Реален ли е екзорсизмът? ТОП ПРЕСА между древните ритуали, църковната доктрина и сенките на популярната култура
-
- февруари 28, 2026
Когато чуем думата „екзорсизъм“, в съзнанието ни почти автоматично изплуват кадри от култовия филм Екзорсистът – католически свещеник, трептящи свещи, светена вода и драматична битка между доброто и злото. Но отвъд холивудските образи стои сложна, многовековна история, в която ритуалът се променя, еволюира и се вплита дълбоко в религиозните традиции на различни култури.
Въпросът остава: реален ли е екзорсизмът?
От древна Месопотамия до библейските времена
Ритуали за прогонване на зли сили съществуват далеч преди възникването на християнството. В Месопотамия през I хилядолетие пр. Хр. духовни лечители, известни като ашипу (ašipu), извършвали сложни ритуали, използвали амулети и заклинания, за да прогонват демони, смятани за причинители на болести и хаос. Те били уважавани фигури – посредници между света на хората и невидимите сили.
В Древна Гърция думата „даймон“ (daimon) означавала божествен дух или свръхестествена сила. Тя не носела непременно негативен смисъл. Но когато тази сила се възприемала като зловредна, се появявала необходимостта тя да бъде прогонена.
Юдейската традиция също съдържа свидетелства за подобни практики. Историкът от I век Йосиф Флавий описва случай, при който мъж на име Елеазар освобождавал обсебени чрез призоваване на името на цар Соломон – демонстрация на ранна екзорсистка практика, обвързана с авторитета на свещените текстове.
Християнството превръща екзорсизма в инструмент на вярата
С разпространението на християнството през първите три века след Христа екзорсизмът придобива ново значение. Обсебването започва да се разглежда като реална духовна заплаха, а прогонването на злото – като доказателство за силата на Христос. В условията на религиозни гонения ритуалът сплотява общността и утвърждава идентичността ѝ.
До IV век екзорсизмът вече е неразделна част от подготовката за кръщение. Кандидатите преминавали през ежедневни ритуали, а в деня на самото тайнство епископът извършвал обред, наречен ексуфлация (exsufflation) – символично „издухване“ на злото. Помазването с предварително екзорсирано масло допълвало духовното пречистване.
Извън кръщението духовниците извършвали екзорсизъм чрез възлагане на ръце и категорична заповед към злите сили да напуснат тялото. В късната античност и ранното Средновековие вярващите практикували и своеобразен „самоекзорсизъм“ – чрез молитва, поклонения в светилища и призоваване на светци.
Средновековие, ереси и институционализация
Около XII век екзорсизмът претърпява съществена трансформация. Появата на дуалистични движения като катарите, които проповядвали радикално противопоставяне между доброто и злото, поставя нови богословски въпроси. За Римокатолическата църква борбата с „еретическите“ учения също придобива екзорсистки оттенък – освобождаване от погрешни вярвания.
Богослови като св. Тома Аквински (1225–1274) систематизират учението за демонологията, като уточняват кога и как ритуалът следва да бъде прилаган. В края на Средновековието се появяват и първите специализирани книги за екзорсизъм.
През 1614 г. Ватикана официално утвърждава Rituale Romanum – сборник с ритуали, включително раздела De Exorcismis et Supplicationibus Quibusdam („За екзорсизмите и някои моления“). Този текст остава почти непроменен столетия наред. След реформите на Втория ватикански събор (1962–1965) е публикувана нова редакция през 1999 г., която подчертава връзката между кръщението и екзорсизма и връща акцента към духовното обновление.
Реалност или символ?
Днес Католическата църква продължава да извършва екзорсизми, но при строго определени условия и след внимателна медицинска и психологическа оценка. Църковната позиция е предпазлива: много случаи, които в миналото биха били тълкувани като обсебване, сега се разглеждат през призмата на психичното здраве.
Популярната култура обаче често изостря драматичния елемент – летящи предмети, свръхчовешка сила, зловещи гласове. Филмите и литературата превръщат ритуала в сцена на зрелищна битка. Реалността, според църковната доктрина, е далеч по-структурирана, ритуализирана и теологично обоснована.
Исторически кръг, който се затваря
Екзорсизмът не е просто сензационен сюжет. Той е исторически феномен, отразяващ начина, по който различни общества са разбирали злото, болестта и духовната заплаха. От месопотамските ашипу до съвременните католически ритуали, практиката показва непрекъснат стремеж да се даде отговор на въпроса как човекът се защитава от невидимото.
Реален ли е екзорсизмът?
Като ритуал – безспорно. Като доказателство за свръхестествени сили – това остава въпрос на вяра, интерпретация и личен мироглед. Истината е, че зад сенките на хоръра стои хилядолетна традиция, вписана дълбоко в религиозната история на човечеството.
Be the first to leave a review.
