ЗЛАТНИЯТ МАСИВ „КЕРАЦУДА“: КАК МИЛИОНИ ОТ ФОНДОВЕТЕ ПОТЪНАХА В КРЕСНЕНСКИТЕ КАМЪНАЦИ ПОД ПРИКРИТИЕТО НА ЕВРОПРОЕКТИ И СУБСИДИИ ЗА ЧЕРЕШИ

Ексклузивно разследване на „Топ Преса“ показва как благородната идея за спасяване на уникалния местен винен сорт се превърна в параван за източване на ДФ „Земеделие“, преплитане на десетки схеми и преливане на публични пари през македонски фирми

Докато обикновеният българин брои последните си стотинки за хляб и сирене, а истинските селски стопани в Пиринско изнемогват под ударите на инфлацията, сушата и безпаричието, шепа избрани играчи от района на Кресна превърнаха държавната хазна и брюкселските фондове в своя лична дойна крава. Всичко това се разиграва под изключително благовидна, направо поетична опаковка — спасяването, възраждането и популяризирането на прочутото кресненско вино Керацуда. Гордостта на местните лозари, възпята в легенди и предаваща се от поколение на поколение, днес служи като удобна витрина, зад която текат съвсем други, далеч по-тлъсти финансови процеси.

Екипът на информационна агенция „Топ Преса“ проведе мащабно независимо разследване, базирано на официални държавни регистри, протоколи от разплащания и европейски бази данни. Картината, която изплува на бял свят, е потресаваща дори за стандартите на българското земеделие. Оказва се, че около Лозаро-винарското сдружение „КЕРАЦУДА“ в Кресна се е образувал странен възел от свързани субекти, който безотказно генерира финансови трансакции от всякакви възможни европейски и национални пера. Най-ярката фигура в този пъзел е Младен Кузманов Георгиев, който съвсем официално влиза в Управителния съвет на сдружението през октомври 2023 година. Докато обществото очаква от членовете на едно лозаро-винарско сдружение да копаят лозя, да берат грозде и да пълнят бъчви с руйно вино, в официалната счетоводна реалност на държавата се вижда нещо коренно различно. Георгиев оперира чрез своя едноличен търговец ЕТ „Младен Георгиев“ със седалище в близкото село Долна Градешница. Истинският златен дъжд за този бизнес обаче не идва от реализация на винена продукция на свободния пазар, а от държавен фонд „Земеделие“.

В официалните публични масиви на разплащателната агенция на името на този стопански субект светят точно 95 отделни трансакции за субсидии. Сумите не просто спират дъха на средностатистическия фермер, те разкриват апетит, простиращ се върху абсолютно всяка ниша, която европейските регламенти позволяват. Първият огромен удар е инвестиционен проект за стряскащите 150 252 лева и 46 стотинки, отпуснати целево за създаване на трайни насаждения от череши и закупуване на скъпоструваща земеделска техника. Към тях веднага се добавя още един транш от 35 304 лева и 7 стотинки по линия на модернизация на стопанството. Това прави близо двеста хиляди лева чист грант, спуснат за плодове и машини в каменистия кресненски край.

Тук възниква първият фундаментален въпрос, на който институциите дължат спешен и категоричен отговор: къде точно се намират тези прословути декари с черешови градини и какво е реалното им физическо състояние днес? Екипът ни настоява ДФЗ незабавно да извади констативните протоколи от последващия петгодишен контрол върху тази инвестиция. Публична тайна в селските райони е порочната практика да се засаждат евтини фиданки, само за да се прибере държавният транш за техниката, след което при изтичане на мониторинговия период градините тихомълком се оставят на бурените или просто изсъхват под жаркото южно слънце. Дали и тук случаят не е точно такъв, тепърва ще изясняват инспекторите, ако разбира се посмеят да слязат на терен в Долна Градешница. Парадоксите обаче тепърва започват, защото финансовият апетит на земеделеца от сдружението не спира до черешите. Година след година към банковите сметки на същия търговец политат десетки хиляди левове по директни плащания, схеми за преразпределително подпомагане, планински райони, зони по Натура 2000, зелени плащания и извънредни ковид компенсации. Най-скандалното разминаване обаче лъсва в схемите за обвързана подкрепа. Докато лицето заседава в управата на сдружение, призвана да брани автентичната кресненска Керацуда, държавата му налива хиляди левове по перото за „сливи и десертно грозде“.

