ГРЪЦКАТА СХЕМА: Как европейските субсидии изтичат в джобовете на хитри византийци чрез пот на „роби“ от Гърмен и Кремиковци
Публична тайна е, че несъществуващат авече границата между България и Гърция при ГКПП „Илинден – Екзохи“ отдавна не е просто географска линия, а „златен мост“ за една от най-хитрите схеми за източване на европейски фондове, която екипът на „Топ Преса“ реши да освети. В Северна Гърция масово се прилага модел, при който гръцки собственици на земя се превръщат в земеделци „на хартия“, чиято единствена цел е прибирането на солидните директни плащания от ЕС, без да си мръднат пръста за реално производство. За да поддържат имиджа на обработваеми масиви пред сателитните очи на Брюксел обаче, те имат нужда от евтина и безотказна армия, която намират в лицето на ромското население от община Гърмен и по-конкретно от знаковия квартал „Кремиковци“. Всеки ден микробуси, препълнени с наши сънародници, пресичат границата, за да се превърнат в невидимите призраци на гръцките маслинови гори и ниви, извършвайки тежкия физически труд по поддръжката и резитбата, докато официалният собственик само потрива ръце пред банковото извлечение.
Схемата е перфектно смазана и почива върху мълчаливото съгласие между гръцкия „чорбаджия“ и работниците от района на Гоце Делчев, като „Топ Преса“ научи, че заплащането често не е в кеш, а в натура. Гърците, за които пазарната реализация на продукцията е по-скоро досадно задължение, отколкото бизнес цел, сключват на пръв поглед изгодна сделка с групите от Гърмен: те получават правото да оберат и изнесат цялата продукция напълно безплатно, в замяна на което са длъжни да поддържат земята в идеален вид за пред инспекторите. Така гръцкият фермер си гарантира евросубсидията без разходи за надници и осигуровки, а българските работници пълнят бусовете с тонове стока, която впоследствие се реализира „на черно“ по нашите пазари или се предава на прекупвачи. Този порочен кръг не само ощетява европейския бюджет, но и нанася жесток удар върху легалните български производители, които не могат да се конкурират с безплатната гръцка стока, влязла през границата без нито един платен данък или такса.
В това разследване „Топ Преса“ поставя въпроса докога държавните органи и от двете страни на границата ще затварят очите си за този трафик на „черни“ работници и стока, който се случва под носа им всяка сутрин и вечер. Зоната около ГКПП „Илинден – Екзохи“ се е превърнал в пропускателен пункт за една сива икономика, която подкопава устоите на реалното земеделие и превръща социално слабите жители на Гърмен в заложници на една модерна форма на крепостничество. Докато Брюксел вярва, че подпомага развитието на селските райони, истината е, че парите отиват за поддържане на паразитен модел, в който гръцкият тарикатлък и българската неволя са се хванали под ръка. „Топ Преса“ ще продължи да следи този процес, защото зад привидно спокойните маслинови градини на Юг се крие една грозна реалност на експлоатация и финансови манипулации, за които е крайно време да се говори високо.
Be the first to leave a review.









