Тайните на благоевградския Лувър! Само в Топ Преса! Тринадесет години безвремие, мистерия със стотици картини от художествения фонд и милионни планове под сянката на вечния директор Иван Милушев
Има институции в българската провинция, в които времето не просто спира, а се превръща в удобен, плътен кадифен завес, зад който публичният ресурс и обществената памет тихо се разтварят в полумрака на изложбените зали. Когато човек прекрачи прага на Градската художествена галерия в Благоевград, първото усещане е за академична тишина, за онзи специфичен мирис на терпентин, стар паркет и прясно боядисани с латекс стени, който винаги респектира непосветения посетител. Изкуството по природа изисква благоговение и дистанция от грубата проза на числата, инвентарните книги и бюджетните параграфи. Но точно в тази дистанция, култивирана внимателно в продължение на повече от десетилетие, се крие един от най-любопитните управленски феномени в културния живот на Югозападна България. Към осемнадесети ноември 2026 година благоевградската галерия се управлява от един и същ човек вече точно тринадесет години. На петнадесети ноември 2013 година художникът Иван Милушев сяда в директорския кабинет и оттогава насам в областния център се сменят кметове, прекрояват се политически мнозинства в Общинския съвет, рушат се и се изграждат цели градски булеварди, но в храма на изобразителното изкуство властта остава непоклатима, затворена и почти недосегаема за външен одит.
За да бъде разбрана анатомията на това дълголетие, фигурата на директора трябва да бъде разгледана с цялата обективност, която дължим на един безспорен творец, но и с цялата безпощадност, която изисква контролът върху всяка публична длъжност. Роден през 1956 година в Благоевград и завършил Националната художествена академия през далечната 1981 година, Иван Милушев не е случаен човек в гилдията. Бивш председател на местното представителство на Съюза на българските художници, дългогодишен преподавател в Югозападния университет, изявен майстор на акварела с международно признание, за когото дори Министерството на външните работи през 2023 година официално съобщава по повод негово престижно отличие на международен фестивал в Словения. Всичко това изгражда един безупречен фасаден портрет на ерудирания артист, поставен начело на културен институт. Проблемът в публичното управление обаче никога не е в художествения талант с четката, а в начина, по който административната власт се упражнява ден след ден, година след година, без видими механизми за отчетност пред данъкоплатците на Благоевград. Продължителният тринадесетгодишен мандат сам по себе си не е престъпление, нито автоматична диагноза за провал, но в една демократична община той неизбежно поставя тежкия въпрос кой, кога и по какви обективни критерии оценява работата на този директор, какви управленски цели са му поставяни от кметската администрация от 2013 година до днес и защо в публичното пространство липсват детайлни годишни отчети за финансовото и имущественото състояние на институцията.
Истинският нерв на това разследване обаче не започва от кадровата статистика, а от една странна, почти сюрреалистична математическа аномалия, която открихме при кръстосания прочит на официалните архиви на държавните медии и публичните изявления на самия Иван Милушев. Всяка художествена галерия по света има едно свещено ядро, което осмисля съществуването ѝ отвъд ролята на обикновен салон под наем за временни експозиции, и това е нейният художествен фонд. Това са картините, пластиките и графиките, купени с общински пари или дарени от авторите, които представляват публична общинска собственост и културно наследство на града. Ако върнем лентата назад към десети март 2017 година, в златния архив на Българската национална телевизия пазим един отрезвяващ репортаж със заглавие, което звучи като присъда за културната политика на областен център – че във фонда на благоевградската галерия се съхраняват едва седемдесет картини. Тогава националната медия документира, че от тези седемдесет платна само около десет са реално откупени през годините, а всички останали са плод на благородни дарения от художници, като официалното обяснение за тази духовна и материална бедност е хроничната липса на средства за откупки.
Тази отправна точка от 2017 година е ключът към загадката, която се разгръща пред очите ни днес. Защото през следващите девет години в Благоевград кипи щедро финансиран от общината художествен живот, провеждат се ежегодни национални и международни пленери, раздават се общински награди от конкурсни изложби, а регламентът е категоричен, че отличените автори и участниците в пленерите оставят свои творби за фонда на града. И тук попадаме на противоречие в официалните данни, което не може да бъде подминато с лека ръка. През юли 2022 година, в информация по линия на Българската телеграфна агенция, директорът Иван Милушев гордо обявява пред обществеността, че колекцията от съвременно изкуство, създадена чрез провежданите пленери, вече наброява над двеста произведения. В същата тази 2022 година Община Благоевград официално потвърждава, че кураторът на националния пленер Сашо Стоицов селектира участниците, а всеки от художниците оставя по две свои платна за бъдещия музей на съвременното изкуство в града. Простата аритметика би следвало да означава, че с всяка изминала година след 2022-ра, когато пленерите продължават с пълна сила и дори стават международни с участието на единадесет автори от България, Франция и Великобритания през 2026 година, този фонд би трябвало неудържимо да расте към триста и повече единици.
