СКАНДАЛ В КЪРНАЛОВО: Нагласени търгове и фалшиви сертификати затриват милионите за училищни STEM центрове!

Скандал по европрограми в Пиринско: Как се манипулират обществени поръчки за милиони под носа на държавата
Разследване на „Топ Преса“ разкрива как рутинни обществени поръчки за училищни STEM центрове се превръщат в параван за изкуствено ограничаване на конкуренцията, фалшиви критерии и финансови санкции за сметка на данъкоплатците

В българската провинция, далеч от блясъка на софийските министерства и шумните политически дебати, европейските фондове често се превръщат в поле за административен произвол и нагласени сценарии. Когато милиардите от Механизма за възстановяване и устойчивост слязат на ниво общинско училище, реалността се сблъсква с тревожни практики, които будят сериозни съмнения за корупционни схеми и умишлено толериране на „наши“ фирми. На фона на националните призиви за прозрачност, дигитализация и модерно образование, разследване на „Топ Преса“ хвърля светлина върху това как един уж примерен проект за училищна STEM среда в петричкото село Кърналово се е превърнал в класически пример за нагласена обществена поръчка, довела до съставянето на официални актове за административни нарушения. Всичко започва с амбициозната национална политика за внедряване на иновативни методи на обучение в българските училища, но зад красивите думи за високи технологии се крие бюрократична реалност, в която правилата на честната игра се заобикалят с хирургическа прецизност.

Конкретният казус се развива около Основно училище „Климент Охридски“ в с. Кърналово, община Петрич, област Благоевград, където на хартия всичко изглежда безгрешно, докато не се отворят тръжните досиета. Обектът е бенефициент по процедура BG-RRP-1.015 „Училищна среда“ от Националния план за възстановяване и устойчивост, финансиран от Европейския съюз чрез инструмента NextGenerationEU. Става въпрос за договор № BG-RRP-1.015-0510-C01, чиято обща стойност възлиза на внушителните за селско училище 69 952,50 лева без ДДС или общо 83 943,00 лева с включен данък добавена стойност. Сумата е предназначена за доставка, монтаж и гаранционна поддръжка на оборудване и софтуер, които трябва да превърнат обикновените класни стаи в модерни центрове по природни науки, технологии, инженерство и математика. На пръв поглед това е инвестиция в бъдещето на децата от малкото пиринско село, но зад цифрите и сухите параграфи на тръжната документация се крие далеч по-мрачна картина на контролиран избор и предварително предрешени победители.

За да се разбере как работи тази система, трябва да се вгледаме в процедурата, избрана от ръководството на училището. Възложителят е приложил ред по чл. 18, ал. 1, т. 13 във връзка с чл. 20, ал. 3 от Закона за обществените поръчки, а именно публично състезание с предварително обявление, регистрирано под номер R53690 от 28 май 2024 година. Още при първоначалния анализ на обявлението и прилежащата му документация обаче експертите по държавен финансов контрол от Агенцията за държавна финансова инспекция забелязват сериозни аномалии. В изискванията към кандидатите са заложени критерии, които нямат нищо общо с реалните нужди на една обикновена селска класна стая, но за сметка на това вършат перфектна работа за дисквалифициране на неудобните конкуренти. Възложителят е въвел изисквания за представяне на специфични сертификати, като например ISO 27701 за управление на поверителността на информацията и международно признати стандарти като EcoVadis за устойчиво управление и корпоративна социална отговорност. Тези изисквания звучат впечатляващо в презентациите на големи транснационални корпорации, но тяхното приложение към обществена поръчка за доставка на училищни мултимедийни дисплеи, лаптопи и лабораторно оборудване на стойност под 70 000 лева е не само необосновано, но и крещящо дискриминационно. Налагането на такива тежки и скъпи сертификационни режими на практика изважда от играта малките и средни български компании, които предлагат качествена техника на конкурентни цени, но нямат финансовия ресурс да поддържат скъпи международни сертификати, ненужни за малкия мащаб на доставката. Това създава основателни съмнения, че техническата спецификация е била предварително писана по поръчка на конкретна фирма, която разполага с въпросните документи и чието участие е било гарантирано предварително.

Скандалната хипотеза тук надхвърля рамките на обикновената административна некомпетентност и насочва към умишлено капсулиране на пазара на обществени поръчки в региона, където европейските милиони циркулират в затворен кръг от предварително одобрени изпълнители. Когато една обществена поръчка се скрои по мярката на определен играч, конкуренцията умира на стартовата линия, цените се надуват изкуствено, а качеството остава под въпрос, защото липсва пазарен натиск. В хода на извършената проверка от държавните инспектори е установено, че с тези действия ръководството на училището е нарушило по категоричен начин разпоредбите на чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки. Този член закрепва основополагащите принципи за свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, които са крайъгълен камък както на българското законодателство, така и на европейското право при разходването на общите ни пари. Нарушението не остава без последствия в административен план – за констатираните законови нарушения, съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗОП, на директора на училището е съставен и официално връчен Акт за установяване на административно нарушение № 11-01-776 от 23 юли 2026 година.

