Прекален екосветец и Богу не е драг: Как България остана без магистрали в името на „зелената“ догма

„Екологичен фундаментализъм“ – сектантска истерия по повод на всеки опит за инфраструктурна инвестиция в България

Трябва да бъдат положени системни усилия за постигане на политическо съгласие за съвместяване на екологичните стандарти с отчаяно закъснелите като реализация инфраструктурни проекти в България. Страните от Централна и Източна Европа построиха своята магистрална и останалата инфраструктурна мрежа и ползват пълноценно пазарните – икономическите ефекти от това. Дори страни като Сърбия, която беше във война и е извън ЕС, има магистрална мрежа, която е далеч по-развита от нашата. Разбира се, при нас основен проблем е и системната корупция, която осакатява проектите по инфраструктурата.

Но това далеч не е единствената причина за състоянието на нашата пътна мрежа, сравнимо с изостаналите части от Третия свят.

В България ключов негативен ефект върху инфраструктурното развитие имат два фактора, свързани с необходимото обществено съзнание за екологична сигурност. Първо – допускането до статут на хегемонни решения върху държавната политика на малка шепа „екологични“ комисионери, които налагат брутална блокада на инфраструктурните проекти чрез съдебни и административни процедури за налагане на вето. Те прокараха дори и т. нар. „триинстанционно съдебно производство“, чрез което са в състояние да блокират за години, за десетилетия осъществяването на инвестиции в инфраструктура. Понякога да си платиш вършело работа – нямам личен опит, имам само наблюдения като гражданин и потърпевш. Пример за подобна рекетьорска арогантност е блокадата върху довършването на магистрала Струма. Броих до 15 дела (може да са станали повече), заведени срещу държавата от подставени НПО в български и европейски съдилища през последните две десетилетия по този въпрос. Едно от дежурните оправдания е корупцията в държавата. Да, такава масова корупция има – но я има и другаде, където има и магистрали.

Вторият фактор е свързан с феномени на „екологичен фундаментализъм“ – сектантска истерия по повод на всеки опит за инфраструктурна инвестиция в България. В Кресненското дефиле трафикът пречи на „леопардовия смок“, на изхода на София към магистрала Хемус пречеха семейство костенурки. Проверете какво блокира тунела под Шипка, под Петрохан, замразяването на магистрала Черно море… Рекетът върви ръка за ръка с истерични „екологични“ инструменти и се прикрива с тях. „Еколозите“ имат мощни „зелени“ защитници в европейските институции, на които се покланят уязвими в корупционното си поведение политици на върха. Тези „европейски еколози“, кой знае защо не налагат вето върху проекти в собствените си страни. Скоро бях в малко градче в Алпите – до Инсбрук, където по околните хълмове изброих 12 лифта, само около това градче. На Витоша има два и не работят. Това е следствие от епохалния принос на „еколог?1“ като директор на парк Витоша за много години – превърна планината до София в змиярник и развъдник на автомобилен трафик…

Осуетяването на инфраструктурното развитие на България се плаща не само с икономическа блокада и граждански мъки да висиш с часове през покоите на „леопардовия смок“. То има преки геополитически последствия. България не е в състояние да се конкурира със своите съседи в прокарването на стратегическа инфраструктура, което пряко се отразява върху потенциала на страната ни да гарантира своята сигурност, стопанско развитие и политически потенциал на международната сцена. Ако имаме тунел под Петрохан – и концесионираме магистрала София-Видин през него – придобиваме конкурентен маршрут за пътуване от Гърция и Близкия изток към Централна Европа. Сърбия не харесва това – но ние имаме право да се конкурираме с тях. Ако прокараме тунел под Шипка, огромен брой ТИР-ове и друг трафик ще избегне дългия път с много завои през планината, ще се избегне екологичното замърсяване на планината и ще се облекчи интензивния трафик от Североизточна Европа през България към Свиленград.

Ако бъде изградена магистрала Черно море, тя ще се превърне в дългоочакван сегмент от Коридор?8 на ЕС (от Дуръс в Албания, през Скопие до нашето черноморско крайбрежие). Магистралата ще бъде и ключов елемент от регионалната структура на сигурност, която НАТО развива от Александруполис, през Балканите към Черно море и на север към Финландия. Рекетът и малоумието на псевдо-зелени лобисти осъжда дългосрочно България на маргиналност – на статута на „ничия земя“, на змиярник в центъра на Балканите, старателно заобикалян от основните потоци на стопанско и геополитическо взаимодействие. А когато не може да бъде заобиколена, българската територия се превръща в маршрут – наказание за тези, които са тръгнали да си вършат работата с очакването, че ще пътуват през Европа.

Аз съм привърженик и фен на Натура-2000, с удоволствие наблюдавам съхраняването на ключови зони от българската природа благодарение на тази програма – например северното черноморие над Балчик оцеля от бетонолеенето на мутробарока на юг благодарение на Натура-2000. Но прекален светец и Богу не е драг. А на прекален „екологичен“ рекетьор му предстои да се пържи в ада. Защото екологичната мизантропия към собствените съграждани, за които пътуването се превръща в кошмар не е опазване на околната среда. Това е политика за превръщане в кошмар на ежедневието на тези милиони хора, които все пак са съграждани на екологичните велможи. Които обичат „леопардовия смок“, но ненавиждат съгражданите си, родени с една единствена цел – „да цапат природата“…

trud.bg