МЕДИЙНА БОМБА В БЕЛАСИЦА: Смяна на собственик, евромилиони и нови парници под носа на държавата!

Когато планината Беласица слиза кротко към Петричкото поле, обикновено очакваш да видиш вековни гори, спокойни селски дворове и полски труд, изпил капките пот от челата на местните хора. Но в землището на с. Беласица, точно в местността Калайджийница – или Казанджийница, както чиновническите пера от РИОСВ – Благоевград ту лукаво, ту мързеливо я прекръстват – почвата буквално ври. Тук не се просто сеят краставици. Тук се ражда същински бизнес трилър, в който главните роли се играят от бързи финансови потоци, светкавични рокади в Търговския регистър, европейски европроект за над 200 хиляди лева и едно чисто ново инвестиционно намерение, внесено точно тринадесет дни след като столът на управителя е бил заменен.

Историята започва в пролетните дни на 2021 година, когато на сцената се появява дружеството „БГ ПЛОД-21“ ЕООД. Създадено с малък капитал и скромни амбиции, с първоначален управител Илинка Самарджиева и адрес на същата онази улица „Гоце Делчев“ №14 в с. Беласица, то сякаш чака своя верен час. И той идва бързо. Същата тази 2021 година върху същия този малък имот от 3819 квадратни метра започва да се върти първото сериозно инвестиционно колело. Тогава РИОСВ – Благоевград благосклонно разглежда идея за монтиране на хладилна камера за охлаждане на плодове и зеленчуци, заедно с автономна фотоволтаична система. Сякаш земята е прекалено малка, но пък плановете върху нея – гигантски. Скромният оборот от едва 22 хиляди лева за първата година изобщо не пречи на апетитите за развитие. Апетити, които скоро получават мощен тласък от европейските фондове по Програмата за развитие на селските райони. Проектът с номер BG06RDNP001-4.012-1654-C03 за модернизиране на земеделското стопанство налива в касетките на фирмата общо 203 950 лева, от които близо половината – 101 975 лева – са чиста, безвъзмездна европейска помощ.

И тук започва истинският екшън, който кара нас, разследващите журналисти на „Топ Преса“, да се намръщим подозрително. Проектът приключва през юни 2025 година. Представете си го: милионите или поне стотиците хиляди са усвоени, техниката е купена, отчетът е даден, а мастилото от европейските европеещи се евросертификати още не е изсъхнало. Минават едва осем месеца. Само осем кратки месеца, в които никой не би трябвало да пипа нищо извън правилата за стопанска устойчивост, и на 5 февруари 2026 година собствеността и управлението на дружеството изведнъж се прехвърлят към Ивайло Стефанов Самарджиев. Кой е той? Името му моментално изскача от футболните хроники като бивш полузащитник, но в чисто бизнес план той вече държи ключа и към друга съседна фирма на същата улица – „СТИМУЛ-87“ ЕООД, кацнала на номер 18, чийто широк предмет на дейност включва всичко от транспорт до дърводобив. Съвпадение на адреси? Съвпадение на собственик? Може би. Но само тринадесет дни след тази рокада, на 18 февруари 2026 година, в РИОСВ – Благоевград светва ново уведомление. Старите оранжерии в имота ще се демонтират. На тяхно място ще изникнат четири нови гигантски парника, всеки по 512 квадратни метра, общо над два декара оранжерийна площ за производство на краставици.

Цялата тази хронология се развива с шеметна скорост, която трудно може да се нарече обичайно селскостопанско планиране. На 26 април 2021 година фирмата е официално родена на адреса в село Беласица с начален капитал. Още през октомври същата година минава първото съгласуване с екоинспекцията за хладилната камера и фотоволтаика. Между 2023 и 2025 година тече мащабният европейски проект по Програмата за развитие на селските райони, налял над 203 хиляди лева в стопанството. Точно след приключването му идва датата 5 февруари 2026 година, когато фирмата сменя собственика си и отива в ръцете на Ивайло Самарджиев. Само тринадесет дни по-късно, на 18 февруари 2026 година, в РИОСВ е внесено новото инвестиционно намерение за събаряне на старите и строеж на четирите нови оранжерии. Картината се допълва на 7 май 2026 година, когато дружеството изскача в официалните предварителни оценки на Държавен фонд „Земеделие“ по ново заявление за подпомагане, препъвайки се в точките си заради странен луфт около биологичния преход на отглежданите култури. Тези дати не са просто сухи цифри от архивните регистри – те са хроника на едно мълниеносно преструктуриране, което кара всеки разумен наблюдател да се запита как точно се управляват публичните ресурси в полите на планината.

Тази хронология показва само върха на айсберга, но под повърхността се крие една истинска буря от въпроси, които институциите сякаш нарочно пропущат да си зададат. Докато чиновниците в екоинспекцията кротко подпечатват книжата и обясняват как капковото напояване ще черпи вода наготово от язовир „Валтата“ през съществуващия водопровод Ф63 и хидранта направо в имота без никакви нови тръби, ние питаме друго. Къде отидоха активите, закупени по предходния проект за над 200 хиляди лева? Дали демонтираните към днешна дата оранжерии не са били изградени или обновени именно с онези европейски пари? Ако това е така, къде отива изискването за петгодишна устойчивост на инвестициите по европейските програми? Защо се налага да се руши нещо готово само месеци след края на проекта, за да се строи наново под друго ръководство? И още по-интригуващо – какво точно се случва в Държавен фонд „Земеделие“, където през май 2026 година същата тази фирма изскача с ново заявление за подпомагане, но се препъва в точките си, защото уж има договор за биологично производство, но културите ѝ се оказали само в преход към био статус?

Нека се вгледаме дълбоко в детайлите, които остават скрити зад благовидните писма на РИОСВ и сухите таблици на Търговския регистър. Когато едно дружество стартира скромен път с двама служители и минимален оборот, а само няколко години по-късно управлява шестцифрени евросуми, строи мащабни съоръжения, сменя собственици с астрономическа бързина и едновременно с това върти сертификати за биологично земеделие, обществото има пълното право да изисква пълна прозрачност. Местните жители в Петричкия край отдавна знаят цената на водата и земята. Те виждат как малките парцели се превръщат в полигони за усвояване на субсидии, докато обикновеният стопанин борбено се бори за всяка капка за своите градини. Когато язовир „Валтата“ се ползва като даденост, без да се анализират актуалните водни баланси и реалните обеми, налителни за напояване в условията на зачестили климатични аномалии и засушавания, възниква основателен страх, че едни печелят за сметка на общия ресурс.

Екипът на „Топ Преса“ няма да се умори да задава тези неудобни въпроси. Ние ще продължим да следим всяка стъпка на тези инвестиционни намерения, всяко движение по сметките и всеки документ, който минава през коридорите на Държавен фонд „Земеделие“, екоинспекцията и общинските служби. Защото зад всяка оранжерия, зад всеки катраниран хидрант и зад всяко сменено име на хартия стоят реални пари от нашите общи европейски и национални данъци. Беласица заслужава честен и открит бизнес, а не сенчести схеми, които се крият зад формални чиновнически отговори. Продължаваме разследването си с цялата му строгост и безапелационност, защото истината винаги излиза на светло, кол пътьом дълбоко да се опитват да я закопаят под новите оранжерийни парници.