БОМБА В СЕВЕРНА ГЪРЦИЯ: Разкриха мегаизмама за 206 000 000 евро с фирми фантоми! Източници на „Топ Преса“ разкриват брутална BG следа, кухи фирми и банкови сметки по границата водят към финансовите схеми в Солун, Серес, Кавала и Драма?!

Мащабна финансова афера разтърси Северна Гърция! 1283 обвиняеми, 917 фирми фантоми и над 206 милиона евро задължения към държавата и осигурителната система. Между 40 и 50 жители на Кавала са посочени в разследването, а местни предприемачи и посредници попадат под светлината на прожекторите. Още по тревожни са данните, с които разполагат източници на „Топ Преса“, за възможно използване на кухи дружества и банкови сметки, регистрирани в България, във финансови схеми на север от границата!

Една от най-мащабните разследвани схеми за данъчни измами в съвременната история на Гърция разкрива картина, която трудно може да бъде определена като обикновено укриване на данъци. Става дума за предполагаема организирана система от фиктивни дружества, подставени управители, счетоводни механизми, съмнителни финансови операции и огромни задължения към държавната хазна. Центърът на разследването е Солун, с отражение върху Халкидики и други райони на Северна Гърция, включително Кавала.

Но тази история не е просто гръцка новина. Тя има пряко регионално значение и за България, особено за Югозападната част на страната, където икономическите и търговските отношения със Северна Гърция са ежедневие. Градовете Солун, Серес, Кавала и Драма са част от икономическо пространство, с което българският бизнес поддържа постоянни контакти.

Именно тук се появява и една особено интересна линия, която „Топ Преса“ поставя на вниманието на своите читатели.

Според информация от източници на медията, някои финансови престъпни групи, действащи в Северна Гърция, са използвали кухи дружества и банкови сметки, регистрирани в съседна България. Тази информация все още подлежи на независима проверка и към момента няма потвърждение, че конкретни български дружества или сметки са включени в разследваната операция за 206 милиона евро. Въпреки това възможната трансгранична следа е достатъчно сериозна, за да постави редица въпроси пред компетентните институции от двете страни на границата.

Дали част от финансовите потоци са преминавали през български дружества? Има ли лица, които са използвали българска регистрация, за да прикриват действителната си стопанска дейност в Гърция? И най важното, възможно ли е част от механизмите за прикриване на собственост и прехвърляне на финансови задължения да са имали продължение и на българска територия?

Това са въпроси, на които тепърва трябва да се търсят документални отговори.

КАВАЛА Е В ШОК, 50 МЕСТНИ ЖИТЕЛИ ФИГУРИРАТ В РАЗСЛЕДВАНЕТО!

Една от най сериозните последици от разследването вече се усеща в Кавала. Според публикация на местната медия Kavala News между 40 и 50 жители на областта фигурират в досъдебните материали по огромната финансова афера.

Според публикацията сред проверяваните има местни предприемачи, предполагаеми посредници и хора, които може да са били използвани като подставени лица при създаването и управлението на дружества фантоми.

Някои от местните жители вероятно са попаднали в разследването заради съвпадения и връзки в системата за отчитане на фактурите, без непременно да са знаели за евентуалните нарушения. При други обаче се очаква разпитите да дадат по съществена информация за начина, по който е функционирала мрежата.

Разследващите проверяват и ролята на местни посредници, които според твърденията са намирали уязвими граждани, готови срещу сравнително малко възнаграждение да предоставят личните си данни за регистрация на фирми.

Така хора, които в действителност не са имали никаква връзка с дадена стопанска дейност, внезапно се оказвали вписани като управители или собственици на дружества с огромни задължения към държавата.

Това е един от най тревожните механизми в цялата схема. Действителните собственици остават в сянка, докато официалната отговорност се прехвърля върху хора, които често нямат нито финансовите възможности, нито реалния контрол върху съответните предприятия.

МЕСТНИ ПРЕДПРИЕМАЧИ, ФИКТИВНИ ФАКТУРИ И ПАНИКА В СЧЕТОВОДНИТЕ КАНТОРИ

Според информация, сред проверяваните в Кавала има и местни бизнесмени, които са заподозрени, че са получавали фиктивни фактури от централната мрежа в Солун.

Предполагаемата цел била чрез тези документи изкуствено да се увеличават разходите на предприятията, да се намалява дължимият данък върху доходите и да се избягва плащането на ДДС.

Отделна роля се приписва на така наречените местни посредници. Според публикацията на kavalanews,  те са били връзката между централните организатори и местните предприятия. От една страна, намирали уязвими хора, които да бъдат вписвани като управители на дружества, а от друга, предлагали услугите с фиктивни фактури на местни бизнеси.

Разкриването на тази предполагаема местна структура предизвикало сериозно напрежение сред бизнеса в Кавала. Особено притеснени се оказали счетоводните кантори, тъй като част от обслужваните от тях законни предприятия имали сделки с дружества, които впоследствие попаднали под подозрение.