Вместо това, през юли 2026 година, точно четири години след заявлението за над двеста картини, в емисия на същата Българска телеграфна агенция Иван Милушев заявява буквално, че от пленерите е създадена колекция от над сто произведения на съвременното изкуство. Как в рамките на четири години, през които общината не е спирала да плаща за пленери, хонорари, нощувки, материали и наградни фондове, една публична колекция в устата на нейния единствен пазител се свива от „над двеста“ до „над сто“ творби? Разбира се, строгият юридически и журналистически стандарт не позволява да се хвърлят директни обвинения, че сто картини са изчезнали физически от хранилищата на галерията, тъй като и двете формулировки боравят с приблизителен праг, а винаги съществува хипотезата директорът да разделя условно в съзнанието си различни сбирки и подколекции. Но когато става дума за публично имущество за десетки или стотици хиляди евро, подобна вербална небрежност от човек, който тринадесет години държи ключовете от депото, е повече от тревожна. Още на шестнадесети октомври 2026 година самият Милушев отново потвърждава пред БТА, че общината финансира парични отличия за трима автори от поредната изложба, чиито произведения по правило остават във фонда на галерията. Големият въпрос, който екипът на „Топ Преса“ поставя ребром пред общинското ръководство в Благоевград, е колко точно произведения притежава Градската художествена галерия към осемнадесети ноември 2026 година по инвентарна книга, кога за последен път независима общинска комисия е влизала в хранилищата, за да свери всяко платно по заглавие, автор, размери и инвентарен номер с приемо-предавателните протоколи, каква е тяхната балансова стойност и къде физически се съхранява всяко едно от тези стотици произведения от пленерите за все още несъществуващия музей на съвременното изкуство.
Въпросът за картините и парите, с които те се придобиват чрез награди и откупки, неизбежно ни отвежда към втората голяма пукнатина в модела на управление на благоевградската галерия – размиването на границите между администратора, арбитъра и артиста. В европейската културна практика съществува неписано, но желязно етично правило, че когато ръководиш публична галерия и разпределяш общински ресурс, ти си домакин и мениджър, а не конкурент или самооценяващ се участник в собствената си зала. В Благоевград обаче ролите са слети в едно неразделимо цяло. Достатъчно е да отворим публичния архив на Българското национално радио от четиринадесети февруари 2025 година, където се съобщава за мащабна обща изложба с петдесет и двама художници и осемдесет произведения в Градската художествена галерия. В официалната информация Иван Милушев фигурира едновременно в три битности – като директор на институцията-домакин, като куратор, който селектира и подрежда експозицията, и като един от участващите автори със свои собствени творби. В юридическия смисъл на закона това тройно превъплъщение при обща изложба без пряк паричен приз за директора може да не покрива формалния състав на законов конфликт на интереси, но от гледна точка на публичната хигиена и управленския стандарт то разкрива един затворен феодален модел, в който един човек определя правилата, подбира участниците и сам се нарежда сред тях.
Още по-чувствителна става темата, когато погледнем как се разпределят общинските парични награди, срещу които картините влизат във фонда на галерията. За традиционната представителна изложба през май 2026 година Радио Благоевград публикува поименния състав на тричленното жури, което решава кои автори да получат финансираните от общината отличия, и в това жури отново неизменно присъства директорът Иван Милушев, рамо до рамо с Богомил Живков и Деля Чаушева. Когато Общинският съвет в Благоевград приема на тридесет и първи август 2026 година бюджета на общината, в който за общинските културни институти е заложена внушителната обща рамка от два милиона и триста хиляди евро, а за отделния Общински фонд „Култура“ са предвидени двадесет и пет хиляди евро, общинарите изрично разписват строги механизми за предотвратяване на конфликт на интереси при оценяването на проекти по фонда. Логичният въпрос е защо подобни прозрачни, писмени и публично достъпни правила остават невидими, когато става дума за конкурсните изложби, пленерите и откупките в самата Градска художествена галерия, кой назначава журитата през последните пет години и къде са публикувани техните мотивирани протоколи.
