Термалната язва на Мелник: Как дървообработващ гигант от Симитли оптече пипала към недрата под местността „Реката“

Дървообработващ гигант от Симитли се опитва да пробие термален сондаж на 600 метра дълбочина под Мелник, за да захранва туристически апетити в местността „Реката“. Зад кулисите на този амбициозен план обаче изниква сериозен сблъсък с държавните институции, след като Басейнова дирекция и РИОСВ официално спират процедурата заради законова несъстоятелност на проекта. Историята започва далеч преди днешните спорове, когато инвеститорът стъпва в района с дългосрочни планове. Още през 2007 година дружеството „ФУРНИР-ПЛАСТ“ започва да придобива и оформя терени около Мелник. През годините инвестиционният интерес преминава от първоначални намерения за жилищно строителство до амбициозни проекти в местността „Реката“, където фокусът се измества към туризма.

През декември 2016 година Общинският съвет прави ключова стъпка, разрешавайки изготвянето на подробни устройствени планове за два съседни имота в същата местност – един с отреждане за плувен басейн и друг за хотел. Така се очертава контурите на бъдещ комплекс, който има нужда от сериозен ресурс, за да се разгърне в пълния си блясък. Тези намерения получават конкретна форма през пролетта и лятото на 2023 година, когато паралелно се задвижват две ключови административни процедури.

В началото на 2023 година регионалната екологична инспекция съгласува инвестиционното предложение на същата фирма за изграждане на обществен плувен басейн с открит бар в имот 47754.1.54. Проучванията на медии като „Топ Преса“ бързо осветяват връзката на проекта с управителя и собственик на дървообработващото предприятие Костадин Стаматов, който търси ново поприще извън горския сектор. Малко след това, през април 2023 година, официално стартира процедурата за дълбокия сондаж до 600 метра в близък имот с идентификатор 47754.1.3, целящ разкриване на термоминерални води.

Бизнес планът получава зелена светлина от страна на общинските власти, които през юли 2023 година издават официално Разрешение за строеж номер 104 за басейна и открития бар. С това проектът за атракцията на открито преминава от хартия в реална фаза на изпълнение.

На фона на напредващото строителство на басейна обаче сондажната процедура попада под ударите на закона. След продължила шестнадесет месеца междуинституционална кореспонденция, Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ излиза с категорична позиция. Държавните експерти отбелязват, че в българското законодателство липсва понятие като „проучвателно-експлоатационен сондаж“ и инвеститорът не може под прикритието на проучване да изгражда съоръжение за бъдеща стопанска експлоатация без нужното водно разрешително.

Освен това в района липсва регистрирано находище на минерална вода, а подземното водно тяло „Неоген, Сандански“ трябва да бъде опазено в добро състояние. Така на 27 август 2024 година РИОСВ – Благоевград официално прекратява цялото административно производство заради пълната му недопустимост. Въпреки че архивните данни на „Топ Преса“ и общинските регистри пазят следите от амбициозните планове за туристическо развитие на региона, държавата за момента поставя категорична спирачка пред дълбинните амбиции на инвеститора.

Тайните на местността „Реката“ далеч надхвърлят сухите редакции на екологичните доклади и разкриват мрежа от интереси, която се простира от горските масиви на Симитли до скалните склонове на Мелник. Докато официалните гишета на държавната администрация книжарски оформят отказа за сондажа, на терен амбициите на инвеститора са следвали съвсем друга логика, за която местните хора отдавна шушукат с недоверие. Въпросите около това как едно дружество за дървообработване успява да мобилизира толкова сериозен финансов и административен ресурс за туристически придобивки в защитени територии остават без отговор, но документите говорят красноречиво за последователността на действията. Когато през 2007 година името на Костадин Стаматов се появява за първи път в архивите на РИОСВ с инвестиционни намерения за жилищно строителство върху бивши ниви и пасища, малцина предполагат, че това е само първата стъпка от дългосрочна стратегия за завладяване на атрактивни терени. През следващите години дружеството методично превръща горските си и дърводелски приходи в недвижими имоти около най-малкия български град. Местността „Реката“, макар и натоварена с риска от природни забележителности и строги екологични ограничения заради близостта до Натура 2000, се оказва перфектната мишена за инвестиции, които целят да променят облика на региона.

Най-тревожният аспект от цялата кампания обаче се крие в системния опит на частния капитал да заобиколи строгите правила на Закона за водите. Според експертни анализатори, опитът да се прокопае 600-метрова шахта под предлог на обикновено „хидрогеоложко проучване“ е класически трик за изграждане на недекларирани експлоатационни съоръжения. В регионите около Мелник, където подземните водни басейни са обект на изключително строг държавен контрол, подобни дълбочинни сондажи могат да доведат до необратимо нарушаване на хидроложкия баланс. Фактът, че Басейнова дирекция изрично подчертава липсата на регистрирано минерално находище в района, поставя под съмнение истинските намерения на възложителя – защо някой би инвестирал десетки хиляди левове в сондаж с диаметър над 300 милиметра на стотици метри дълбочина, ако не е сигурен какво точно ще намери или какво точно възнамерява да направи с него?

Паралелно с тези сондажни вълнения, проектът за плувен басейн и открит бар в съседния имот 47754.1.54 се движи с удивителна бързина. Получаването на Разрешение за строеж №104 през юли 2023 година бележи момента, в който хартиените намерения се превръщат в бетон и желязо край реката. Строителните книжа показват, че објектът е проектиран с мащаби, които далеч надхвърлят обикновена селска къща за гости или малък семеен басейн. Обществената атракция с външен бар изисква огромен воден ресурс за поддържане на хигиената и съоръженията, което поражда логичния въпрос на базата на какви водоизточници е одобрен проекта, при положение че централната водопроводна мрежа в този край на Мелник е известна със своите хронични дефицити и режимни проблеми през лятото.

Тук се преплитат и други любопитни детайли от търговското минало на „ФУРНИР-ПЛАСТ“. Дружеството, макар и силно позиционирано в бранша за обработка на дървесина и производство на фурнирни плоскости в Симитли, през годините демонстрира забележителна диверсификация на активите си към южните туристически дестинации. Финансовите отчети на компанията показват стабилни приходи, които позволяват поддържането на дългогодишни административни битки с екологичните инспекции. Разследващите журналисти на „Топ Преса“ на няколко пъти обръщат внимание на факта, че местните структури на общинската власт рядко влизат в открит сблъсък с подобни инвеститори, предпочитайки да пренасят преписките в архивните папки, докато обществото остава напълно неинформирано за реалните мащаби на намеренията.

Прекратената процедура за сондажа от август 2024 година може да изглежда като категорична победа на държавните институции, но опитните наблюдатели знаят, че частният бизнес рядко се отказва толкова лесно от стратегическите си цели. Липсата на ново официално решение в регистрите към момента не означава, че инвеститорът е затворил страницата с термалните води под Мелник. Напротив, опитите за преформатиране на техническите параметри и търсенето на нови вратички в законодателството са стандартна практика при подобни мащабни проекти. Докато институциите продължават да се заплитат в собствената си нормативна немощ и липсата на ясна дефиниция за „проучвателно-експлоатационни съоръжения“, местността „Реката“ остава потенциална зона на екологично напрежение, където бизнес апетитите и общественият интерес водят тиха, но безкомпромисна война.