МИЛИОНИ В КАЛТА: Как държавата строи горски магистрали за никого и как да спрем хаоса?
Въпросът за управлението и финансирането на горската пътна мрежа в България отдавна е излязъл извън рамките на чисто техническата експлоатация, превръщайки се в дълбок системен проблем, който екипът на toppresa.com подложи на детайлно седмично проучване. Анализът на фактическото състояние показва стряскащ парадокс: докато държавата и европейските фондове наливат стотици милиони левове в инфраструктура, която е жизненоважна за националната сигурност, пожарната безопасност и икономиката, липсата на единен и работещ регулаторен механизъм превръща тези инвестиции в „пари, хвърлени в калта“. Само за периода 2021–2023 г. в България от фонд „Инвестиции в горите“ са изразходвани близо 188 милиона лева, като половината от тях са директно от държавния бюджет, а останалите са осигурени чрез европейско финансиране. В мащаба на Европейския съюз цифрите са още по-впечатляващи – за периода до 2027 г. са планирани над 3,5 милиарда евро по линия на кохезионните фондове и плановете за възстановяване за дейности, свързани с горска инфраструктура и превенция на пожари. Въпреки този огромен финансов ресурс, реалността по българските горски пътища остава хаотична и често прилича на „ничия земя“, където законът на по-силния и по-високопроходимия автомобил доминира над държавния интерес.
Проучването на toppresa.com установява, че основният дефицит у нас не е финансов, а концептуален и законодателен. В развитите европейски държави като Германия, Австрия и Франция горският път по презумпция не е публично пространство, а обект със специално предназначение. Там движението на моторни превозни средства е строго забранено, освен при наличие на изрично писмено разрешение, като забраната важи с пълна сила дори при липса на физическа бариера – достатъчна е само маркировка или законовата презумпция, че пътят е „Forstweg“. В България обаче липсата на ясна диференциация между обществен път и горско трасе създава илюзията за свободен достъп, което води до прогресивно разрушаване на настилките от тежка дърводобивна техника и нерегламентирани офроуд набези. Това безхаберие обезсмисля милионите левове инвестиции, тъй като пътища, проектирани за леки лесовъдни нужди, биват смазвани от 40-тонни камиони, без ползвателите им да носят пряка финансова отговорност за тяхното възстановяване. Европейският модел предлага ясен отговор на този проблем чрез принципа „ползвателят плаща“ и строга йерахия на достъпа, при която пешеходците и колоездачите са с приоритет, а моторният трафик е изключение, подлежащо на сериозни глоби, вариращи от 50 до 500 евро, а при екологични щети – и многократно повече.
За да бъде овладян този хаос и публичният ресурс да спре да изтича, е необходима радикална промяна в българския модел, която да стъпи на европейската етика за управление на ресурсите. Toppresa.com предлага интегрирането на строг цифров и физически контрол, при който всеки горски път да има свой правен паспорт, определящ допустимото натоварване и режима на достъп. Необходимо е въвеждането на специализирани „горски винетки“ или такси за преминаване на стопански субекти, които да се акумулират в целеви фондове за текуща поддръжка, вместо да се чакат поредните милиони от бюджета след всяко наводнение или пожар. Само чрез ясна законова дефиниция, че горският път е специализирана инфраструктура, а не полигон за свободно каране, държавата може да защити инвестициите си. Липсата на единна европейска рамка дава свобода на България сама да подреди своя „горски дом“, но това изисква политическа воля за прилагане на санкции и прекратяване на порочната практика горските пътища да се строят за милиони, а да се разпадат за месеци поради липса на елементарна регулация. Изводът от проучването на toppresa.com е недвусмислен: пари има, но ред липсва, а без ред дори милиардите евро от Брюксел ще останат просто следи в калта на едно безотговорно управление.
Be the first to leave a review.