За да разберем защо темата за правилника на галерията, начина на журиране и легитимността на директорския пост е толкова болезнена, трябва да разровим един полузабравен, но изключително показателен архивен скандал от 2017 година, документиран на страниците на вестник „Струма“. Тогава тишината в благоевградската гилдия е взривена от безпрецедентен бунт, след като четирима утвърдени местни художници демонстративно влизат в залите и свалят картините си от стените в знак на открит протест срещу управлението на Иван Милушев, а част от недоволните творци организират своя алтернативна протестна изложба в старинния квартал „Вароша“. Причината за този артистичен разкол още преди девет години е абсолютно същата, която буди въпроси и днес – остро недоволство от непрозрачния начин, по който се определят наградите, капсулираният състав на журито и пълната липса на отчетност. В разгара на онзи скандал тогавашният председател на Съюза на българските художници в Благоевград Антон Гошев изрича пред медиите тежки обвинения, твърдейки, че в продължение на три години с директора на галерията няма нормална комуникация, че гилдията не получава конкретни отговори за критериите при журирането и че самият Иван Милушев е бил назначен на поста си през 2013 година без конкурс и трябва да бъде сменен.
Най-потрясаващият детайл от онази архивна публикация от 2017 година обаче не са обвиненията на протестиращите художници, а официалното признание на самия Иван Милушев. Отхвърляйки критиките към организацията на изложбите, директорът, който по онова време управлява вече четвърта година, публично признава, че Градската художествена галерия все още няма приет вътрешен правилник, и обещава, че предстои Общинският съвет да гласува нейния официален статут. Днес, в края на ноември 2026 година, девет години след онова признание, в публично достъпните регистри на Община Благоевград все още не се открива ясен и публичен документ, който да показва кога и как е приет този статут, съществува ли действащ вътрешен правилник за фондохранението, откупките и конкурсите и провеждан ли е изобщо някога публичен конкурс за директорския пост след 2017 година, или тринадесетгодишното управление продължава по силата на безсрочно административно благоволение. Впрочем, времето в Благоевград умее да лекува и най-острите творчески конфликти по свой собствен, прагматичен начин – доказателство за това е любопитният факт, че художникът Антон Мавродиев, който през 2017 година е сред четиримата бунтари, свалили картините си от стените в знак на протест срещу Милушев, през май 2026 година вече е сред тримата официално наградени автори в традиционната изложба за празника на града, отличен не от кого да е, а от тричленното жури с участието на същия този директор Иван Милушев. Този обрат показва обективно, че старите окопи в гилдията не могат да се разглеждат черно-бяло като вечна вендета, но в същото време засилва усещането, че в малкия град всеки рано или късно трябва да се съобрази с монопола на единствената общинска институция за изобразително изкуство.
Отвъд картините, пленерите и творческите страсти стои и чисто финансовият въпрос за материалната база, ремонтите и стотиците хиляди левове и евро, които преминават през или около сградата на галерията. Прегледът на официалните общински документи от последните три години разкрива няколко интересни финансови следи, които се нуждаят от пълно осветляване. В актуализираното приложение към общинската програма за реализация за програмния период от 2021 до 2027 година фигурира мащабна инвестиционна мярка, озаглавена като ремонт и обновяване на помещения на Градската художествена галерия, арт пространство „Акварел“ и околното пространство, срещу която е записана внушителната прогнозна стойност от един милион и петстотин хиляди лева. Разбира се, обективният прочит изисква да се уточни, че това е планирана индикативна сума за обща инвестиционна мярка, а не доказателство, че този милион и половина вече е изхарчен само за галерията. Но когато съпоставим този мащабен план с реалните отчети на Община Благоевград, картината става изключително любопитна. На двадесет и трети юли 2024 година общинската администрация официално се похвалва, че изложбените зали са пребоядисани със собствени сили от работници на общинското предприятие „Чистота“, а със средства от общинския бюджет е подменено осветлението. Година по-късно, в официалния годишен отчет на Община Благоевград за 2025 година, вече е записано, че е извършено реновиране на зала номер три на Градската художествена галерия, представено като важна стъпка за разширяване на изложбената и образователната дейност. Колко точно е струвал на благоевградските данъкоплатци ремонтът на зала номер три през 2025 година и подмяната на осветлението през 2024 година, коя фирма е изпълнила строително-монтажните работи, чрез обществена поръчка или чрез директно възлагане са избрани изпълнителите и как тези частични ремонти се вписват в планираната мярка за един милион и половина лева – това са въпроси, чиито отговори към днешна дата липсват в публичните отчети на кметството.