Ключова роля в проверките изиграла системата myDATA, чрез която гръцките данъчни власти проследявали фактури, сделки и връзки между различни данъчни номера.

Така дигиталните следи от съмнителните транзакции позволили да бъдат установени връзки между множество юридически лица. Дори предприятия, които не са имали намерение да участват в незаконна схема, могат да бъдат подложени на подробни проверки, ако са имали сделки със съмнителни контрагенти.

Останалите лица, посочени в досъдебното производство, които не са били задържани, се очаква да бъдат призовани за разпит пред специализиран следовател по икономически престъпления в Солун.

917 ФИРМИ ФАНТОМИ И 206,2 МИЛИОНА ЕВРО ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ ДЪРЖАВАТА!

Местната история от Кавала е само малка част от огромната финансова афера.

Според публикуваните данни на специализираното звено за финансови проверки към гръцката Независима служба за публични приходи, в разследването фигурират общо 1283 обвиняеми и четири взаимосвързани престъпни мрежи.

Установени са 917 дружества фантоми, като 860 от тях са с потвърдени задължения.

Общата сума достига 206,2 милиона евро!

От нея приблизително 138 милиона евро представляват данъчни задължения към гръцката държава чрез AADE, а около 68 милиона евро са неплатени осигурителни вноски към Националния осигурителен фонд EFKA.

Става дума за огромна система, при която създаването на дружества, издаването на фактури и прехвърлянето на финансови задължения са били използвани за прикриване на действителните собственици и за избягване на плащания към държавата.

Разследването разкрива и особен модел при нощните заведения, ресторантите и развлекателните обекти в Солун и Халкидики.

Според обвинителната версия действителните собственици на някои от тези обекти се регистрирали в системата ERGANI като охранители на входа, служители на рецепция, проверяващи билети или отговорници за връзки с обществеността.

По този начин формално избягвали да бъдат посочени като реални собственици или управители, въпреки че продължавали да упражняват контрол върху дейността.

В същото време ролята на официални собственици и управители била поверявана на други хора, включително социално уязвими граждани, които поемали огромните финансови задължения.

ПОТРЕСАВАЩИ СЛУЧАИ, 28 ФИРМИ НА ИМЕТО НА ЧОВЕК В ИНВАЛИДНА КОЛИЧКА И 15 ДРУЖЕСТВА НА ЧОВЕК В КОМА!

Сред най шокиращите подробности в разследването са случаите на хора, които според документите са управлявали множество дружества, без реално да имат възможност да упражняват контрол върху тях.

Един мъж се оказал вписан като управител на 28 компании, въпреки че бил в инвалидна количка след ампутация и тежък мозъчен инсулт.

Друг човек,  бил натоварен с 15 дружества и задължения в размер на около 2 милиона евро, докато се намирал в кома.

Още по потресаващ е фактът, че според разследването най малко 12 от вписаните управители вече били починали.

Въпреки смъртта им техните лични данъчни номера и свързаните с тях дружества продължавали да участват в стопански операции, като издавали и получавали фактури месеци, а в някои случаи и години след смъртта им.

Тези случаи поставят сериозни въпроси за контрола върху регистрацията на юридическите лица, идентификацията на управителите и начина, по който са били извършвани счетоводните и финансовите операции.

ЧЕТИРИТЕ ПРЕСТЪПНИ МРЕЖИ, КОИ СТОЯТ ЗАД МЕГАИЗМАМАТА?

Използвайки сложни математически алгоритми, сред които и показателя за сходство на множества Jaccard, проверяващите от AADE анализирали връзките между 917 юридически лица.

Целта била да се установи кои дружества имат общи управители, счетоводители, финансови операции и други съвпадащи характеристики.

Така били очертани четири взаимосвързани мрежи, в които според разследването централни роли са имали счетоводители и адвокат.

ПЪРВА МРЕЖА-СЧЕТОВОДИТЕЛЯТ

Първото ядро се свързва с 55 годишен счетоводител, който според досъдебните материали е имал отношение към 393 дружества и 39 подставени лица.

Той е описван като централен организатор на счетоводната структура и доставчик на услуги за създаването и управлението на фирмите фантоми.

Особено важно доказателство според разследването е криптиран Excel файл с наименование „КОДОВЕ TAXIS“. В него се съдържали кодове за достъп на подставените лица, данни от GEMI, IKA и e timologio, както и подробна таблица за проследяване на POS терминалите MyPay.

На счетоводителя се приписва лично създаването на 272 от общо свързаните с него дружества.

Според обвинителната версия той предоставял и подставени лица на други счетоводни кантори, като по този начин разширявал мрежата. През януари 2025 г., когато според разследващите усетил, че проверките се приближават към него, той фиктивно прехвърлил счетоводната си кантора на 34 годишния си служител, бивш барман. Същевременно създал дружество фантом, чрез което изплащал възнаграждения на подставените лица по ведомост.

