Неврокопският „Бербатов“ Митко Макриев ексклузивно пред вестник ГРАДЪТ: Сменил съм 11 държави, обичам да рискувам
-
- април 5, 2015
За последно бях в Хонг – Конг – играх за отбор, който 41 пъти е бил шампион
Ако има български футболен скитник, направо номад, това със сигурност е Димитър Макриев. Сменил е 11 държави, в които е играл футбол. За последно се е състезавал в Хонг Конг. Три месеца след това не се е занимавал с футбол и сега разказва пред вестник ГРАДЪТ как е попаднал в поредното си предизвикателство – унгарския Печ.
-Митко, как се озова в унгарския Печ?
За последно играх в Хонг Конг, в един отбор, който е бил 41 пъти шампион. Казва се Саут Чайна. Там освен този отбор има само още два. Хонг Конг е в Топ 5 в света по стандарт. Хората там ходят по стадионите, но не са темпераментни. Като на театър са. Не се чувствах добре и се разбрах с ръководството да ми платят предварително каквото си имах по договор и да си тръгна. В последствие ми се обади Роберт Ярни, който в момента е треньор на унгарския Печ. Знам, че тимът е последен, но аз обичам да рискувам във футбола. А и имам нужда сега от тим, в който да си върна формата, която бях изгубил. Все пак три месеца не съм играл активно футбол. Ярни е повикал шестима хървати, двама черногорци и аз съм единственият българин. Събрал ни е балканци. Аз съм доволен, че съм тук, защото съм в Централна Европа и съм близо до България.
– Кое те мотивира да отидеш в последния във временното класиране в Унгария?
– Казах ти, че обичам да рискувам. А и името на треньора Роберт Ярни ме накара да дойда в Печ. Също така във временното класиране Печ може да е последен, обаче е на няколко точки от пет-шест отбора и има шанс да се спаси.
Имаш ли вече идея да станеш след време треньор?
Да, защото съм имал късмет да работя с имена във футбола. Сега в Печ съм с Роберт Ярни. В Украйна съм работил с Леонид Буряк. В Дижон треньор ми беше не кой да е, а настоящият наставник на Рома Руди Гарсия. В Марибор работих с Милко Джуровски. Виждаш: все имена във футбола – и като играчи, и като треньори. Така че това ще ми е от полза за бъдещата треньорска професия. Но сега желанието ми е да играя още. Наистина съм футболен номад. Бил съм вече в 11 държави и обичам да рискувам във футбола.
– Как така тръгна твоята кариера да пътуваш насам-натам?
– Ами всичко започна от Интер. Те ме взеха и ме направиха футболен скитник. Водех се там 4 години, но постоянно
ме преотстъпваха. Казваха ми: „Сега ще идеш в Швейцария, после във Франция…“. И така. От там ми тръгна да бъда на повече места. Но след това играх две години за Марибор, а после пет за Ашдод в Израел.
Къде си се чувствал най- добре?
Нормално най-добре се чувствах в Марибор и в Ашдод, защото бях най-дълго там.
Когато беше в Марибор, смяташе ли, че този отбор има сили да играе в групите на Шампионската лига?
Когато аз бях в отбора, тимът беше в някаква мини- криза. Но преди това също са играли в Шампионска лига, и след мен също. Там се работи много добре и въобще не съм изненадан, че Марибор успява да влезе в групите на Шампионската лига.
– В Унгария ще играеш срещу отбори с традиции като Хонвед, МТК, Уйпещ. Как възприемаш това?
В Унгария винаги е имало добър футбол. Но се грижат и за местата, където се играе. Разбрахме наскоро са направили три нови стадиона, други два по-стари са ги обновили. Така че е удоволствие да се играе футбол на такива терени. За съжаление – за разлика от нашите стадиони в България. Поиграх година в България и разбрах, че е по-добре да съм в чужбина.
От Левски дължат ли ти някакви пари?
Да, но съм се разбрал с хората от ръководството.
Преди време игра за националния отбор. Ако ти потръгне в Унгария, би ли облякъл отново националната фланелка?
Аз винаги съм казвал, че на националния отбор на България не се отказва. Но за да имам някакъв шанс пак да облека националната фланелка, трябва да играя добре в Унгария.
Be the first to leave a review.
