Когато отчетът издава дефицити: ИАРА се хвали с мащаб, но вади слаб улов на нарушители

В опит да демонстрират засилен контрол и непримиримост към бракониерството, от регионалното звено на ИАРА – Благоевград публикуваха впечатляващи на пръв поглед цифри – над 100 проверки на водни обекти в Югозапада в рамките на броени дни. Смущаващата реалност обаче излиза наяве при трезв прочит на сухата статистика: масивната инспекция е завършила с едва 12 съставени акта. Този крайно нисък коефициент на полезно действие поставя на дневен ред въпроса дали институцията упражнява прецизен рисков контрол, или просто имитира бурна дейност чрез хаотично обхождане на водоеми, където масовите любители риболовци са изрядни.

Математиката на акциите показва сериозни пробойни в оперативната разузнавателна работа на контролните органи. При над сто обхода на язовири и реки в Благоевградско, Кюстендилско и Пернишко, едва малка част от проверките са завършили с констатирано нарушение. Вместо да сочат към добре насочени удари срещу организираната бракониерска мрежа, официалните данни на агенцията разкриват разпиляване на ресурс и административен капацитет, който удря предимно дребни нарушители без билети или любители, нарушили часовия диапазон за риболов. Още по-странно впечатление прави фактът, че в публичния си отчет ведомството прибягва до странни статистически похвати, вкарвайки в актуалната си хроника и стари случаи от минали месеци, сякаш за да запълни вакуума откъм сериозни пресни резултати.

Професионалният журналистически поглед към дейността на ИАРА в региона, наблюдаван на страниците на „Топ Преса“, показва институция, която твърде често бърка шумотевицата с ефективността. Докато инспекторите се хвалят с унищожаването на единични самоделни уреди и връщането на дребна риба във водата на язовир „Дяково“, системните бракониерски набези с километри хрилни мрежи по големите водоеми в областта остават извън обектива на ежедневните сводки. Избирателният подход при санкционирането – при който в единия случай уловената над нормите риба се връща с приятелско предупреждение, а в друг се стига до незабавен акт за килограми сребриста каракуда – говори за липса на ясни, обективни и еднакви за всички критерии на терен.

Подобни порочни практики създават трайно усещане за административен комфорт на гърба на обикновения риболовец, докато истинските играчи на черния пазар с риба продължават да необезпокоявани да източват водните богатства на Югозапада. За читателите на „Топ Преса“ остава горчивият въпрос докога отчетите на държавните агенции ще се крепят на фалшив блясък и количество проверки, които нямат нищо общо с реалното опазване на природата. Когато проверяващият орган брои успеха си по броя на обходените кантари и брегове, а не по заловените организирани престъпници, законът се превръща в бухалка за слабите и спирачка за ефективността. ИАРА има нужда от коренна промяна във философията на работа, защото показната статистика не може да замести липсата на дълбоки и необратими удари срещу бракониерския бизнес в региона.