СЕЛОТО КАТО „СЛЕПО ПЕТНО“ НА КАРТАТА: ЗАЩО МЪЛНИИТЕ В ХАДЖИДИМОВСКО УДАРЯТ НЕ САМО ДОМОВЕТЕ, НО И ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО

Снощната буря, преминала над община Хаджидимово, отново превърна десетки домове в черна хроника на изгоряла техника и битова разруха. Сигналите, залели редакцията на „Топ Преса“, не са просто оплаквания за изгорели телевизори и хладилници, а горчиви викове на хора, които се чувстват изоставени от държавата и енергийните дружества. В селата на района сценарият е болезнено познат – първият гръм предвещава не само дъжд, но и неизбежни загуби, докато институциите остават в удобната си поза на странични наблюдатели. Това усещане, че ако живееш на село, си „по-малко човек“ в очите на системата, не е просто емоционална реакция, а диагноза на дълбоко вкоренено неравенство, при което качествената инфраструктура спира точно там, където започва табелата на малкото населено място.

Техническата причина за тези инциденти е пределно ясна и се крие в уязвимостта на въздушните електропреносни мрежи, които все още доминират в селските райони. Докато в големите градове кабелите отдавна са скрити под земята, защитени от директните капризи на атмосферата, в селата на Хаджидимовско токът пътува по голи жици, опънати върху остарели стълбове. Когато мощно електрическо освобождаване, каквото е светкавицата, попадне в близост до тези линии, то създава вълна от пренапрежение, която нахлува в домовете със скоростта на светлината. Старите трафопостове и липсата на достатъчно модерни защитни устройства по трасето превръщат всяка мълния в потенциален убиец на битова техника. Проблемът се задълбочава и от факта, че много от частните инсталации в тези имоти са градени преди десетилетия и нямат адекватно заземяване, но основният виновник остава външната мрежа, която не е подготвена да абсорбира такива удари.

Вината за това състояние на нещата обаче не може да бъде прехвърлена единствено на природата. Тя има съвсем конкретни адресати и те се намират в офисите на електроразпределителните дружества и държавните регулаторни органи. Години наред инвестициите в модернизация на мрежата се насочват приоритетно към големите икономически центрове, където плътността на потребителите е по-висока, а печалбите – по-сигурни. В същото време селата в общини като Хаджидимово остават с инфраструктура от средата на миналия век. Енергийните компании са длъжни по закон да осигуряват качество на услугата и защита на потребителите, но на практика процедурите за обезщетяване са толкова тромави и бюрократични, че хората рядко успяват да докажат вината на доставчика. Изискват се експертизи, доказване на изправността на вътрешната инсталация и протоколи, които за един обикновен пенсионер или работещ човек на село са почти недостъпни препятствия.

Институционалното безхаберие е втората голяма причина за гнева на местните жители. Когато един кмет или гражданин подаде сигнал за системни проблеми при бури, той често получава стандартни отговори, които прехвърлят отговорността обратно върху потребителя. Съветите „изключвайте си уредите от контакта“ звучат като подигравка в ерата на умните технологии и автоматизираните системи за защита. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която трябва да бъде защитник на обществения интерес, рядко санкционира дружествата за липса на инвестиции в мълниезащита на селските линии. Така се създава опасен прецедент – хората на село плащат същата цена за киловатчас енергия, както и тези в центъра на София, но получават услуга с критично по-ниско качество и безопасност.

Тази дискриминация на географски принцип подкопава доверието в самата държавност. Когато гражданите виждат, че техните данъци и сметки не се връщат под формата на сигурност и модерна инфраструктура, те се чувстват като втора категория хора. В селата на Хаджидимовска община живеят хора, които произвеждат, работят и допринасят за обществото, но в момента, в който небето се смрачи, те са оставени да се справят сами. Никой не поема отговорност за това, че едно домакинство може да загуби имущество за хиляди левове в рамките на секунди, само защото някой е решил, че подмяната на старите жици с изолирани кабели или инсталирането на модерни аресторни защити „не е рентабилно“ за малкия брой абонати.

Решението на проблема изисква не само технически мерки, но и радикална промяна в отношението на властите. Нужно е масово преоборудване на мрежите с катодни отводители от нов тип и стриктен контрол върху състоянието на заземителните контури на всеки стълб. Електроразпределителните дружества трябва да бъдат принудени чрез законови механизми да опростят процедурите за обезщетение, така че тежестта на доказателството да не пада върху пострадалия потребител. Когато фирмата доставчик знае, че ще трябва да плати за всеки изгорял телевизор без излишни протакания, инвестициите в мълниезащита изведнъж ще станат много по-рентабилни.

В крайна сметка, ситуацията в Хаджидимовско е огледало на общонационален проблем, при който малките населени места се превръщат в музеи на занемареността. Докато институциите продължават да си прехвърлят топката, хората ще продължават да стоят в тъмното, с поглед към небето, надявайки се следващата светкавица да подмине техния дом. Но природата не избира своите цели по социален статус – тя просто следва пътя на най-малкото съпротивление. За съжаление, в България пътят на най-малкото съпротивление често минава през гърба на обикновения човек на село, който е принуден да плаща цената на чуждото нехайство. Крайно време е тази порочна практика да бъде прекъсната, преди усещането за несправедливост да е изгорило и последната капка търпение в българската провинция.