Всеки специалист по лозарство знае, че Керацуда е традиционен бял винен сорт, а не десертно грозде за директна консумация на масата. Обвързаната подкрепа за плодове изисква задължително доказване на минимален добив от хектар и официална продажба на пазара с фактури, кантарни бележки и касови апарати. Питаме публично: какво точно грозде е декларирал Младен Георгиев пред разплащателната агенция, за да прибере парите, и представени ли са фиктивни документи за продажба на десертни сортове, докато на хартия се кичи с ореола на винар? Истинско висше пилотаж в земеделското счетоводство представляват и взетите субсидии за месодайни животни, пасища и добавки за войната в Украйна. Оказва се, че под тепетата на Кресна един и същи човек съчетава едновременно профила на лозар, овощар с череши и сливи, едър животновъд и планински еколог, стига за всяко едно от тези занимания да се плащат солидни европейски суми.

(Таблицата е изготвена от икономически и правни експерти специално за разследването на информационна агенция „Топ Преса“ въз основа на официални извлечения от регистрите на ДФ „Земеделие“, Търговския регистър и европейската платформа Keep.eu)

Схемата обаче не би била пълна без международния привкус, който превръща кресненската винарска история в транснационален роман. Самото сдружение „КЕРАЦУДА“ не се задоволява само с членски внос и местни дегустации. Официалната европейска платформа за мониторинг на регионалните фондове Keep.eu безпощадно отсича, че сдружението е редовен партньор по трансграничен проект с финансиране от Европейския съюз. Проектът гръмко носи името „Интеграция на творчески, дигитален, зелен и екотуризъм за устойчиво развитие на териториите и общностите в Кресна, Струмяни и Василево“.

Общият одобрен бюджет на „КЕРАЦУДА“ по този международен проект е скромните на пръв поглед 16 295 евро и 37 цента, от които 13 851 евро са чиста европейска пара, предоставена безвъзмездно при 85 процента интензитет на помощта. Какво точно е свършило кресненското НПО срещу тези пари остава пълна загадка за редовите жители на общината. Вместо реални инвестиции в масивите с лозя, в официалното досие на проекта изскача плащане към външен изпълнител от Република Северна Македония — дружеството „SM ART VIZ ART DOOEL“ с данъчен номер 4027018528746.

Нашите експерти задават директен въпрос към българския първостепенен контрол в Министерството на регионалното развитие и благоустройството: какви точно услуги е предоставила тази скопска фирма за кресненското вино, как е избрана тя, какви фактури е издала и къде в интернет пространството може да се види крайният дигитален продукт, струващ хиляди евро? Дали не става дума за класическо превъртане на пари през границата под предлог на брандинг, дигитализация и виртуални брошури, които никой никога не е виждал и няма да види? Когато европейските пари се отчитат с хартийки, а виното остава само на етикета, отговорността пада върху хората, които слагат подписите си под тези договори.

Географското ядро на цялата тази софра отново ни връща право в село Долна Градешница. Там е седалището на цитирания вече ЕТ „Младен Георгиев“, там е регистриран и ЕТ „МИКО-88 Валентин Бойков“, чийто собственик също е неизменен член на Управителния съвет на сдружението и от години движи изкупуването и преработката на грозде в района. На същата тази сцена изпъква и фигурата на Стоян Андреев Акареев, който освен член на винарското сдружение е и действащ кмет на кметство Долна Градешница. Въпреки че местната власт твърди, че няма нищо общо с частните земеделски инициативи, прекалената концентрация на субсидии, земи и проекти в ръцете на неколцина местни първенци буди дълбоко обществено възмущение. Не по-малко скандален е и адресният казус в самия град Кресна. На прословутата улица „Отец Паисий“ номер 11, където официално е регистрирано сдружение „КЕРАЦУДА“, лъсва и дружеството „СОЛАР-ЕМ“ ЕООД, еднолична собственост на Васил Йорданов Митов — председател и водеща фигура в лозарската организация. Тази фирма пък се води с основен предмет на дейност отглеждане на зеленчуци, като също черпи ресурс и оперира в земеделския сектор. Така на един и същи адрес се пресичат интересите на зеленчукопроизводители, лозаро-винари, овощари и бенефициенти по трансгранични програми, оплетени в общ приятелско-семеен кръг.

Сравнението между трите държавни регистъра — Разплащателната агенция на ДФЗ, Лозарския регистър към Изпълнителната агенция по лозата и виното и Търговския регистър — показва крещящи аномалии. Официалните изследвания на Министерството на земеделието за структурата на лозята сочат, че сортът Керацуда заема нищожните 0,03 процента от площите в страната и се отглежда от едва 21 стопанства. Вместо тези стопанства да получават прозрачна държавна защита за опазване на генетичния фонд, от името на виното се печелят дигитални трансгранични проекти, докато реалните парични потоци към хората в сдружението идват от напълно различни култури като череши, сливи и животни.

