СХЕМА ЗА МИЛИОНИ КРАЙ ДОЛЕН: ФИРМА С ДВАМА РАБОТНИЦИ И 800 ЛЕВА НАЕМ ИЗНАСЯ ЗЛАТНИЯ ГНАЙС НА САТОВЧА

Архитектурният резерват Долен и околните землища в община Сатовча от десетилетия са известни със своето богато културно и историческо наследство, но под повърхността на този регион се крие и друг, чисто икономически ресурс с огромно значение – гнайсът. Скалнооблицовъчните материали са суровина, чиято пазарна реализация генерира сериозни обороти, а добивът им е строго регулиран от Закона за подземните богатства. Според българското законодателство, за да се добива търговски дадено подземно богатство, държавата трябва да учреди концесия, която гарантира постъпления в националния и общинския бюджет под формата на концесионни възнаграждения, както и стриктен екологичен контрол. Съществува обаче и друг, много по-лек административен режим – разрешението за търсене и проучване, което на теория служи само за геоложко картографиране и оценка на запасите, но на практика често се превръща в инструмент, който повдига сериозни съмнения за осъществяване на скрит търговски добив под формата на така наречените „технологични изпитания“. Нашата журналистическа проверка се фокусира именно върху този механизъм и документалните следи, които няколко дружества оставят в землището на село Долен през последните години.

Централният въпрос на това разследване не е да раздава присъди, а да провери хипотезата дали законовият прозорец за технологични изпитания е позволил извличането и реализацията на значителни количества камък без нормална концесия. Разплитането на тази документална нишка започва с един ключов официален акт. Официален документ установява, че на 20 декември 2019 година Министерството на енергетиката издава Разрешение №525 в полза на дружеството „МК-719“ ЕООД. Този документ предоставя права за проучване на скалнооблицовъчни материали в площта, наименувана „Костадин“, която се намира в землището на село Долен и обхваща внушителните 1,53 квадратни километра. Първоначалният срок на това разрешение е две години. Най-важният детайл в този договор е клаузата, която предвижда възможност за осъществяване на „добив за технологични изпитания“. Според нормативната уредба, точните количества материал, които фирмата има право да извади, за да изследва качествата му, трябва да бъдат стриктно дефинирани в работната програма, която е неразделна част от договора.

За да разберем кой стои зад тази мащабна проучвателна дейност, се обръщаме към Търговския регистър. Публичният регистър показва, че „МК-719“ ЕООД е дружество, регистрирано през 2016 година със седалище в самото село Долен. Негов едноличен собственик на капитала и управител е Анета Асенова Люскова. Годишните финансови отчети на фирмата обаче разкриват картина, която трудно се вписва в мащабите на индустриално геоложко проучване върху площ от над хиляда и петстотин декара. За 2020 година, когато разрешението вече е в сила, дружеството отчита едва 32 000 лева приходи, активи на стойност 19 000 лева и персонал от едва двама служители. През следващата 2021 година броят на осигурените лица нараства до трима. Тези официални данни формират първия голям журналистически въпрос: с какъв точно финансов, технически и човешки ресурс това дружество е обезпечило изпълнението на своята работна програма? Геоложките проучвания, свързани с изкопни работи и технологичен добив на скални материали, изискват тежка механизация, специализиран персонал, горива и логистика, които изглеждат несъвместими с отчетените микроскопични корпоративни мащаби. Този факт сам по себе си не е законово нарушение, но е сериозно основание да се провери дали дейността не е финансирана и извършвана от скрити подизпълнители, или под прикритието на проучването не е осъществявана дейност с различен характер.

Картината обаче става много по-комплексна, когато проследим хронологията на събитията назад във времето и включим останалите играчи в региона. Още на 11 октомври 2011 година Министерството на енергетиката издава друго ключово разрешение – №129, в полза на дружеството „Кари-Кварц-2007“ ЕООД. То предоставя права за проучване в площта „Плетена“, която обхваща масивните 3 квадратни километра и попада в землищата на Плетена, Долен и Сатовча. Връзката между геоложките проучвания и последващата индустриална реализация на гнайса става видима през една екологична процедура. Официален документ в информационната система на Министерството на околната среда и водите показва, че „Кари-Кварц-2007“ подава инвестиционно предложение за изграждане на цех за обработка на камък, ремонтна работилница, търговски обект и офиси. Тази база е планирана в местността „Банян“ в землището на Долен, върху собствен имот на фирмата с площ от 2,276 декара и кадастрален номер 072001. Наличието на собствена преработвателна база в непосредствена близост до проучвателните площи показва дългосрочни индустриални намерения. Съпоставката между общинските имоти, предоставяни за нуждите на проучванията, и частните терени, подготвяни за преработка, е ключова линия, която институциите трябва да изследват, за да установят пътя на суровината.

