СМРАД И ДАЛАВЕРИ ПОД АЛИБОТУШ: РИОСВ ПУСНА СЕКИРАТА В ЗАЩИТЕНИЯ РАЙ НА ДИВИТЕ ПТИЦИ ЗАРАДИ МИСТЕРИОЗНИ МЕРАКЛИИ БЕЗ ИМЕ И ЛИЦЕ!

СЕЧ ПОД ШИФЪР „НАСЛЕДНИЦИ“: КАК ДЪРЖАВАТА СИ ЗАТВОРИ ОЧИТЕ В СЪРЦЕТО НА СЛАВЯНКА

Има административни документи, които на пръв поглед приличат на празна бюрократична пепел – сухи параграфи, безлични входящи индекси, съкращения, разположени върху белия лист като шифър за посветени. Ако човек не знае как се чете между редовете на държавния вестник и регистрите по околна среда, Съобщение № 1322 на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Благоевград ще мине покрай погледа му като поредното рутинно известие от средата на лятото. Датата е първи юли, часът е следобеден, а температурата в долината на Места отдавна прехвърля прага, при който чиновниците бързат да затворят папките и да забравят за света. В този час обаче директорът на регионалната екоинспекция Снежина Кръстева-Якимова полага подписа си под изходящ номер ПД-1890-1, с който на практика се отваря вратата към тишината на гората над Илинден и Гайтаниново. Формалното основание е лаконично – член втори, алинея втора от Наредбата за оценка за съвместимост. На нормален, човешки език това означава нещо много по-просто и същевременно зловещо: държавата заявява, че тук няма нищо за гледане, че контролът свършва преди изобщо да е започнал и че верижните триони могат да влязат в планината, без някой да си направи труда да попита какво живее по клоните на тези дървета.

Зад дебелата завеса от чиновнически термини се крие конкретна география, която всеки планински лесовъд познава с респект. Землищата на селата Илинден и Гайтаниново са разположени в подножието на Славянка – онази древна, масивна, почти митична планина Алиботуш, чиито карстови хребети спират южните ветрове от Беломорието. Това не е просто погранична периферия, а една от най-деликатните екологични крепости на Югозападна България. Тук вековните гори от черен и бял бор не са просто кубически метри дървесина, чакаща експедиция към най-близкия цех за пелети или дъски, а жив щит срещу ерозията на стръмните склонове и дом за хищни птици, чиито ареали в Европа са сведени до изолирани острови. И точно в този периметър, защитен на хартия от две европейски екологични мрежи – птичата зона „Славянка“ и местообитайната „Среден Пирин – Алиботуш“, се появява една сеч, опакована в евфемизма на „пробирка с интензивност петнадесет процента“.

Първото, което парализира разсъдъка на всеки юрист, занимавал се с вещно или административно право, е самото лице, стоящо зад уведомлението. В официалния държавен регистър като възложител са вписани три празни думи: „Наследници на Х. К.“. Зад тези две загатнати букви не стои ЕГН, не стои легитимен пълномощник, не стои съдебно удостоверение за наследници, което да доказва кой всъщност държи брадвата и кой ще прибере печалбата от добития дървен материал. В правния мир понятие като анонимно наследство не съществува, когато се издава индивидуален административен акт. Всеки гражданин, опитал да извади скица за плевня или да прокара водопровод до имота си, знае в какъв лабиринт от нотариални актове, удостоверения за родствени връзки и пълномощни го вкарва държавната машина. Тук обаче, когато става въпрос за десет декара гъста иглолистна гора на прага на международен резерват, РИОСВ проявява смайващо благодушие. Тази призрачна анонимност не е просто технически гаф или разсеяност на някой референт; тя е удобен екран, зад който често оперират местни дърводобивни брокери, изкупили правото на ползване от пръснати по света роднини срещу символични суми, оставяйки следата на парите дълбоко под дебелата горска шума.

Когато човек се вгледа в самото съдържание на горскостопанската програма, картината става още по-тревожна. Програмата разполага двата имота в различни, но ключови горски подотдели на Държавно горско стопанство Гоце Делчев. Първият имот в землището на село Илинден е с площ от два декара и попада в подотдел 481-о – петдесетгодишна изкуствена култура от бял бор, черен бор и червен дъб с впечатляваща пълнота от 0,9. Вторият, далеч по-голям парцел в Гайтаниново, заема малко над осем декара в подотдел 455-е, където петдесет и пет годишните борове и зимният дъб образуват почти непрекъснат, плътен свод над земята. Пълнота от девет десети означава гора, в която слънчевата светлина едва докосва мъха на почвата; това е узряло, гъсто насаждение, в което дърветата се крепят едно друго и пазят специфичен микроклимат, създаван в продължение на повече от половин век.