Агенция „Топ Преса“ заявява категорично, че няма да остави този случай потулен в папките на чиновниците. Настояваме за незабавна проверка на Главна дирекция „Инспекторат“ към МЗХ, сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към МВР и Европейската прокуратура на Лаура Кьовеши. Трябва да се изискат пълните досиета на всички 95 плащания към ЕТ „Младен Георгиев“, да се замерят физическите насаждения с GPS устройства, да се проверят наличностите на машините по инвестиционните проекти и да се осветлят договорите със северномакедонските изпълнители.

Времето на безнаказаното усвояване на милиони под прикритието на селски фолклор и автентични вина отдавна отмина. Хората в Кресна и Долна Градешница имат право да знаят кой забогатява на техен гръб, кой прибира европейските пачки и защо истинските производители не виждат нито лев помощ, докато избраните галеници на властта прибират стотици хиляди левове от държавната баница. „Топ Преса“ продължава да следи горещата следа и ще публикува всяко ново разкритие без страх и без компромиси.

МИСТЕРИЯТА С ОБЕКТ №2843-0240: КАК ЧЕРЕШОВИЯТ ОВОЩАР ОТ ДОЛНА ГРАДЕШНИЦА ОСЪМНА С РОГАТ ДВОР ЗА ЕВРОСУБСИДИИ И ПРЕВЪРНА КРЕСНА В СВОЯ ЛИЧНА ФЕОДАЛНА ГУБЕРНИЯ

Най-новите разкрития около досието на земеделеца от управата на винарското сдружение „КЕРАЦУДА“ Младен Георгиев вадят на бял свят счетоводни и агротехнически парадокси, които буквално взривяват логиката на европейското подпомагане. След като години наред стопанският му профил се градеше основно върху черешовите градини, финансирани с колосалните 150 252 лева по Програмата за развитие на селските райони, и върху схемите за десертно грозде и плодове, официалните ветеринарни и общински регистри от 2025 година осветиха изцяло нов, мащабен отрасъл в неговата дейност.

Черно на бяло официален държавен документ регистрира в село Долна Градешница животновъден обект под номер 2843-0240, където към 1 февруари 2025 година се водят точно 74 едри преживни животни. От тях 10 са млади животни на възраст от 6 до 24 месеца, а внушителните 68 броя са възрастни говеда над две години. За да изхрани това внушително стадо, бенефициентът ползва 50,334 декара общински пасища и мери. Тук всеки независим експерт по агроикономика и ветеринарни стандарти веднага си задава логичния въпрос: как 74 едри животни могат да бъдат пълноценно изхранвани и обезпечени на едва 50 декара пасищна площ, ако няма десетки други декари собствен фураж и гарантирани площи? Дали тези животни не са поредният удобен повод за черпене на субсидии по схемите за обвързано подпомагане на доходите, селекционен контрол, планински райони, хуманно отношение и помощите за войната в Украйна?

Въпросите към Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и ДФ „Земеделие“ вече са конкретни и категорични: на коя дата е сертифициран животновъдният обект, как е финансирано изграждането му, има ли реални проверки на ушните марки на всяко едно от тези 74 животни и съвпадат ли те със записите в националната ветеринарномедицинска база ВетИС? Публична тайна е порочната практика в сектора за прехвърляне на „виртуални стада“ и „чертаене“ на чужди пасища само по документи с цел прибиране на тлъсти държавни траншове.

Пълният кръг на зависимост се затваря още по-зловещо и с адресните маневри на другия ключов играч в сдружението — Васил Митов. Дружеството му „СОЛАР-ЕМ“ ЕООД, деклариращо зеленчукопроизводство, от 2009 година кротко е квартирувало в съседното село Струмяни на улица „Международно шосе“ 15. Внезапно, на 2 декември 2022 година, фирмата светкавично сменя седалището си и цъфва директно на адрес гр. Кресна, ул. „Отец Паисий“ 11 — точно там, където от 2016 година е закотвено самото сдружение „КЕРАЦУДА“.

Така пъзелът придобива съвсем ясен облик: едно и също ядро от хора мести фирми на един адрес, черпи субсидии за череши, превръща се в едър скотовъдец за една нощ, усвоява пари за трансграничен туризъм и се кичи с името на автентичното вино Керацуда. Институциите нямат право повече да мълчат, защото документите говорят по-силно от всякакви оправдания.

Следва продължение и сигнал до прокуратурата, ако не се самосезира.