Топ ПРЕСА: Изобретяването на „родопска“ раса

Нурие МУРАТОВА

Нова, „родопска“ раса „открива“ за световната наука антропологическо изследване през 1980-1981 г. Целта е да се докаже българският произход на помаците и турците. Органите на БКП и на държавата трябва да се въоръжат „с нови средства и методи за по-нататъшното укрепване на морално-политическото единство и социалистическа съзнателност на родопското население“. На това служи Националната комплексна програма „Родопи“ в Благоевградски и Смолянски окръг, в рамките на която е направен въпросният принос.
В края на 70-те и началото на 80-те години т.нар. възродителен процес сред помашкото население в двата окръга вече е минал и започва подготовка за промяната на имената и доказване на българския произход на турското малцинство. Това са и години на възход на комунистическия държавен националистичен проект, чиято кулминация са големите чествания на 1300 годишнината на българската държава и науката е ангажирана пряко в „доказването“ на хомогенността на нацията.
Програмата „Родопи“ започва по решение на ЦК на БКП през 1970 г. и пряко ангажира редица институти от Българската академия на науките с доказване на произхода на общности, които комунистическият режим припознава като заплаха за единната българска нация. На археолози, езиковеди, етнографи, историци, икономисти и др. е възложено „да изяснят проблемите на етногенезиса, културното, политическото и икономическото развитие на родопското население“ от древността до наши дни.
Програмата има и антропологически компонент. Палеоантропологичните данни показват заселване на прабългари в планината още от 9-10 в., което според твърдения на изпълнителите на проекта, е нещо ново и особено важно за науката до този момент. Предвидени са и антропологични изследвания „върху живото население от двата окръга – Благоевградски и Смолянски (Западната му част)“. Перспективата е проучването да се разрасне до централната и източната част на Смолянски окръг, както и да обхване Кърджалийски окръг.
През 1980 г. е сключен договор между Института по морфология – БАН, Секция по етническа антропология и местните исторически музеи. Изследователската група от Българската академия на науките се състои от 7 души с ръководител ст. н. с. д-р Петър Боев. За целта са осигурени 5 400 лв. за проучването в Благоевградски окръг (4000 лв. отпуска ОНС, а 1400 – Дирекция „Културно-историческо наследство), а за Смолянски окръг – 20 000 лева.

Съветският пример и грузинският случай

Изследването се опира на съветския опит, но съветската наука напълно пропуска отказа на световната наука от понятието „раса“, предизвикано от противоречивите данни, които тези методи дават, както и от антихуманното използване на расовата теория при нацистите. Тъй като Съветският съюз отрича да е имал лошо отношение към евреите, не успява да отчете и дискредитирането на „расата“. В нашия случай е използвана сталинската постановка: езикът и културата не винаги имат връзка с произхода, но пък антропологичните характеристики носят със себе си език и култура. Обявено е, че „антропологията може сама да решава въпросите на историята и да има доминиращо значение“, особено когато липсват или са оскъдни данните от другите науки.
Едно от изследванията, които предхождат българското от 1980 г., е направено през 50-те години на ХХ век в Аджарската автономна съветска социалистическа република. То е извършено с цел изследване на етногенетични въпроси и изясняване етногенезиса на Аджарската АССР – чрез използване на данните от антропологията, етнографията, историята, археологията и езикознанието. Там целта е да се докаже родственост между две съседни грузински групи – аджари и гури. Аджарите са мюсюлмани и в продължение на 300 години до 1878 г. са част от Османската империя, а гурите са християни и са част от грузинските общности, които са в рамките на Руската империя още от началото на XIX век.
Съветската наука в този случай се стреми да докаже насилственото ислямизиране на аджарите и се опитва да омаловажи преселвания на кюрди, юруци и други тюркски елементи на територията на Аджария.

… И прабългарите на Кубер

В Благоевградски окръг изследването цели да проучи по антропологически път
наличния костен материал от археологически разкопки и от костници в църкви и манастири в двата окръга и да проведе измервания на живото население. Предвидено е от всички етнографски райони на окръга да се изследват минимум 1000 души, а при нужда от по-качествено изследване – и на повече. След това „расовите типове от скелетния материал да се сравнят с расовите типове на живото население“, за да се установи движението на расовите типове и характерът на тяхната еволюция – дали е в резултат на миграционни процеси или на еволюционни („епохални еволюционни изменения“). Конкретно се очаква да се отговори на въпросите за съдбата на тракийския етнос през римско и византийско време; кога се появяват прабългарите на Кубер /брат или братовчед на Аспарух/, „участието им в произхода на населението от окръга“, участие на славяните в същия процес, значение на прабългарите за етногенезиса на окръга, какви миграционни процеси има от и към Беломорието, миграции от други части на България и Югославия, и покрай това и да се установи и произходът на турците и „ислямизираните българи“.
В Смолянски окръг изследването е доста по-мащабно – отделени са 20 000 лв. и са изследвани 5400 души. Там работата започва 3 месеца по-рано от Благоевград – на 2 януари 1980 г. Възложител е Окръжен народен съвет – Смолян в лицето на Дирекция „Културно-историческо наследство“ – Смолян.
Проучванията са подкрепени много активно от партийните и държавни органи
и на двата окръга – в лицето предимно на Комитета за култура и историческите
музеи, както и партийни, административни и отечественофронтовски активисти по места.
За отчет на проучването е написан труд от 262 страници, който не е издаден. Препоръчва се „в духа на досегашните традиции да се представи на конференция в местата с наследници на ислямизираните българи“, които се провеждат в Благоевград и Смолян и резултатите от изследването са включени в програмата за провеждането на „възродителния процес“.