И тук администрацията съчинява своята най-голяма правна фикция. Директорът на РИОСВ заявява с чиновническа категоричност, че отсичането на всяко шесто или седмо дърво в тези масиви нямало как да окаже каквото и да било отрицателно въздействие върху защитените зони. В мотивите на документа думите падат с монотонността на автоматично генериран формуляр: нямало опасност от унищожаване на местообитания, нямало безпокойство за видовете, нямало нарушаване на кохерентността. Нито един експертен орнитолог обаче не е изпратен на терен в началото на юни, когато уведомлението е депозирано в деловодството. А началото на юни е кулминацията на гнездовия период за пернатите хищници в Славянка. В короните на тези половинвековни борове намират убежище видове, заради които европейската директива изобщо съществува – от малкия ястреб и осояда до потайния глухар и редките нощни грабливи птици. Дори децата в планината знаят, че ако в този период в гората влезе моторна резачка и замирише на двутактово масло, птиците изоставят люпилата си за броени часове. Но в писмото на РИОСВ липсва дори най-елементарната предпазна клауза, която нормалната практика налага – забрана за сеч в размножителния период между март и юли. Инспекцията просто е подписала празен чек, с който дървосекачите могат да влязат сред дърветата в който ден и час пожелаят.

Абсурдът придобива чисто ботанически измерения, когато погледът се спре върху споменатия в подотдел 481-о червен дъб. За неспециалиста това звучи като поетично описание на горски пейзаж, но за лесовъда червеният дъб е североамерикански нашественик, един от най-агресивните инвазивни видове, пренесени някога изкуствено в нашите планини. Как се прави „пробирка“ в насаждение, където десет процента от дървостоя е чужд за местната флора вид, и то в буферната зона на резерват? Дали сечта ще премахне нашественика, за да даде въздух на черния бор, или напротив – ще отвори просеки, през които неговите коренови издънки да задушат автохтонната гора? Чиновническото перо в Благоевград не дава отговор на този въпрос. За инспекцията всички дървета са равни, стига кубатурата да се вписва в зададените петнадесет процента.

Още по-съмнителна е лекотата, с която РИОСВ отхвърля така наречения кумулативен ефект. В текста на писмото се твърди буквално, че в землищата на двете села нямало други реализирани или одобрени проекти, които да се натрупат към настоящата сеч. Това твърдение граничи с институционална деменция. Държавното горско стопанство в Гоце Делчев работи по свой мащабен десетгодишен лесоустройствен план, според който в същите тези отдели и в непосредствена близост до тях се водят непрекъснати стопански сечи. Държавният и частният интерес тук са оплетени в общ горски масив. Да твърдиш, че малката частна брадва няма кумулативен ефект върху планината, докато около нея държавните камиони извозват хиляди кубици дървесина, означава съзнателно да затваряш очите си за цялостната картина на обезлесяването в граничния край.

Но може би най-показателната празнина в това шедьовърно административно решение е пълното мълчание относно извоза на дървения материал. Тези осем хиляди квадратни метра в Гайтаниново не се намират на площада на селото; те са разположени по стръмни планински склонове, където няма асфалтов път. За да изкараш тонове дървесина от гора с пълнота 0,9, ти не можеш да минеш на пръсти. Трябват трактори с лебедки, трябват тежки камиони, трябват нови извозни просеки, които да разрежат почвения пласт чак до скалата. Всяка подобна просека по стръмен карстов терен се превръща в канал за проливните дъждове, отмиващ хумуса и създаващ условия за ерозионни процеси, които не могат да бъдат спрени с десетилетия. Въпреки това директорът Кръстева-Якимова не е намерила за необходимо да постави нито едно технологично изискване – каква техника да се ползва, по кои съществуващи пътища да се минава и кой ще възстанови пораженията по горската почва, след като камионите потеглят към борсите.

Когато човек сглоби тези парчета от пъзела, пред него изплува познатата, мухлясала технология на българския институционален компромис. Големите екологични престъпления рядко започват с масови, незаконни сечища под светлината на прожекторите. Те започват точно така – тихомълком, в средата на лятото, с документи за по два или осем декара, с отгледни сечи под нисък процент, подписани на конвейер под параграфа на член втори, алинея втора. Това е разпарчетосването на Натура 2000 парче по парче, имот по имот, подотдел по подотдел. Никой отделен чиновник не може да бъде обвинен в глобална катастрофа, защото всеки от тях е подписал само едно „незначително“ известие за десет декара борова гора. Но когато събереш стотиците подобни съобщения, разпръснати по сайтовете на инспекциите от Смолян до Благоевград, виждаш как защитените зони се превръщат в празни черупки, от които бавно и методично се източва живият пулс на планината.

Истинският въпрос тук не е дали два декара в Илинден ще издържат отсичането на няколко десетки бора. Истинският въпрос е защо една регионална инспекция, създадена да брани природното богатство на страната, се е превърнала в нотариална кантора за узаконяване на дърводобивни намерения, работеща по шаблони, съшити с бели конци. Когато контролният орган се откаже от правото си да изисква оценки, да поставя срокове и да проверява самоличността на онези, които секат, той спира да бъде държавен щит. Той се превръща в съучастник. А в тихите утрини на Славянка, където мъглата бавно се вдига над Алиботуш, единственият останал съдник ще бъде ехото на брадвите, благословени с подпис и печат от кабинетите на Благоевград.