Можеха ли България и Македония да не бъдат врагове? Поуките от миналото
-
- март 5, 2026
Авторът Благойче Атанасоски е популярен политически анализатор в Северна Македония. Това е негова статия за отношенията между България и Македония, написана специално за Actualno.com. Запазваме умишлено някои от езиковите особености на текста.
Всъщност днес най-изтъкнатите български историци, експерти по съвременната история на България и Третото българско царство, спорят и обсъждат дали Санстефанска България наистина е съществувала de facto, или само формално и законно, провъзгласена в цариградското предградие, днес квартал на най-големия турски град Истанбул.
Благойче Атанасоски
В този междинен период от създаването на Санстефанска България и практическата поява на българската държава на политическата карта на Балканите, а оттам и в Европа, до ревизията на Берлинския конгрес, през лятото на същата 1878 г., се определя „съдбата“ на България и българите за следващите 150 години, до наши дни, както се казва. Разпадането на Санстефанска България в Берлин, връщането на етногеографската територия Македония обратно в пределите на Османската империя, създаването на Княжество България и Източна Румелия (пряко под властта на Високата Порта), създава национална травма сред българите през следващите десетилетия от оцеляването на три големи войни (известни в българската историография като национални катастрофи).
Именно, след обединението на Княжество България с Източна Румелия и полагането на основите на съвременна България, само Македония остава извън рамките на проекта Сан Стефано: Българската държава да се простира, практически от Охридското езеро на запад до Черно море на изток и от Дунав на север до Бяло море на юг, върху териториите на бившата Българска екзархия. Но двете Балкански войни (първата и междусъюзническата), както и Първата и Втората световни войни, които България загуби всичките до един, и плати с неизмерими, военни, граждански, човешки, икономически, но преди всичко психологически последици, са следствие от „поправянето на грешката на Берлинския конгрес“, и обединението на всички български земи. Къде е грешката на българската дипломация от 1878 до 1944 г., в годините, когато тя загуби всички войни за Македония?! Да не говорим, дори и до днес, когато все още „губи културната или войната за сърцата“ на Македония?!
Можеше ли историята да поеме по съвсем различен път?!
Просто е като луда: руската дипломация, след поражението на османските армии, създава подобие на държава, разпростираща се върху почти половината Балкански полуостров. Осъзнавайки, че такава държава няма шанс да бъде приета на зелена маса от Великите сили, преди всичко Великобритания и Австро-Унгария, за да създаде толкова голяма „сателитна“ държава на Балканите под контрола на Руската империя, само четири месеца по-късно, тази и такава Санстефанска България е „потъпкана“ за руска териториална експанзия в Молдова и Кавказ. От този момент почти всички български държавници от Стефан Стамболов до Богдан Филов би трябвало да разберат, че никога, дори тогава, никога всеобхватно обхващаща Македония няма да бъде част от съвременната българска държава.
Не защото някой в Лондон или Виена е мразел твърде много България, а защото това би нарушило баланса и равновесието на силите на Балканския полуостров. Но само мъдър, визионерски и рационален държавник може да види тези геополитически отношения между Великите сили и техните интереси навсякъде по света, включително и на Балканите. Но всички български държавници, както в Балканската, така и в двете световни войни, са били водени от емоции, от националния идеал и мечтата за „обединение и освобождение на всички български окупирани земи“, оставайки в рамките на Кралство Югославия и Кралство Гърция. Резултатът е добре известен, най-трагичният за съвременната българска държава. Казвал съм многократно, че историята може би щеше да има различен ход, ако българската външна политика и дипломация, вместо обсесивното настояване за присъединяване на Македония към България, бяха водили политика да бъдат двигател и промоутър на създаването на автономна, а след това и отделна македонска държава (княжество), днес историята би била съвсем различна. Може би, нека предположим, че Македония би била етногеографски пълноценна, със славянско население, изразено с македонско национално съзнание, но нация, която би чувствала българите като истински братя по кръв и род, еднородни с обща, сходна или споделена история, и че само историята е тази, която ги разделя на две отделни държави. Нещо подобно, както днес молдовците смятат румънците. В противовес на подобна хипотеза, днес Македония е независима държава, само върху една част от своята етногеографска територия (Вардарска Македония), тотално със сърбизирана култура по дух и манталитет, народ, който за мое най-голямо съжаление духовно мрази българите, като най-големи врагове, убийци, фашисти и окупатори.
Ще се извлекат ли поуки от миналото?
Няма връщане назад. Можем само да си припомним пропуснатите исторически възможности и да живеем днес като две цивилизовани европейски нации. Вместо да се давим във взаимни исторически комплекси и фрустрации и в спиралата на омразата. Ключовият въпрос е: какво празнуват България и българите на 3 март?! Национална гордост от създаването на Санстефанска България или руският зловещ капан, в който България, но и всички бъдещи български политически елити, за съжаление, но успешно бяха хванати, за да бъдат източник на всички бъдещи български трагедии, довели до десетилетия и десетилетия войни, безброй стотици хиляди военни и цивилни жертви, икономически колапс, мизерия и разрушения. За да се даде правилен отговор на този въпрос, ще е необходимо да се преосмисли настоящата политика на българските политически елити спрямо Македония, но и спрямо грешките от миналото им. Готови ли са те България да води успешна външна и дипломатическа политика спрямо Македония само с причината, че ще го прави през следващите 150 години?! Не знам, ще видим, времето ще покаже. Аз обаче съм голям песимист, че уроците от миналото ще бъдат научени, за да не се повтарят. Напротив, имам чувството, че някой нито може, нито иска да ги „види и прочете“.
actualno.com
Be the first to leave a review.
