Входът Господен в Иерусалим – (Връбница)
- април 5, 2015
Дошло времето за голготското жертвоприношение, което Господ Иисус Христос е сторил за изкупване човечеството от греха. Трябвало народът да знае, че Христос е обещаният Месия Спасител, Който идва за спасение на тия, които повярват в Него. И след като е разкрил на апостолите, че Той „Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне“(Мат. 17:22-23), трябвало да се покаже в славата Си като небесен Цар, та да не се извиняват отпосле, че не са разбрали Кой е.
Шест дни преди Пасха Иисус Христос отишъл във Витания, дето възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, и оттам тръгнал за Иерусалим. И когато с учениците Си наближил града и дошли до Витфагия при Елеонската планина, Той пратил двама от тях да идат в селото. Казал им, че с влизането ще видят вързана ослица и с нея осле; да я отвържат и докарат. Ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господа (Мат. 21:2-4). Стопаните, като разбрали, че са пратени от Иисуса, не им попречили. Учениците нахвърляли дрехите си на ослето и Христос го възседнал така тържествено влязъл в Иерусалим. Изпълнили се думите на пророк Захарий: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница“ (Зах. 9:9).
За празника в града надошли от близки и далечни страни, не само иудеи, а и много прозелити във вярата. Вестта за възкресението на Лазар се носела из града. Хиляден народ се стекъл към Витания да види Христос, Великия Чудотворец, и възкръсналия Лазар. Христос, като древните царе, яхнал на осле, придружен от учениците Си, тръгнал за Иерусалим. Лицето Му излъчвало величие, сила, а същевременно и смирение. Народът помислил, че е дошло времето за политическото му освобождение от римско иго и почнал да отдава на Христос почести като на земен цар.
Народът, виждайки в Христа очаквания Спасител, с възторг размахвал палмови клонки, постилал дрехи, дето минавал Той, хвърлял цветя. Деца и народ пеели и възклицавали: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“ (Иоан 12:13). И при това величествено шествие фарисеите, разяждани от завист и злоба, казали на Христа да забрани на народа да ликува. Но Той им отговорил: „Казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат“ (Лук.19:40). И хората продължили да пеят и възклицават „Осанна Сину Давидову…“ през целия град до храма: „Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!“ (Лук.19:38).
Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение, отдето в чудна красота се открили градът и храмът, Христос предсказал бъдещата му съдба и разрушение. Влязъл в Иерусалим, дошъл в храма и с царствена власт изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на слепи, хроми и недъгави (Мат. 21:1-17; Марк. 11:1-11; Лука 19:29-48; Иоан 12:12-18).
На тоя ден в църква с нарочна молитва се благославят върбови клонки, раздават се на богомолците и те ги отнасят по домовете Си за благословение. Върбовите клники напомнят палмовите вейки – символичните знаци на победата. Разрешава се риба.
Ето вече толкоз века оттогава и екът от песента и възторгът при тържествения вход на Господа Иисуса Христа в Иерусалим продължава да звучи по целия свят и днес. „Благословен е Идещият в име Господне!“ И ако някъде, подобно на някогашните фарисеи, някои поискат да стихне тая песен, то камъните ще я запеят, защото Господ е казал това. Той донесе мир и радост на света и честити са тия, които с вяра Му пеят като иерусалимците в ония времена. Това е тъй, защото там, дето е Христос, там е мирът и щастието, там сърцата горят в пламъка на любовта, там лицата греят, там има пълно доволство и небесно блаженство…
Тия, които идват да омиротворяват враждуващите наши съседи на Балканите, а и по целия свят, нека идват „в името Господне“, за да бъдат самите те благословени и делото им да бъде благословено, та всички да зарадва.
Да пожелаем „Да бъде!“ и тъй в мир да посрещнем Великден, Пасхата Господня Възкресение Христово и в мир да се поздравим с победния привет:„Христос воскресе!“ „Воистину воскресе!“ Покланяме се на тридневното Му възкресение. Него възпяваме и славим.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд.Тавор
Цветница
Цветница, празник на цветята
Водопади с цветни имена! Честит имен ден момичета с чудни имена на цветя!
Според родната статистика на Цветница празнува една пета от българите. Здравки и Виолети, Рози и Розалии, Цветанки, Цветелини, Цветослави и куп още цветни имена честват един от най-популярните християнски празници.
Цветница е ден на цветята, младостта и възраждането на живота в природата
Жените, наречени на цветя, макар и с някои изменения в името на бабата, са около десет на сто от българките. Още толкова са и мъжете. Най-популярното дамско име на цвете естествено е Цветана, дублирано с Цветелина, но то се конкурира с Маргарита за първото място в класацията. Дамите с имена на цветя, казват специалистите, винаги са на челни места и са властвали над десетки мъже. Като започнем с кралица Маргарита Наварска (кралица Марго от популярния роман на Дюма) независимо, че името й означава “бисер”, по нашенски тя е цветето маргарита.
Всеки може да продължи списъка с имена на хора на цветя, които са около него и са важни за него. За миг в този чуден ден да помисли за тях и да им пожелае на ум, с думи или с малък жест “Честити имен ден!” защото когато даваме радост на хората около себе си света става по-хубав!
На Цветница Имен ден празнуват всички, които носят имена на цветя и произлизащи от названия на растения: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Детелин(а), Елица, Елха, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Ралица, Роза, Росен, Росица, Теменуга, Трендафил(ка), Фидан(к), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Явор(а), Ясен(а), Ясмина и мн. др.
Български традиции: Цветница
Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.Върбата е първата от растенията, която се събужда от зимния сън. Тя предпазва от лоши магии и защитава посевите от гръмотевици и град. Вечерта се играе лазарското хоро, което за първи път след Великденските пости е сключено. Вярва се, че на Връбница, ако се реже лозата, няма да има плод през годината. Младите жени хвърлят в реката китка с цветя и по нея гадаят дали ще се задомят. Ако китката се понесе по водата без да се заплете или спре скоро ще има сватба.
Народът нарича празника Цветница още Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и цъфтежа.
На този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. Обичаят „кумичене“ започва рано сутринта, като над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обича „кумичене“. Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за „кумица“ и тя повежда моминското хоро към своята къща.
