетически спортове, нали?
  • Ами за да направиш 8 пов­торения на 124 кг. дъмбел – трябва да имаш добра кардио подготовка.
  • Какви хранителни принци­пи спазваш и на какви храни наблягаш?
  • Започвам да се подготвям за „World’s Strongest Men“ след 6 седмици в Малайзия и ще съм на хранителен режим. По принцип трябва да се храня по 5 пъти на ден, но ми е много трудно да ям по 5 пъти, зато­ва гледам да са поне 4. Три от храненията ми включват око­ло 350 г. месо и около 70-100 г. въглехидрати – най-вече су­ров ориз. На закуска не ям ни­какви въглехидрати, защото искам да топя малко мазнини. Закуската ми например е 6 яйца с около 200 г. много чис­та пуешка или телешка кай­ма и малко кашкавал. После пилешко или телешко месо – позволявам си свинско, ако е по-чисто.
  • Как протича при теб една подготока от гледна точка на тренировъчен цикъл? Колко пъти в седмицата тренираш?
  • – Когато нямам участие в голямо състезание, гле­дам да тренирам по 5 пъти на сед­мица – 4 пъти в залата и веднъж стронгмен. Ко­гато започна да се подготвям за състезание като „Арнолд“ или „World’s Strongest Men“, един трени­ровъчен цикъл ми е около 12 седмици. За първите 4 седми­ци тренирам все още по 5 пъти седмично, след това – 4 пъти седмично – 3 тренировки в зала и една стронгмен. Гледам да наблягам повече на самите движения от състезанието.
  • Самите движения са из­вестни преди дадено състеза­ние, нали?
  • Ами за някои – да. За „World’s Strongest Men“ напри­мер ще ни ги кажат 2 седмици преди състезанието. Едва ли не, каквото ти дадат, това вди­гаш. Подготовката за там не е особено специализирана.
  • Очакваш ли конкуренци­ята там пак да е толкова силна? Видяхме, че на „Арнолд” бяха най-силните атлети в мо­мента..
  • Да, там ще са същите със­тезатели, плюс още други.
  • Смяташ ли, че САЩ е стра­ната, в която можеш да дос­тигнеш своя потенциал в този спорт? Питам от гледна точка на момчетата, които са запа­лени по стронгмен и тренират в България. Но тук и условия­та не са толкова добри, може би и тренировъчните методи­ки и познанията?
  • Много е важно как тре­нираш – методиките са из­ключително важни. Когато аз започнах да тренирам за със­тезания, пътувах по 1500-1600 км. на седмица. Пътувах, ра­ботех, тренирах и се състеза­вах. Първите две години даже не правех специализирани стронгмен тренировки – тре­нирах просто в зала. Момче­тата в България имат доста- ъчно условия, за да могат да тренират. През 2013-та година се подготвях в България за „Арнолд” за аматьори. Така, че има достатъчно условия, за да можеш да се подготвиш за състезание. Друг е въпросът, че начините на трениране и по­чивката трябва да се променят за много от момчетата. Трябва и да си повярват, че могат да достигнат по-големи постиже­ния. Необходима е и по-голяма конкуренция. Повечето от мом­четата се задоволяват с пости­жение „Аз ще съм най-силният в България”. Аз никога не съм мислел така. Когато започнах, си казах: „Аз ще съм най-сил­ният в света”. За мен никога не е имало значение дали ще съм най-силният в селото или в града, или в България. За мен винаги е било важно да съм най-силният в света. Така трябва и да мислят всички шампиони. Трябва да се задоволяваш само с най-доброто, не с посредстве­ното. Знаеш, че имаме много силна школа в силовите спор­тове – специално във вдига­нето на тежести и в трибоя. Но в стронгмена, ако изключим Стоян Тодорчев и Владо Ри- зов, които имаха няколко меж­дународни участия, повечето момчета като че ли не успяха да достигнат международно ниво. Пак казвам – трябва конку­ренция. Стронгменът е много труден спорт – не се изисква само да си силен. Според мен дори да вземем най-силните и добри щангисти в България, от тях може би няма да станат добри стронгмени. Спор­тът е напълно раз­личен.
  • Смяташ ли, че ръстът има значе­ние в стронгмена?
  • Чували сме различ­ни гледни точки.. Някои казват, че по-високите атлети са с предимство, но ти си доказател­ство, че и по-ниски­те състезатели мо­гат да достигнат високи върхове.
  • Има ли нужда да отговарям на този въпрос? (смее се)
  • Явно си решил да опровергаеш по­вечето хора, които смятат, че високите хора са привилеги­ровани.
  • Догодина всички ще ви­дят как ще победя и Шоу, и Савицкас, ако се появи. (бел. ред. – Савицкас е най-дългогодишният шампион на „Арнолд Стронгмен”, а Браян Шоу е най-силният състезател в мо­мента).
  • С кого тренираш в Амери­ка? Кой ти помага в подготов­ката и режима?
  • – Имам човек, който ми из­готвя хранителния режим. Няколко човека тренира­ме стронгмен в моята зала. Собственикът на залата – Алън Коли, преди няколко месеца си спечели картата за професионални състезания – той е най-близкият ми парт­ньор.
  • Важно е да имаш такива хора около себе си, ако си сам сигурно е по-трудно..
  • По-трудно е, да. Попринцип през всичките 4-5 години тренирах сам. В последно вре­ме започнах да тренирам по­вече с другите.
  • – Спомена, че имаш се­риозни планове за “World’s Strongest Men“. Как ги виж­даш там нещата – твоите въз­можности спрямо възмож­ностите на останалите?
  • Най-важното за мен сега е да мога да се възстановя напъл­но от контузията. Мо­ята цел е да достигна финала тази година. Всичко по-нагоре, ще е мой плюс и успех. Но ако стигна до фи­нала, ще съм първи­ят българин, който е стигал до финала на „World’s Strongest Men”.
  • В последните години като че ли упражненията на “World’s Strongest Men“ са малко по-ди­намични в сравнение с „Арнолд“, къде­то са по-статични и по-тежки.
  • много по-динамични са. За последната година, в която се подготвям и с кардио, съм доста по-бърз. Така, че не се притеснявам много от това. По-скоро от факта, че има упражненията, които не съм ги правил – например fingal fingers. Няма и къде да тренирам с такъв уред – надя­вам се да не ми се падне. Но по принцип нищо друго не ме притеснява.
  • Дългосрочните ти плано­ве са да станеш най-силният и това е страхотно. В България хората в силовите среди сле­дим доста изявите ти. Опит­ваме да се промотираме и по­пуляризираме тези спортове, макар че тук състезанията не са от този мащаб. Да се надя­вам, че някой ден ще можеш да дойдеш в България да на­правиш някоя демонстрация.
  • Бих дошъл, ако се намери евентуален спонсор, който да покрие единствено транспорт­ните ми разходи. Бих го напра­вил само за момчетата. Сигу­рен съм, че ще има много хора, на които ще им хареса.
  • Имаш ли спонсори, които да ти помагат?
  • Жена ми е човекът, кой­то най-много ми помага. Ви­наги е с мен и ме подкрепя. Деби Ексти, която произвеж­да един продукт, наричащ се Play Again. Това е единстве­ният продукт, който взимам като суплемент и който ми помага за ставите и за въз­становяването. Също така Кен Андерсън, който е собственик на „Anderson Powerlifting”, ме снабдява с ръкавите, триката за тяга, клек, колани. Всякак­ва екипировка за тренировка и състезание.
  • Благодаря ти изключител­но за това интервю. Желая ти да бъдеш следващата голяма заплаха за големите шампи­они в този спорт. Успех!

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене