Скалата Кръста над град Рила

Пътувайки за Рилски манастир минавате през град Рила. След град Рила като самотен страж се извисява от лявата ви страна една скала наречена Кръста. За тази скала както се чете на едната страна от една запазена табела на пътя, д-р Георги Лазаров е написал през 1962 г. следния стих:

„На скалата „Кръста“ над селището Рила чудотворна сила светъл кръст забила. Символ на правда и на свещена любов за вси славяни е тоз кръст Христов. Истината за кръста величава от човек на човек тя се предава. Светецът пустинник от дивната Рила там го е сложил с Божествена сила. Рояк от гарги в туй време върху му връхлетели, гаргина песен зловещо те запели. В миг светеца прогонил черното ято и поглед отправил към мястото свято. От тогаз таз птица черна , що на мърша налита , от кръста нагоре вече не прелита. А край скалата свещена ням часовой, минават безспирно богомолци безброй“

На другата половина на тази табела писанието е относно Рилски манастир и гласи:

„Възвишил снага исполинска сред приказната гора рилска, светилник мощен в тъмата, стълб гранитен на свободата. Разпръсвал знание и вяра, от векове насам без мяра. Затуй народа го почита и към него безспир прелита. На Богу, там да се помоли, да го спаси от зли неволи, мир да зацари на земята, добро на всеки в душата“ Д-р Георги Лазаров 1958 г.

След табелата с тези писания се пред мен се изправи една друга – на Светица Неделя, а след нея изкачвайки се по-няколко стъпала се стига до един олтар направен в един процеп на скалата. В този олтар открих икони, полуизгорели свеще, изсъхнали и изкуствени цветя и кръстове, като едни от тях бяха картина на Тайната вечеря, икони на Боородица и на Христос.

Мало преди да се стигне до този олтар имаше и водопадче, но вече малко попресъхнало след многобройните горещини. Ако решите да посетите това място на път за Рилския манастир – намира се точно на един завой и има и пазач – едно черно бяло кученце което живее в съседната на олтара цепнатина.