Две Българии, една граница и пронизващото лицемерие на съвременните еничари
-
- март 10, 2026
Има две Българии днес и границата между тях не е географска, а морална. Тя минава през паметта за две чешми и два паметника, през които ясно прозира грозното лице на политическото лицемерие. Писателят Веселин Стаменов прави болезнен разрез на нашето съвремие, в което паметта се е превърнала в стока, а жертвите са разделени на „удобни“ и „забравени“.
От едната страна е Тюркян чешма – превърната в символ и трибуна. Красиво поддържана, огрявана от прожекторите на медиите. Там всяка година се изливат високопарни речи, а политиците се тълпят, за да осребряват историческата болка в евтини политически дивиденти и пиар. А от другата страна стои гара Буново. Точно там, срещу мястото, където преди 41 години вагонът за майки с деца беше безжалостно взривен от протурски терористи. Там, където седем невинни българи загубиха живота си. На гара Буново обаче няма камери. Няма микрофони, няма гръмки речи. Има само смазваща тишина, сълзи в очите на опечалените роднини и скромно, тихо честване.
Лицемерието е толкова жестоко, че направо крещи. Едни жертви се употребяват за власт, а други са умишлено изтикани в ъгъла на забравата, защото не са „удобни“. Никога няма да видите неолибералите от ПП-ДБ да сведат глава на гара Буново. Никога няма да видите там Ахмед Доган или неговите сподвижници. За тях тази памет не съществува, тя не носи гласове. Българският народ, с присъщата си мъдрост, има една много точна, изкована през сълзи дума за такива хора – еничари.
Тези съвременни еничари забравят, че раните в паметта на един народ не могат да бъдат заличени с политическо лустро. Ние носим спомена за онези петстотин години мрак, за турското робство, за прекършените съдби и отнетите чеда. Този спомен не е просто прашна страница от учебниците – той е жива болка, която тупти в кръвта ни. Той е вкоренен в оцелялата ни вяра, в почернените забрадки на майките и в безименните гробове, осеяли нашата земя заради отказа на обикновения българин да предаде рода и кръста си.
Свободата и паметта ни са извоювани с костите на предците ни и никой няма право да търгува с тях, избирайки коя жертва да почете и коя да забрави. Политическите лицемери трябва да бъдат разобличавани всеки ден. Ние нямаме право да забравяме, защото докато помним всички свои мъченици, България ще я има.
Be the first to leave a review.