Бяла или леко мургава кожа …големи ушни размери

При експеримента в края на 1980 г. е „открит“ нов вариант на динарската раса у нас, разпространен главно около масива на връх Перелик, „който може да се нарече или Перелишки вариант на динарската раса или по-кратко Родопски вариант. Това доказва участие на прабългарите на Кубер в етногенезиса на родопското население“.
Според Петър Боев динарската раса се отличава с бяла или леко мургава кожа, права кестенява коса и кафяви очи, големи ушни размери, средношироки или тесни устни. Среща се предимно в планинските райони – Балканите, Кавказ, Апенините и Пиренеите. Понеже най-типичните представители са в Динарските Алпи, затова е наречена така. Особено важно е, че австрийският антрополог Лебцелтер описва в началото на века (!) и светъл вариант на динарската раса, срещащ се в Хърватия и Словения.
Изследването обхваща 90% от жителите на три високопланински села (над 1000 м надморска височина) – Гела, Стикъл и Солища – и трите около връх Перелик. Там е открит тип с характерни особености на лицевата конструкция, който не се среща на другите места – широко и плоско лице с големи скули, които обаче не са силно вдигнати напред, както при монголоидната раса. Тоест, според изследването, товае „псевдомонголидна раса“, което до този момент е заблуждавало науката, защото всъщност около масива Телерик се е оформила „локална вариация“ на динарската раса, а не монголоидна.
Изследването показва, че в Благоевградски окръг около ¼ от българите са от средиземноморската раса, като процентът намалява при помаците и при турците. Това на пръв поглед е противоречие с крайния извод, но се обяснява с факта, че помаците и особено турците са различни от типа турци в Мала Азия, защото имали изключително много съдържание на северна раса в себе си (около 1/3), както е и при българите. При помаците обаче (за разлика от българите и турците) се срещала много по-често динарската раса, което ги правело преки потомци на траките.

Установява се, че монголоидните елементи са всъщност внесени от прабългарите.

За Смолянски окръг резултатите показват някои особености. Установява се, че българите там са си местно население, за разлика от Благоевградски окръг, където са предимно преселници от Беломорието. „Доказан“ е и безспорно българският произход на хората от няколко села в окръга, населени с турци – Дъбница, Хвостяне и Блатска (Гоцеделчевско) и Яворница и Камена (Петричко). Помаците са наследници предимно на славяните, по-малко на прабългарите и най-малко на траките, а в етногенезиса на българите – предимно славяни и траки и чак накрая прабългари.

Основният извод е, че всички изследвани групи – българи, помаци, турци, наследници на преселници от Гърция и Югославия, казалбаши – всъщност са формирани от трите компонента – траки, славяни и прабългари – с различни локални вариации, които са причина за различията между тях. Прабългарският елемент е не от Аспаруховите прабългари, а от Куберовите. За помаците – различават се само в етнографско отношение от българите, но тази разлика постепенно се заличава от социалистическия начин на живот. Те са по-местно население от българите и са преки наследници на траките, славяните и прабългарите (заради по-малкия процент средиземноморска раса при тях).
Расовата типология е представена като единствено средство за установяване на
наличието на различни етноси в отминалите хилядолетия. „При правилно и умело използване на антропологичните данни, историята може да разреши някои етногенетични въпроси само с тяхна помощ“. Следва изводът:
„Убедително се опровергават твърденията на някои чужди учени, че монголоидните елементи в някои области на страната, специално в Родопите, били донесени от османските турци и другите тюркски племена, дошли с тях (напр. юруците).“
„Антропологическото изследване“ на населението от Родопите е направено всъщност с цел да „затвърди“ българския произход на помаците и да „присъедини“ към него и турците в България, като покрай това решава и други въпроси – за преселниците от Беломорието, за произхода на казалбашите и др.
„Доказването“ на родопска раса показва как от една страна помаци, турци и други „различни“ всъщност са еднакви с българите, а различността им е обяснена с локални „расови“ обстоятелства