СКАНДАЛ ЗА МИЛИОНИ! АПИ ПРЪСКА НОВИ ЕВРО ЗА ХАРТИИ ПО АМ „РИЛА“, А МАГИСТРАЛАТА ОЩЕ НЯМА ДОРИ ОДОБРЕНО ТРАСЕ

ПОРЕДЕН СКАНДАЛ ЗА МИЛИОНИ! АМ „РИЛА“ ОТНОВО ВЛЕЗЕ В ГРАФАТА НА АПИ, НО КЪДЕ Е МАГИСТРАЛАТА? 133 ХИЛЯДИ ЕВРО ЗА ЕКООЦЕНКИ, 460 ДНИ СРОК И ВСЕ ОЩЕ НЯМА ИЗБРАНО ТРАСЕ!

Две десетилетия обещания, променящи се километри, конкурси без публична развръзка и нов договор за поредния подготвителен етап. АПИ отчита напредък по стратегическия проект, но Югозападна България продължава да чака отговор на най-простия въпрос, кога най-после ще започне реалната работа по автомагистрала „Рила“?

 

Автомагистрала „Рила“ отново се появи в новинарския поток, този път с договор за изготвяне на екологични оценки за близо 60 километра от бъдещото трасе между ГКПП „Гюешево“ и Дупница. На пръв поглед новината изглежда като поредната стъпка към реализацията на един от най-важните инфраструктурни проекти за Югозападна България. Само че зад официалното съобщение за договор на стойност 133 304,96 евро без ДДС се крие един далеч по-неудобен въпрос.

Колко още подготвителни процедури трябва да премине този проект, преди държавата да покаже не намерения, а реална готовност за строителство?

На 6 ноември 2026 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ е подписала договор с дружеството „Поввик“ АД за изготвяне на доклад за оценка на въздействието върху околната среда и доклад за оценка на степента на въздействие върху защитените зони от европейската екологична мрежа „Натура 2000“. Информацията е от проверка в Регистъра за обществените поръчки, а стойността на избраното предложение е 133 304,96 евро без ДДС.

Дотук добре. Само че това не е договор за строителство, не е договор за окончателно проектиране и не означава, че трасето е одобрено. Става дума за пореден подготвителен етап, който трябва да даде необходимата екологична основа за последващото развитие на проекта. С други думи, магистралата все още е на територията на документите, процедурите и административните решения.

460 дни, но часовникът още чака АПИ

Особено показателен е записаният срок за изпълнение. Той е 460 календарни дни, но не започва автоматично от датата на подписване на договора. Отчитането му стартира едва след като АПИ предостави на изпълнителя необходимата документация, удостоверено с приемо-предавателен протокол.

Тук възниква въпрос, на който агенцията дължи ясен публичен отговор. Кога точно ще бъде предоставена документацията? Подготвена ли е тя в пълен обем? Има ли конкретен график за предаването ѝ, или отново ще наблюдаваме познатата практика договорите да бъдат подписвани, сроковете да стоят на хартия, а реалното изпълнение да зависи от последващи административни действия?

Не става дума за маловажна подробност. Когато срокът започва да тече след действие на самия възложител, обществото има право да знае кога възложителят ще изпълни собственото си задължение. Иначе 460 дни звучат като срок, но не дават никаква сигурност кога ще има резултат.

Договорът предвижда плащане на три етапа. Тридесет процента след съгласуване на заданието за обхвата и съдържанието на докладите, петдесет процента след положителна оценка за качеството им и останалите двадесет процента след издаване на решенията по ОВОС и оценката за съвместимост. Авансово плащане не е предвидено.

В процедурата са поканени три участника и трите са подали оферти. За изпълнител е избрано „Поввик“ АД с предложение от 133 304,96 евро без ДДС, при прогнозна стойност от 144 308,91 евро. Второто класирано предложение е на обединение „Ий Кей Джей – П“ за 136 763,34 евро, а третото е на „ВАНГ“ ЕООД за 143 051,31 евро. Основният критерий за избор е най-ниската цена.

Това са конкретните параметри на договора. Но те не дават отговор на големия проблем, как и кога този подготвителен процес ще се превърне в цялостна инвестиционна реализация.

Две трасета, хиляди декари и все още никакъв окончателен избор

Още по-сериозен е въпросът с бъдещото трасе. Според инвестиционното предложение, изпратено от АПИ до Министерството на околната среда и водите през юли 2026 г., за участъка между Гюешево и Дупница се разглеждат два варианта, зелен и светлосин.

