Почитаме двама светци! Кой празнува имен ден днес
-
- март 11, 2026
Обичайна практика е в дните, когато се почитат древни светци, да се честват и по-новите им съименници. Затова днес заедно се честват древният свети Софроний, един от най-усърдните защитници на православието против ереста монотелитство (приемали, че у Христос имало само една воля), и българският епископ-страдалец Софроний Врачански.
Свети Софроний Йерусалимски е роден в Дамаск през шести век. Получил добро образование, усърдно изучавал и Свещеното Писание. При посещение в Палестина се запознал с учения монах Йоан Мосх. Станал негов ученик и заедно посетили много от отшелниците в Палестина, Сирия и Египет. Описали техния живот в сборника „Лимонарий“ („Духовна градина“). В Александрия Софроний приел монашество.
След време отишъл в Йерусалим, който вече бил под властта на персите. Софроний с проповеди и писания се включил в борбата срещу монотелитите. В 634 г. той единодушно бил избран за патриарх на Йерусалим. А в 636 г. градът бил превзет от арабите. Патриархът уговорил с халифа Омар да не разрушава християнските църкви и да не угнетява християните. На мястото, където бил храмът на Соломон, Омар построил джамия, известна и сега под името „Омарова джамия“. Светият патриарх починал в 638 г.
Свети Софроний Врачански е български възрожденски духовник, роден в Котел в 1739 г. Бил кръстен Стойко. Като се изучил, станал учител, а сетне и свещеник. Рано овдовял и приел монашество с името Софроний, после го ръкоположили и за Врачански епископ. Сам описал живота си в книгата „Житие и страдания грешнаго Софрония“. Оттам научаваме колко е страдал от турците. Живял праведно, но заради преследвания трябвало да се спаси с бягство в Румъния. Там се занимавал с книжовна дейност, съставил и сборника „Неделник“(1806 г.) с неделни проповеди на говоримия език. Починал в Румъния в 1813 г.
Имен ден празнуват хората с имената Софроний и Софрон.
Народени поверия и обичаи
Времето на 11 март служи като естествен показател за предстоящия сезон. Слънчевото и безоблачно небе на този ден е знак, че ни очаква суха и топла пролет. Обратно, ако времето е дъждовно или вали сняг, пролетните месеци ще бъдат влажни. Плътната облачност пък се тълкува като предупреждение за хладна и продължителна пролет.
Традицията повелява на този ден да се избягва тежкият физически труд на полето. Счита се, че дейности като оран или засаждане са противопоказни, тъй като могат да предизвикат лоша реколта или лични несполуки. Това вярване е тясно свързано с разбирането, че земята се нуждае от покой по време на празничните и постни периоди.
Денят е посветен на почит към паметта на светеца, като в храмовете се отслужват тържествени литургии. За православните християни това е време за молитва и вътрешно пречистване в рамките на Великия пост. Вярващите посещават църквата, за да измолят благословия както за личното си добруване, така и за бъдещия си труд в земеделието.
Източник: БТА/проф. Иван Желев
Be the first to leave a review.
