ТАЙНИЯТ ТУНЕЛ ПОД ДОЛЕН НА 16 ГОДИНИ: ЗАЗИДАХА ЛИ ИСТИНАТА ИЛИ ЗАВЪРТЯХА ОГРОМНА ОБЩИНСКА ЛЪЖА?

Когато през пролетта на 2010 година тежката строителна техника и избухналата тогава водна авария разкъсаха централната улица на родопското село Долен, никой не предполагаше, че под краката на местните жители се отваря врата към една от най-пазените тайни на Пиринския край. Тогава тогавашната и настояща кметица Валентина Мицикулева първоначално решава, че става дума за поредната пропукана канализация след ремонт, но при самото разкопаване пред изумените погледи на хората изниква прецизно зидан подземен проход с глинен свод, широк близо метър и висок колкото да премине прав възрастен човек. Този факт не е плод на селски легенди или измислени бабини деветини, а е документиран с официални снимки, репортажи на национални телевизии и свидетелства на преки очевидци, които и до днес помнят шума от пропадналия камък.

През годините „Топ Преса“ многократно е връщала своите читатели към загадката на този подземен свят, като нашите публикации от 2017, 2022 и 2023 година разнищваха различни пластове от преданията за оръжейни складове, тайни изходи към старата джамия и канали за бягство на войводи от четите на Ванче Михайлов. Днес обаче въпросът не е какво са си шушукали нашите прадеди край гробищата, а какво се случи с физически открития обект през изминалите шестнадесет години и защо след първоначалната медийна буря настъпи оглушителна тишина, която мирише на административно прикриване. Още тогава в кметството на селото се е съхранявал писмен архив, оставен от бившия партиен секретар Божик Грозданов, който подробно описвал тунелната мрежа още преди тя реално да пробие асфалта и калдъръма. Самата кметица Мицикулева тогава призна пред журналисти, че е чела ръкописите му и е знаела за съществуването на подземния маршрут, което превръща цялата история от фолклорен миф в документирана конспирация с конкретни автори и пазители.

Ако се вгледаме в детайлите на онази пролет преди шестнадесет години, става ясно, че размерите на разкрития участък са били достатъчно сериозни, за да привлекат вниманието на държавата, но вместо това институциите направиха всичко възможно да заметат следите под килима. От двете страни на тунела личаха майсторски изградени каменни зидове, споиха се версии за връзки с църквата „Св. Николай“, издигната през далечната 1834 година, а местни жители като Азис Маневски и Асан Тешовски открито разказваха пред камерата на bTV за преданията на своите родители, свързани с укриване на християнски първенци и оръжия за бунтовниците. Историческата логика сочи, че ако подземният коридор действително е стигал до църковния двор, то неговата изработка или поне връзката му с храма датира от епохата на османското владичество, когато всяка възможност за спасение е била въпрос на живот и смърт. Нещо повече, старата селска канализация от 1912 година е минавала директно над този подземен градеж, което категорично доказва, че тунелът е съществувал много преди съвременните комуникации да разрежат земята, но никой експерт така и не получи зелена светлина да направи мащабно софтуерно или археологическо заснемане на трасето.

Най-тревожният аспект от тази история обаче е пълната липса на последващи действия от страна на местната власт след 2011 година, когато парите внезапно свършиха, а амбициозните планове за туристическа атракция бяха зарити обратно в пръстта. Валентина Мицикулева, която и до днес управлява кметството в Долен и чиято администрация е на една ръка разстояние от архивите, тогава обещаваше комисии от историци, музеи от Благоевград и София, както и мащабни разкопки, които да върнат славата на селото не само като архитектурен резерват, но и като спелеоложка сензация. Нищо от това не се случи, а днешните туристически справочни издания продължават да водят тунела в графата „непроучени легенди“, сякаш никой никога не е виждал пропадналия калдъръм и иззиданите сводове. Възниква съвсем резонният въпрос дали подземният участък не е бил нарочно затрупан и забетониран, за да се спестят средства за укрепване, или пък под къщите, построени през десетилетията върху предполагаемото трасе, са излезли наяве неща, които е по-добре да останат скрити от очите на данъкоплатците и Министерството на културата.