Това не е просто технически избор върху карта. Става дума за територии, населени места, земеделски земи, природни местообитания и имоти на хора, които имат право да знаят какво предстои в районите, където живеят и работят.

По публикуваните данни зеленият вариант е с дължина приблизително 61,5 километра, а светлосиният е около 60 километра. Различията между тях засягат конкретни землища и природни територии. При зеления вариант са засегнати четири защитени зони, „Осоговска планина“, „Скрино“, „Осогово“ и „Долна Козница“, докато светлосиният преминава през последните две.

Министерството на околната среда и водите е определило, че проектът подлежи на задължителна оценка за въздействие върху околната среда. Причината е мащабът на инвестиционното предложение и вероятността от значително въздействие върху защитени местообитания и видове.

Според представените разчети необходимите площи за отчуждаване и промяна на предназначението са приблизително 4729 декара при зеления вариант и 4482 декара при светлосиния. Преобладават земеделските земи. В процедурата вече са постъпили и възражения от жители и собственици на имоти в махала Синорска на село Невестино, както и от района на защитена зона „Долна Козница“.

Това означава, че АПИ не може просто да постави отметка срещу поредната обществена поръчка и да обяви, че проектът напредва. Тук са необходими прозрачност, аргументиран избор, реално изслушване на засегнатите хора и професионална оценка на всички последствия. Въпросът не е само кой вариант е по-къс или по-евтин, а кой е най-целесъобразен за обществото, икономиката и природата.

И тук отново липсва най-важното, публично обявено окончателно решение за трасето.

Двадесет години промени, обещания и административни завои

Историята на автомагистрала „Рила“ е почти учебникарски пример за това как един стратегически инфраструктурен проект може да остане десетилетия наред в периферията на държавните приоритети.

Идеята за изграждането на високоскоростна пътна връзка между Гюешево, Кюстендил, Дупница, Самоков и района на Ихтиман съществува от десетилетия. През годините тя преминава през различни концепции, различни технически параметри и различни политически обещания.

Първоначалните планове от 2008 г. предвиждат високоскоростен път с дължина около 140 километра и прогнозна стойност, доближаваща един милиард лева. В следващите години дължината се променя, първо на около 100 километра, после на 89 километра, а в последващи официални отговори се появява и параметърът от 107 километра. Различните числа отразяват различни етапи и варианти на планиране, но същевременно показват колко дълго проектът не успява да получи окончателна и устойчива форма.

През годините са обсъждани и варианти за концесионно изграждане. През 2009 г. подобна идея не получава реализация. По-късно отново се появява концепцията частен инвеститор да поеме изграждането и експлоатацията на магистралата.

През 2022 г. АПИ стартира процедура за изработване на идеен и технически проект с подробен устройствен план за участъка Гюешево, Дупница. През годините са провеждани и процедури за проучвания, анализи и оценка на различните варианти. В един от етапите е обявен конкурс за идеен проект, в който участват 11 дружества и консорциуми. Резултатите от него не получават необходимата публичност, която един проект с такова национално значение заслужава.

През 2025 г. „Топ Преса“ отново постави темата на дневен ред с публикацията „Магистрала „Рила“: Блян за Югозападна България или бъдеща реалност по стъпките на „Хемус“?“. Тогава акцентът беше върху очаквания анализ за пътна безопасност и оценка разходи и ползи, който трябваше да помогне за определянето на най-подходящото направление.

През юни 2025 г. последва и нашият мащабен анализ за връзката между АМ „Рила“ и Коридор №8. През юли същата година „Топ Преса“ и Кюстендилската търговско-промишлена палата поставиха въпроса за стратегическото значение на магистралата, железопътната връзка Кюстендил, София и цялостното икономическо бъдеще на Югозападна България.

Тогава посланието беше ясно, регионът има нужда от инфраструктура, а не от поредни политически декларации.

Днес, през ноември 2026 г., въпросът продължава да стои. И вече не може да бъде отлаган с общи обещания.

Магистрала, която трябва да свърже три магистрали, но още търси собственото си трасе

Голямата идея зад АМ „Рила“ е повече от регионална. В западната си част проектът трябва да осигури връзка между ГКПП „Гюешево“ и АМ „Струма“ при Дупница. В следващите направления концепцията предвижда продължение през Самоков към района на Ихтиман и връзка с АМ „Тракия“, както и направление към АМ „Хемус“ в района на Бухово.

Така България би получила стратегическа пътна връзка между границата със Северна Македония и три от основните си автомагистрали. Това би имало значение за международния транзит, бизнеса, туризма, логистиката и икономическото развитие на цели области.

