ПОЗОР И СОЦИАЛЕН Скандал В БОГОЛИН! Патронажът на Боголин отне обяда на болна вдовица насред Рамазан! Чиновниците Летков и Джилджов абдикираха с: „ТАКА МИ КАЗАХА!“ и „НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ГОВОРЯ С ВАС!“
Докато чиновниците „нямат време“ да вдигат телефони, 65-годишната Филка Максимова от Боголин остава без хляб в навечерието на Рамазан.
В редакцията на „Топ Преса“ днес влезе една жена, чиято съдба е събрала в себе си цялата болка на Родопите. Г-жа Филка Максимова от село Боголин не дойде да проси. Тя дойде да потърси справедливост, след като беше стъпкана от галошите (ДА, ГАЛОШИТЕ!) на чиновническата арогантност.
На 65 години, вдовица, бореща се с тежки заболявания (44% инвалидност от НЕЛК) и оцеляваща с мизерна наследствена пенсия от покойния ѝ съпруг, възлизаща на главоломните 241 евро, тази жена е прекарала живота си в труд. За да не тежи на децата си, които от 20 години са гурбетчии, тя работи до последен дъх. Но днес системата реши, че тя е „излишна“.
С очи, пресъхнали от плач, г-жа Максимова изрече думи, които трябва да отекват в кабинетите на всички пишман чиновници:
„Години наред съм яла хляб с мухъл, само и само децата ми да имат какво да сложат на масата… Вярвах, че на тези години държавата поне ще ме зачете за човек. Но днес ме боли повече от глада – боли ме, че ме зачеркнаха с една дума, сякаш съм нищо.“
„Трудов договор“ или „Смъртна присъда“?
На 11 март 2026 г. животът на г-жа Максимова беше прекършен от няколко подхвърлени думи. Тук започва престъпният абсурд, който е трудно да бъде проумян от здравомислещ човек. Филка работи на трудов договор от цели три години – факт, който до този момент не е бил пречка за получаването на социалната услуга. Изведнъж, без промяна в закона и без предварително предупреждение, тя се оказва „негодна“ за топъл обяд.
БЕЗ ЗАПОВЕД. БЕЗ ДОКУМЕНТ. БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ. Информирана е УСТНО (подчертаваме дебело – УСТНО!) от кмета на село Боголин – Албен Летков.
„Топ Преса“ никога не е заемала страни!
В нашето верую е заложено винаги да търсим истината и да даваме думата на ответната страна, колкото и остра да е критиката ни. Водени от този професионален стандарт, ние потърсихме обяснение първо от кмета на село Боголин – Албен Летков. Очаквахме факти, очаквахме административен мотив. Вместо това получихме дъното на институционалното безсилие.
На въпроса ни на какво основание е спряна храната на жената точно сега, след три години, г-н Летков отговори с върховното интелектуално усилие: „ТАКА МИ КАЗАХА!“.
Питаме Ви, г-н Летков: Кой Ви каза? Законът ли Ви проговори, или нечий частен интерес прошепна това в ухото Ви? Откога в правовата държава България социални услуги се спират с подмятания на мегдана и „устни предания“? Откога?!
Това, г-н Летков, е административен произвол и институционално дезертиране!
Припомняме на „компетентните“ органи, че спирането на такава услуга е абсолютно незаконосъобразно, когато:
-
липсва писмена заповед или решение – каквото в случая няма;
-
липсва нова оценка на дохода – самото споменаване на „има трудов договор“ не е мотив, ако доходът е под прага на бедността;
-
не е дадена възможност за обжалване – г-жа Максимова е лишена от това право, защото няма документ, който да оспори.
Това не е просто административен пропуск. Това е саморазправа с една вдовица, извършена „по тъмно“.
Тоест, господа чиновници, според закона спирането на топъл обяд без писмено решение е ТЕЖКО НАРУШЕНИЕ. Ако г-жа Максимова има трудов договор с нисък доход, тя ОСТАВА в уязвимата група. Но кой да провери? Кой да направи оценка? По-лесно е да затвориш вратата под носа на една вдовица.
Когато потърсихме за коментар домакина на патронажа в Сатовча – Красимир Джилджов, получихме още по-потресаващ отговор: „НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ГОВОРЯ СЕГА!“, след което ни бе затворен телефонът.
Г-н Джилджов, Вашето „време“ се плаща от данъците на същата тази Филка Максимова! Ако нямате време за хората в беда, защо заемате този пост? Социалният патронаж не е Ваша бащиния, а последна надежда за оцеляване на най-слабите!
Грях в свещения Рамазан!
Община Сатовча и село Боголин са места, където вярата е закон. Днес е свещеният месец Рамазан. Време за ифтар, за милосърдие, за подадена ръка. Да отнемеш залъка от устата на една болна вдовица в този момент не е просто чиновническо безхаберие – това е духовно престъпление.
Как ще застанете пред хората в джамията, г-да Летков и Джилджов, знаейки, че сте оставили една жена да брои стотинките за хляб, докато Вие „нямате време“?
„Топ Преса“ не мълчи!
Щом чиновниците в Сатовча затварят телефони на медиите, които търсят истината, ще трябва да вдигат телефони на прокуратурата. Нашата медия ще изпрати ОФИЦИАЛНО ЗАКОНОВО ПИТАНЕ до Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за социално подпомагане.
Ние няма да спрем, докато не получим отговор: Кой нареди този социален разстрел в Боголин? И докато г-жа Максимова не получи заслуженото си право на достоен живот.
Времето за „Така ми казаха“ свърши. Идва времето на закона!
Be the first to leave a review.