Този акт обаче е само върхът на айсберга в една дълбока и порочна система, която масово се практикува в цялата страна при усвояването на средствата от Плана за възстановяване и устойчивост. Въпросите, които остават без отговор, са свързани с това дали подобни практики са изолиран ексцес на местно ниво или част от мащабна координация между училищни ръководства и консултантски фирми, които срещу щедри хонорари подготвят тръжните досиета с предварително заложени капани за неудобните кандидати. Когато държавните органи се намесят след дъжд качулка, санкцията отнася директорът на училището, докато реалните бенефициенти на схемата – фирмите победители, прибират тлъстите печалби от европейските субсидии, оставайки напълно недосегаеми за финансовата инспекция. Местната общност в Кърналово и община Петрич заслужава да знае защо децата им получават скъпо струващо оборудване, чиято тръжна процедура е била компрометирана от административни хватки, целящи да ограничат избора.

Общественият интерес изисква пълна ревизия на всички подобни процедури в региона, защото средствата от NextGenerationEU са последен шанс за икономически и образователен скок на страната ни, а не касичка за избран кръг от приближени до местната власт и училищните ръководства комерсиални субекти. Докато държавата продължава да се бори с последиците, вместо да пресече корупционните практики още на етапа на предварителния контрол на тръжните документи, подобни скандали ще продължават да тресат провинцията. Разследването по този случай показва, че прозрачността на хартия е само илилюзия, зад която се вихрят задкулисни договорки, а институциите трябва да проявят много по-голяма строгост, ако искат европейските милиони наистина да стигнат до учениците, а не да потънат в джобовете на хитри посредници и нагласени изпълнители.

Зад кулисите на тези обществени поръчки за училищни STEM центрове се крие цяла мрежа от консултантски фирми и посредници, чиято единствена цел е да източват европейските фондове чрез законно изглеждащи, но дълбоко манипулирани процедури. Когато едно малко селско училище получи финансиране от близо 70 000 лева без ДДС, неговото ръководство често няма капацитета да изготви самостоятелно сложната тръжна документация по Закона за обществените поръчки. Тогава на сцена излизат външни експерти и консултанти, които уж помагат, но всъщност обвързват условията с предварително избрани доставчици, гарантиращи им тлъсти комисионни под масата. Този модел на работа превръща евросредствата в частна икономика за шепа хора, докато реалното качество на образованието остава на заден план, а децата получават софтуер и оборудване на двойно и тройно по-високи пазарни цени.

Местните структури и общинските ръководства често затварят очи пред тези практики, тъй като същите консултанти обслужват десетки други училища и детски градини в региона, създавайки стабилен картел на доставките. Когато проверяващите органи от Агенцията за държавна финансова инспекция влязат на проверка, те се сблъскват с перфектно скалъпени алибита и документи, които формално покриват изискванията на закона, макар духът на честната конкуренция да е напълно убит. Изисквания като ISO 27701 или EcoVadis никога не биха били поставени от директор, който си е купил обикновен лаптоп от магазина, но когато става въпрос за милионите от Плана за възстановяване и устойчивост, тези изисквания се появяват като с магическа пръчка, за да отсеят всеки непокорен състезател още преди да е подал оферта.

Общественият интерес изисква тези схеми да бъдат осветени докрай, а прокуратурата и следващите инстанции да разследват не само административните нарушения на хартия, но и реалните парични потоци между печелившите фирми и консултантите, подготвили документите. Докато санкциите се изчерпват само с един акт на директора, който може и да е бил просто инструмент в ръцете на по-високостоящи кукловоди, истинските организатори на схемата ще продължават да точат следващите траншове от европрограмите безнаказано. Разследването по този случай показва колко крехка е българската административна система пред нашествието на корупционни практики, маскирани като европейска интеграция и дигитализация.

Документът, върху който е изградено разследването, представлява официален констативен акт от държавната финансова инспекция, насочен към Основно училище „Климент Охридски“ в село Кърналово, община Петрич. В него се анализира изпълнението на договор на стойност близо 70 хиляди лева без ДДС, финансиран по процедурата за училищна STEM среда от Механизма за възстановяване и устойчивост. Инспекторите категорично установяват, че ръководството на учебното заведение е нарушило Закона за обществените поръчки, като е заложило дискриминационни изисквания за специфични сертификати, които ограничават конкуренцията. Заради тези законови нарушения на директора е съставен официален акт за административно нарушение, разкриващ порочните практики при усвояването на евросредства.