200 декара мрамор срещу защитена гора: голямата битка за Волакас стигна до Върховния административен съд на Гърция

След години на титлите и локални спорове около блясъка на белия камък, конфликтът между индустриалния добив на мрамор и опазването на природата в планините на Северна Гърция придоби мащабите на сериозна институционална и съдебна война. На 20 октомври 2026 година авторитетното издание „Πρωινός Τύπος Δράμας“ изведе темата на първа страница, цитирайки думите на кмета на Като Неврокопи Елефтериос Тамбуридис, който заяви категорично, че защитата на ландшафта на Волакас е червена линия за местната общност. Поводът за острото изявление бе проведеният в средата на октомври 36-и конгрес на Панелинската мрежа на екологичните организации ПАНДОИКО, чието начало бе дадено именно в живописното селце Волакас, а фокусът на обсъжданията падна върху тежестта на мраморната индустрия върху екосистемите и реалното възстановяване на терените след приключване на експлоатацията.

Сърцевината на настоящия съдебен и обществен спор обаче далеч надхвърля рамките на обичайната екологична дискусия, тъй като става въпрос за конкретно инвестиционно намерение и нови мащабни площи за открит добив. Още през февруари 2024 година гръцкото Министерство на околната среда и енергетиката одобрява екологичните условия за разработването на нова кариера в местността „Калидромон“, разположена в непосредствена близост до Волакас. Проектът обхваща внушителната площ от общо 199 197,64 квадратни метра, разделена на два основни участъка от съответно близо 99 591 и 99 606 квадратни метра. Към тази мащабна територия се добавят и външни пространства за складиране и управление на минни отпадъци, чиято площ възлиза на допълнителни около 50 декара. На практика се оформя промишлена зона с площ от почти 250 декара, разположена според общинската управа в рамките на защитената гора на Волакас, която включва ценни масиви от черен бор.

Фирмата, която стои зад този спорен проект, е „SPARROW ΛΑΤΟΜΙΚΗ ΜΟΝΟΠΡΟΣΩΠΗ Ε.Π.Ε.“, известна още с наименованието си на английски език Sparrow Quarries Ltd. Дружеството е регистрирано през 2013 година в град Драма и притежава официален гръцки регистрационен номер в GEMI 126680419000, като в актуалните фирмени регистри като управител фигурира Фотиос Кондоянис. Макар дружеството да не е ново за бранша и да има предходни процедури за по-малки кариерни площи в същия регион още от 2018 година, финансовите му показатели будят сериозни въпроси сред наблюдаващите процеса експерти. Публичните данни от бизнес агрегаторите, черпещи информация от гръцкия търговски регистър, показват скромни обороти, отчетени загуби, неголям обем активи и едва около шестима служители, което логично отваря дискусията как компания с такъв икономически профил планира да реализира проект за разработване на толкова мащабен открит рудник.

Тази разлика между мащаба на намесата и възможностите на инвеститора обаче е само част от сложния пъзел, защото институционалната битка вече се води на най-високо ниво. Община Като Неврокопи не се ограничава само с политически декларации, а предприема реални юридически стъпки чрез депозиране на жалби за отмяна на държавните решения пред Върховния административен съд на Гърция. Първоначалното одобрение на екологичните условия е атакувано в Съвета на Държавата, където делото е разгледано през юни 2026 година. Въпреки това, през август същата година министерството издава изменено решение по проекта, което незабавно предизвиква нова правна атака от страна на общината през септември 2026 година. Местната власт настоява, че процесът по обжалване продължава с пълна сила и към момента няма окончателно съдебно решение, което да дава основания за победни настроения на която и да е от страните.

За да подкрепи позицията си с неоспорими аргументи, общинското ръководство привлече към каузата академичната общност. Доцентите Пантелеймон Ксофис и Спиридон Цифтсис от Демокритовия университет в Тракия изготвиха задълбочено теренно изследване на защитената гора около Волакас, чиито изводи бяха представени именно по време на екологичния конгрес. Учените и местната власт се опитват да противопоставят на икономическия натиск строга научна аргументация, доказваща щетите върху биоразнообразието и ценните горски масиви. Кметът Тамбуридис подчертава, че основният проблем на днешния модел на експлоатация е практически липсващото реално възстановяване на терените след приключване на добива, като настоява за далеч по-строг държавен и обществен контрол върху водите, горите и планинския ландшафт.

От своя страна, екологичните организации като ПАНДОИКО изброяват дълъг списък с потенциални рискове за региона, сред които са необратимата промяна на планинския релеф, тежките въздействия върху водните ресурси, опасностите от замърсяване на подпочвените води и потоците с минни отпадъци, както и постепенното изтласкване на традиционни поминъци като животновъдството. Еколозите алармират още за непрекъснатото шумово и прахово замърсяване, унищожаването на туристическите маршрути и застрашаването на планинския туризъм в цялата област. Важно е да се отбележи обаче, че тези констатации се отнасят до цялостния ефект от интензивния добив и не бива да се приемат като предварително доказани последици единствено от конкретния проект на Sparrow, който все още е подложен на съдебен контрол.

Икономическата стойност на залога в този регион обаче е изключително висока, тъй като Волакас е дом на световноизвестния бял доломитен мрамор със специфични сиви и кафеникави жилки, наричан на международните пазари „гръцката Каррара“. Гиганти в бранша като FHL Group и Iktinos Hellas въртят многомилионен бизнес с добива и износа на този материал към десетки държави по света. FHL например контролира огромна част от световното производство на мрамор Volakas чрез своя комплекс от кариери и транспортни коридори през пристанището на Солун, докато Iktinos отчита милионни обороти, нови подземни разработки и огромни запаси в съседни терени като Лептокариес и Заварса. На фона на тези корпоративни гиганти, новият проект за открит добив край Калидромон изглежда като брънка от една много по-широка верига от интереси, които държат под напрежение цялата планина.

Най-интригуващият момент в дебата обаче е свързан с технологичния избор на метода на добив. По време на същата научна конференция доцент Йоанис Капагеридис от Университета на Западна Македония представи подробно възможностите за преминаване към подземен добив като алтернатива, която позволява извличането на ценните мраморни залежи при минимално засягане на повърхностния ландшафт и горските екосистеми. Самата община също насочва вниманието към подземните разработки в защитените зони, поставяйки логичния въпрос защо при наличието на успешни практики за подземен добив в същия район трябва да се разрешава разширяването на нови открити кариери върху десетки декари девствена гора. Докато съдебните институции в Атина продължават да нижат заседанията по казуса, Волакас остава разделен между неизбежния икономически апетит към белия мрамор и отчаяната борба на хората да съхранят природата, която ги е хранила и пазила през вековете.