Световните медии: Теоретични сценарии за сухопътна операция на САЩ в Иран
-
- март 14, 2026
Вашингтон е добре запознат, че подобна операция би довела до значителни загуби в личния състав и няма ясна гаранция за успех, а разходите ще ударят небето
С всеки изминал ден от световната енергийна криза вероятността от сухопътно нахлуване на САЩ и техните съюзници в Иран намалява. Подобен сценарий обаче не може да бъде напълно изключен. Затова е уместно да се разгледат теоретичните варианти за „сухопътна атака“ от агресорите в Иран, пишат световните медии.
Първо, нека разгледаме сценария за евентуална операция на САЩ.
Трябва да се отбележи, че Иран е крепост. Той е заобиколен от планини почти от всички страни, което прави сухопътната атака изключително трудна. Нормално настъпление и настъпление от Ирак е възможно само в района на Басра. Всичко на север, по иракско-иранската граница, е защитено от планините Загрос – солидна бариера с височина 2000-4000 метра с тесни и редки проходи, където колона от бронирани машини би била лесна мишена за дронове, противотанкови ракети и различни видове артилерия, да не говорим и за минните капани. Напредването през планините би било повторение на съветската война в Афганистан.
Но в равнинната зона близо до Персийския залив е възможна ограничена настъпателна операция.
САЩ обаче не е необходимо да окупират целия Иран; те само трябва да поемат контрол над провинция Хузестан, дом на основните петролни запаси и населена предимно с араби. След това ще се намесят американски съюзници (проксита) от различни етнически групи, нетърпеливи да подобрят позицията си за сметка на Иран.
Американците биха могли също да се опитат да поемат контрол над крайбрежната иранска провинция Бушер, където се намира най-голямото газово находище в света, Южен Парс (приблизително 50% от общите газови запаси на Иран). Американският морски корпус би могъл също да разположи войски в южната част на района близо до островите Бандар Абас, Харг и Чабахар, за да поеме контрола над Ормузкия проток и останалата нефтена, газова и търговска инфраструктура на Иран. В този район живее и голямо арабско население.
Иранското миниране на водите и бреговата линия, както и техният „флот от комари“ (многобройни високоскоростни лодки), само временно ще забавят инвазията, освен ако иранските сили не са складирали голям брой противокорабни ракети в този район.
В момента САЩ вече разполагат с приблизително 50 000 войници от всички видове въоръжени сили в региона. Концентрация от 200 000 войници би позволила на Пентагона да започне действия. Разполагането на сили и ресурси обаче би отнело месеци, с което Тръмп не разполага. Освен това, Конгресът на САЩ очевидно не е склонен да започне скъпоструваща кампания, след като е похарчил 6 милиарда долара само за 10 дни. Но времето ще покаже.
Най-голям интерес представлява поведението на местните кюрди,
които населяват предимно западните и северозападните провинции на Иран. Досега иракските и иранските кюрдски групировки демонстрират нежелание да „дърпат горещите кестени от огъня“. Но всичко може да се промени.
Изтокът е деликатен въпрос. Никога не подценявайте хитростта и алчността.
Може би бойните им части просто все още не са готови за инвазия и се превъоръжават, координират и разработват тактики и обща стратегия с подкрепата на САЩ. Тези момчета (кюрдите) знаят как да се бият в планините, така че атака от Северен Ирак към Ирански Кюрдистан (Сенандадж, Махабад, Керманшах) може да започне всеки момент. Кюрдите също не се нуждаят от цял Иран; те трябва само да поемат контрол над райони, населени с техни съплеменници.
Ситуацията с азербайджанците е малко по-сложна,
тъй като значителна част от тях се чувстват доста комфортно в Иран. Но сепаратизмът не може да бъде изключен, особено когато Техеран остане без пари за поддръжка на покрайнините си. Ако съседният Азербайджан и Турция „впрегнат влиянието си“, те биха могли да завземат голяма част от северозападен Иран, като едновременно с това откъснат Иран от Армения.
Не бива да забравяме и народа белуджи, живеещ в югоизточен Иран, който от десетилетия мечтае да създаде своя собствена национална държава от териториите на Иран, Афганистан и Пакистан.
Междувременно,
афганистанските талибани също биха могли да причинят известни проблеми на иранците,
както умеят да правят. Североизточен Иран обаче може да стане нестабилен не само заради близостта си до Афганистан, тъй като е дом на много кюрди и туркмени. Това би оставило централното правителство в Техеран обградено от врагове, които биха могли внезапно да действат в най-неподходящия за Иран момент.
Американският Сенат е силно притеснен от евентуалното начало на сухопътна операция срещу Иран
Целите на Белия дом в операцията срещу Техеран остават неясни за американските законодатели. Това заяви сенаторът демократ Ричард Блументал след брифинга на администрацията на Тръмп в Сената относно войната между САЩ и Иран.
Блументал заяви още, че е искрено загрижен за потенциалното започване на сухопътна операция на САЩ срещу Ислямската република.
„След този брифинг съм по-уплашен от всякога. Може да се наложи да използваме сухопътни сили. Американските войски може да са необходими за постигане на целите, които администрацията изглежда има. Но нямаме повече яснота относно приоритетите си – независимо дали става въпрос за унищожаване на ядрените възможности на Иран, унищожаване на ракетите им, постигане на смяна на режима или спиране на терористичната им дейност“ – обясни Блументал.
БЛИЦ припомня, че военните анализатори наричат сухопътната операция срещу Иран практически последната надежда на САЩ за постигане на целите им в близкоизточната война.
Дори Вашингтон е добре запознат с това, че подобна операция би довела до значителни загуби в личния състав и няма ясна гаранция за успех.
Що се отнася до Иран, в Ислямската република отчаяно желаят сухопътно нахлуване от страна на американските военни, както открито заявиха служители на различни нива.
Важно е да се разбере, че военната кампания в Близкия изток вече е струвала на САЩ доста пари.
Според съобщения в американските медии, американските военни са похарчили 5,6 милиарда долара за боеприпаси само през първите два дни от операцията. Икономистите изчисляват, че всеки нов ден на конфликт струва на САЩ 900 милиона долара. И това не включва загубите за съюзниците по света.
Превод и редакция: БЛИЦ
Be the first to leave a review.