Именно тук се крие голямата журналистическа задача пред нашето издание, защото няма никакво намерение да оставяме тази тема да потъне в прахта на забравените архиви, докато живите свидетели на събитията от 2010 година все още могат да кажат истината. „Топ Преса“ ще потърси официален отговор от кмета Валентина Мицикулева с редица неудобни въпроси за това къде точно се намира забравеният отвор днес, дали ръкописът на Божик Грозданов все още пази имената на хората, знаели входа на оръжейницата, и защо нито един държавен инспекторат не се е самосезирал за унищожаването на потенциален паметник на културата под краката на туристите. Село Долен заслужава да научи дали под красивите му възрожденски къщи наистина се простира километрична мрежа от тайни коридори, или цялата история е просто едно удобно занижено за общественото внимание недоразумение, което общината предпочита да пази в дълбока тайна. Докато институциите мълчат, ние продължаваме да копаем там, където другите спират, защото истината винаги излиза на светло, дори когато трябва да пробие дебел пласт от камък, глина и административно бездушие.

Дълбоко в подземията на тази история се крие още един пласт, който местните хора коментират само тихо и със страх в очите, когато камерите изгаснат и туристите се приберат в къщите за гости. Още по време на първоначалните разкопки през онази злополучна пролет на 2010 година, шепнешком се говореше, че проходът под улицата не води просто до някакво забравено мазе или обикновен древен водопровод, а представлява част от гигантска защитна артерия, която е свързвала стратегически точки в целия регион на Южните Родопи. Според една от най-интригуващите версии, които се предават от уста на уста през поколенията, подземната мрежа е била проектирана така, че да позволява на цяло село да се изтегли незабелязано при нападение, но най-странното е, че никой от тогавашните държавни експерти не смееше да влезе по-навътре от първите десетина метра. Страхът от срутване се превръщаше в удобно извинение за институциите да сложат край на всякакви спекулации, но истинският въпрос е дали под земята не са били открити артефакти или ценности, които бързо са били прибрани от частни колекционери, докато обществеността е гледала с отворени уста към телевизионните репортажи.

Защото ако прелистим отново старите хроники и се вслушаме в думите на по-възрастните жители на Долен, става ясно, че легендата за оръжейния склад не е просто плод на буйна фантазия. В годините на османското робство и след това по време на войните за национално обединение, този планински край е бил сцена на изключително ожесточени сблъсъци, тайни комитети и революционни дейности, където всяко укритие е означавало разликата между живот и смърт. Божик Грозданов, чийто ръкописен архив така ревниво се пазеше или пък мистериозно потъна из чекмеджетата на местната администрация, едва ли е писал своите записвања на базата на празни приказки; той е бил партиен секретар в епоха, когато архивите и партийните папки са се водели с прецизност, а местната памет е била пазена много по-строго от днешните общински протоколи. Защо тогава никой от последващите кметски екипи не пожела да направи официално запитване до държавния архив в Благоевград или да изиска експертиза от Националния институт за недвижимо културно наследство, за да се разбере какъв точно е произходът на тези прецизно подредени каменни зидове? Отговорът е болезнено прост и се крие в липсата на финансиране, която обаче е перфектен щит за прикриване на управленско бездействие и страх от мащабни разкрития, които биха изисквали милиони левове за реставрация.

Вместо да се превърне в гордост на Родопите и в европейска дестинация за алтернативен туризъм, която да привлече хиляди любопитни посетители с вкус към подземните мистерии, тунелът под Долен беше тихо и методично заровен под асфалта и забравата. Кметът Валентина Мицикулева, която управлява селото с желязна ръка вече толкова дълги години и познава всеки камък в резервата, носеше и носи отговорността да даде ясен отговор пред обществото дали този обект все още съществува под земята или е бил унищожен при следващи инфраструктурни ремонти. Нашите репортери от „Топ Преса“ няма да се откажат да търсят истината докрай, защото читателите ни заслужават да знаят дали под краката им има историческо съкровище от национално значение или просто поредната общинска заблуда, затрупана с пръст и мълчание. Село Долен пази много тайни в своите стари калдъръмени улици и надвиснали чорбаджийски къщи, но най-голямата загадка остава там долу, където светлината на прожекторите спря преди шестнадесет години и където ние ще продължим да светим, докато последната тухла от тази подземна конспирация не излезе на чист въздух.