При акцията на AADE през март 2026 г. служители в кантората му били обвинени, че предизвикали изкуствено напрежение и забавили проверяващите. Според материалите това дало време на други участници да изтрият дистанционно информация от твърдите дискове.

ВТОРА МРЕЖА, АДВОКАТЪТ И 219 ДРУЖЕСТВА

Второто ядро било ръководено според разследването от 48 годишен адвокат от Солун. На тази структура се приписва контрол върху 219 дружества и 27 подставени лица.

Според досъдебните материали мрежата използвала мобилни телефони и SIM карти, регистрирани на имената на подставените лица. Телефоните обаче се държали от основните участници, за да получават те кодовете за потвърждение OTP, изпращани при операции с електронно банкиране и чуждестранни POS терминали. Описано е и използване на Gov Wallet за цифрово удостоверяване на самоличността на подставените лица, включително във връзка с процедурите за банково идентифициране KYC.

Според данните за всеки комплект документи и самоличност на подставено лице предприемачите плащали между 2000 и 2500 евро.

Особено сериозно е и откритието на 19 декларации и пълномощни с предполагаемо фалшиви заверки на подпис от Центъра за обслужване на граждани KEP в Каламария.

Проверката на общината установила, че служителите, чиито имена били свързани със заверките, през съответния период били в отпуск или вече били пенсионирани.

ТРЕТА МРЕЖА И МЕТОДЪТ НА РАЗДЕЛЯНЕ НА ДОСИЕТАТА

Третата структура се свързва с друг счетоводител, който според данните управлявал 56 дружества и 8 подставени лица. Приписва му се използването на специален метод, описан като „разделяне на досието“.

Идеята била счетоводните дейности да се разпределят между различни специалисти, така че всички съмнителни дружества и операции да не се концентрират в една счетоводна кантора.

Самият счетоводител според обвинителната версия отговарял за набирането на подставените лица, поддържал връзка с действителните собственици и участвал в разпределянето на нерегламентирани средства за възнаграждения.

Счетоводното обслужване било възлагано на негов сътрудник, докато подаването на окончателните данъчни декларации Е3 било поверено на трети счетоводител в Катерини.

БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА, ВЪЗМОЖНИ КУХИ ФИРМИ И БАНКОВИ СМЕТКИ ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ГРАНИЦАТА!

Точно тук историята придобива особено значение за България и за нашия регион.

Солун, Серес, Кавала и Драма са градове, с които българският бизнес поддържа постоянни икономически и търговски отношения. За жителите на целия Югозападен регион Северна Гърция е близък пазар, а границата не е пречка за ежедневните контакти.

Но когато става дума за финансови престъпления с подобен мащаб, географската близост придобива съвсем различно значение.

Според източници на „Топ Преса“ финансови престъпни групи в Северна Гърция, действащи в районите на Солун, Серес, Кавала и Драма, са използвали  кухи дружества и банкови сметки, регистрирани в България.

Възможно ли е български юридически лица да са били използвани за прикриване на действителни собственици? Има ли банкови сметки, чрез които са преминавали средства от съмнителни сделки? Съществуват ли посредници, които са свързвали гръцки предприятия с дружества, регистрирани в България? Тези въпроси заслужават внимание от страна на компетентните органи.

Важно е да се подчертае, че регистрацията на българско дружество и извършването на реална търговска дейност с гръцки партньори са напълно законни. Съмнения могат да възникнат тогава, когато дадена фирма няма действителна дейност, реално управление или икономическо основание за извършваните операции.

Допълнителен контекст дава и публикация на гръцката медия eKathimerini от ноември 2025 г., според която гръцките данъчни власти засилили проверките върху дружества, регистрирани в България, Румъния и Кипър, но продължаващи фактически да осъществяват дейността си в Гърция.

В материала се посочва, че над 18 000 гръцки предприятия са били официално регистрирани в България. Проверявало се дали те действително имат помещения, персонал, стопанска дейност и реално управление на територията на страната, в която са регистрирани.

Това не означава, че тези дружества са незаконни или че са свързани с разследваната измама. То обаче показва, че трансграничната регистрация и действителното място на извършване на стопанската дейност са въпрос, който вече привлича сериозно внимание от страна на гръцките данъчни власти.

За България и особено за пограничните райони това е тема, която не бива да бъде подценявана.

„Топ Преса“ ще продължи да следи случая и да проверява всяка информация за евентуални български дружества, банкови сметки и посредници, свързани с финансови схеми в Северна Гърция. 

Редакционно уточнение: Посочените лица са представени според информацията в публикациите и досъдебните материали като обвиняеми, проверявани или предполагаеми участници. Обвиненията не представляват доказана вина. Информацията за евентуални български дружества и банкови сметки е предоставена от източници на „Топ Преса“ и подлежи на независима проверка.