Тъй като истинската разследваща журналистика не борави с кафеджийски слухове, а с документи с входящ номер, печат и подпис, „Топ Преса“ превръща всички тези констатирани противоречия в официално искане по Закона за достъп до обществена информация до кмета на Община Благоевград. Обществото в областния център има пълното законно право да види черно на бяло пълната финансова справка за бюджета на Градската художествена галерия за целия тринадесетгодишен период на управление на Иван Милушев от 2013 до 2026 година с точна разбивка за фонд работна заплата, текуща издръжка, разходи за международни и национални пленери и капиталови ремонти. Изискваме предоставянето на официалните данни от последната извършена инвентаризация на художествения фонд, точния брой на заведените картини и пластики по години, евентуалните протоколи за липси или бракувания, както и пълния опис на всички откупени с общински средства и дарени произведения от 2013 година насам с посочени автори, дати, стойност и правно основание за придобиване, за да стане най-после ясно дали картините от пленерите са над сто, или над двеста. Настояваме общинската администрация да предостави всички договори, фактури и приемо-предавателни протоколи за ремонтите в галерията през 2024 и 2025 година, копията от протоколите на журитата от конкурсните изложби за последните пет години, данните за реалната посещаемост и приходите от билети и дарения, както и всички документи около назначаването на Иван Милушев през 2013 година, последващите допълнителни споразумения към трудовия му договор и официалните атестации на неговата дейност. Защото изкуството принадлежи на вечността, но сградите, парите и картините на Градската художествена галерия принадлежат на гражданите на Благоевград и след тринадесет години тишина е крайно време завесата да бъде вдигната докрай.
„ТОП ПРЕСА“ ПРОДЪЛЖАВА РАЗСЛЕДВАНЕТО: 70, 320 ИЛИ НАД 200 КАРТИНИ? КОЙ МОЖЕ ДА КАЖЕ КАКВО ТОЧНО ПРИТЕЖАВА ГАЛЕРИЯТА В БЛАГОЕВГРАД?
Разследването на „Топ Преса“ за управлението на Градската художествена галерия в Благоевград разкрива още един любопитен факт, който заслужава вниманието както на общинската администрация, така и на контролните органи. През 2019 година, само две години след като Българската национална телевизия съобщава, че художественият фонд на галерията наброява едва седемдесет картини, директорът Иван Милушев вече говори пред вестник „Струма“ за над триста и двадесет произведения. Ако двете числа се отнасят до една и съща колекция, това означава увеличение с поне двеста и петдесет творби за сравнително кратък период. Откъде са постъпили тези произведения, кой ги е оценявал, колко от тях са дарени и колко са придобити с общински средства? Съществуват ли приемо-предавателни протоколи и инвентарни номера за всяко произведение?
Още по-интересна става хронологията през следващите години. През 2022 година Иван Милушев съобщава за над двеста произведения, събрани чрез художествените пленери, а през 2026 година говори за колекция от над сто творби. Разбира се, това не доказва намаляване на фонда. Изразът „над сто“ може да включва и значително по-голям брой, а отделните изявления могат да се отнасят до различни колекции. Но защо при публичното представяне на общинско културно имущество се използват толкова различни ориентировъчни количества? Не е ли време Община Благоевград да публикува точния инвентарен опис, вместо гражданите да научават за богатството на своята галерия от приблизителни изказвания?
И тук възниква въпрос, който излиза далеч извън счетоводството. Къде физически се съхраняват стотиците произведения? Разполага ли галерията със специализирано фондохранилище, осигурени ли са необходимите температурни условия, контрол на влажността, противопожарна защита и застраховки? Кога е извършена последната пълна инвентаризация и кой е подписал протоколите? Има ли произведения, предоставени за временно ползване на други институции, и ако има, на какво основание? Въпросите са особено важни, защото художествените творби представляват културна и имуществена ценност, която общината е длъжна да управлява отговорно.
Остава и административният въпрос, поставен още през 2017 година, когато Иван Милушев публично коментира липсата на приет вътрешен правилник на галерията. Девет години по-късно обществото има право да знае кога е приет такъв документ, кой е утвърдил правилата за откупки и дарения и как се контролира тяхното изпълнение. Липсата на открит документ в досегашното ни проучване не означава, че правилник не съществува. Означава, че неговото съдържание и приложението му трябва да бъдат установени документално.
„Топ Преса“ ще потърси официалните отговори на директора Иван Милушев и ръководството на Община Благоевград. До представянето на инвентарните документи няма основание да се твърди, че произведения са изчезнали или че са извършени нарушения. Но има достатъчно публично поставени въпроси, които изискват точни отговори. Защото художествената стойност на една картина може да бъде предмет на спор между специалистите, но нейното присъствие в общинския инвентар трябва да бъде безспорен факт.