В този контекст публичните регистри разкриват и трето дружество, чиято роля в регионалната икономика на камъка заслужава внимание. През 2018 година в село Долен е регистрирано дружеството „Доленски камък“ ООД, в което съдружници с равни дялове от по 50 процента са Юлиян Тушинов и Иван Дробенов. Предметът на дейност на фирмата изрично включва добив, обработка и търговия със скалнооблицовъчни материали и гнайс. На този етап нашата документална проверка не установи преки капиталови, управленски или доказани роднински връзки между „Доленски камък“ ООД от една страна, и „МК-719“ или „Кари-Кварц-2007“ от друга. Въпреки това, съвпадението на локацията, предмета на дейност и периода на търговска активност повдига легитимния въпрос дали тези и други подобни дружества не функционират в симбиоза – например чрез споделяне на обща транспортна инфраструктура, тежка техника, счетоводно обслужване или общи крайни клиенти. Установяването на подобни пресечни точки е в компетенциите на данъчните и разследващите органи, които могат да проследят паричните потоци и фактурите за транспорт.

Ситуацията около добива на гнайс в Сатовчанско не остава напълно скрита от общественото внимание. През май 2025 година в местното издание „Топ Преса“ са публикувани материали, съдържащи твърдения на местни жители за мащабен фактически добив, който се прикрива зад паравана на геоложки проучвания. Тези публикации говорят за тежки камиони, увредена инфраструктура и извозване на огромни обеми суровина. Трябва изрично да подчертаем, че тези публикации представляват медийни твърдения и граждански сигнали, а не доказани в съда факти. Въпреки това, тяхната настойчивост изисква независимо институционално потвърждение. Ако се докаже, че хиляди тонове гнайс са извлечени и продадени като краен продукт, докато теренът е бил само в режим на проучване, това би означавало сериозни финансови щети за републиканския и общинския бюджет под формата на неплатени концесионни такси, както и възможни изкривявания при декларирането на корпоративни данъци и ДДС.

За да бъде потвърдена или отхвърлена категорично хипотезата за скрит добив, институциите и засегнатите страни дължат на обществото прозрачност. Първата и най-важна стъпка е десекретизирането на работната програма към Разрешение №525 на „МК-719“ ЕООД. Само този документ може да покаже какви точно обеми гнайс са били разрешени за изваждане с цел технологични изпитания. Следващата стъпка е институциите да изискат и направят насрещна проверка на кантарните бележки, превозните билети и издадените фактури за периода от края на 2019 до края на 2021 година, а и след това.

Редакцията предоставя пълно право на отговор на всички споменати лица и институции, като публично формулира следните конкретни въпроси към тях. Управителят на „МК-719“ ЕООД Анета Люскова следва да изясни какъв точен обем материал е бил одобрен за изпитания, колко реално е извлечен, продаван ли е този пробен материал на трети лица, кой го е транспортирал и преработвал, и с какъв точно собствен финансов и технически капацитет е реализирана програмата предвид данните от финансовите отчети. Важно е също да се разбере дали след изтичането на първоначалния срок дружеството е регистрирало геоложко или търговско откритие и дали е поискало концесия.

От своя страна, Министерството на енергетиката трябва да отговори извършван ли е физически контрол на терен за съответствието между реално извозените обеми и предварително одобрената програма за площ „Костадин“. Установени ли са нарушения при тези проверки, налагани ли са санкции и предавани ли са преписки на прокуратурата. Община Сатовча дължи обяснение за механизма, по който са предоставяни общинските земи за временно ползване, имало ли е независими пазарни оценки и как общинският съвет е защитил интересите на местната общност от евентуални инфраструктурни и екологични щети. Не на последно място, Регионалната инспекция по околната среда и водите трябва да заяви ясна позиция относно екологичния статус на засегнатите терени, близостта им до защитени зони или горски фонд, и наличието на нерегламентирани насипища.

Разследването на добива на скалнооблицовъчни материали в община Сатовча показва класически симптоми на една система, в която административните процедури могат да бъдат използвани извън първоначалния им смисъл. Без пълна прозрачност относно договорите, работните програми и реално фактурираните количества камък, съмненията, че ценен национален ресурс изтича през вратичката на „технологичните изпитания“, ще продължат да тегнат над сектора. Документалните факти са налице, а институциите са тези, които трябва да направят окончателното засичане между хартията и реалността на терен.