Не бива да забравяме и връзката с Коридор №8, който трябва да свързва Черно и Адриатическо море. За Кюстендил и останалите населени места в Югозападна България подобна инфраструктура би могла да промени икономическата карта, да привлече инвестиции и да създаде нови възможности за развитие.

Но между стратегическата карта и реалната магистрала има огромна дистанция. И тази дистанция не се измерва само в километри. Тя се измерва в години на забавяне, неприключили процедури, променящи се параметри и липса на категорични решения.

Концесията ли е спасението, или поредното обещание?

Темата за публично-частното партньорство също отново се поставя на дневен ред. Министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев заяви пред журналисти по време на международната конференция за Коридор №8 в София, че правителството проучва възможности за публично-частно партньорство при реализацията на големи пътни проекти, сред които е и АМ „Рила“.

Още през ноември 2025 г., при среща на гарата в Гюешево с македонския си колега Александър Николоски, тогавашният транспортен министър и вицепремиер Гроздан Караджов обяви, че изграждането на магистралата може да бъде отдадено на концесия.

Това звучи като възможност, но не е решение за строителство. Концесионният модел изисква ясни параметри, доказана икономическа целесъобразност, оценка на трафика, финансов модел и прозрачни условия за инвеститорите. Още повече че става дума за проект, чиито отделни участъци все още са в различна степен на проектна и екологична подготовка.

Преди държавата да говори за частни инвеститори и концесионери, тя трябва да покаже какво точно предлага на пазара. Къде ще минава магистралата, колко ще струва, как ще бъде финансирана, какви са очакваните приходи и кой ще носи риска при евентуално неизпълнение?

Без тези отговори публично-частното партньорство рискува да остане поредната политическа формула, която звучи добре, но не приближава нито един метър асфалт.

АПИ дължи отговори, не поредно съобщение за административен напредък

Новият договор за екологичните оценки безспорно е необходима стъпка. Никой не оспорва, че магистрала с подобен мащаб трябва да премине през всички законови процедури и да бъдат отчетени последиците за природата, хората и собствеността. Това е задължение на държавата, а не бюрократична пречка.

Но именно затова АПИ трябва да бъде подложена на много по-сериозен обществен контрол. Защото вече не говорим за нова идея, която тепърва се появява на хоризонта. Говорим за проект, който е обсъждан, преработван и обещаван в продължение на повече от две десетилетия.

Агенцията трябва да отговори ясно кога ще предостави необходимата документация на изпълнителя, какъв е реалният график за приключване на екологичните процедури, кога ще бъде избран окончателният вариант на трасето и кога ще започне следващият етап на проектиране. Не по-малко важно е да бъде публикувана пълната информация за всички досегашни анализи, конкурси, договори и резултати, така че обществото да може да проследи какво действително е свършено през годините.

Защо след толкова време все още няма окончателно одобрено трасе? Каква е съдбата на разработките от предходните процедури? Какво е свършено по договорите за предпроектни проучвания? Кога ще има цялостна и публично представена финансова рамка? И най-вече, кой носи отговорност за натрупаното забавяне?

Това не са политически въпроси. Това са въпроси на данъкоплатците, на бизнеса и на хората от регион, който от години чака нормална транспортна свързаност.

Югозападна България няма нужда от още една магистрала на хартия

АМ „Рила“ може да бъде икономическият тласък, от който Кюстендил, Дупница, Самоков и десетки населени места имат нужда. Може да свърже международен транспортен коридор с националната пътна мрежа, да отвори нови възможности за туризъм и инвестиции и да превърне Югозападна България от периферия в стратегическа транспортна територия.

Но може и да остане поредният голям инфраструктурен проект, който се появява в програмите на различни правителства, преминава през нови процедури и изчезва от дневния ред, когато дойде време за реални решения.

Договорът от 6 ноември 2026 г. е факт. Сумата от 133 304,96 евро е факт. Срокът от 460 дни също е факт. Но факт е и това, че окончателно трасе все още няма, а строителството не е започнало.

Затова „Топ Преса“ ще продължи да следи всяка стъпка по проекта и да задава въпросите, които институциите предпочитат да остават извън официалните си съобщения.

Защото Югозападна България не чака поредния договор за проучване. Тя чака магистрала. АПИ трябва да разбере, че след повече от двадесет години обещания обществото вече няма нужда от нови уверения, а от срокове, отговорност и видими резултати.

Start typing and press Enter to search