СТРЕЙТ ТЕСТ ЗА СПЕШНАТА ПОМОЩ: Как Благоевград се подготвя за „черния сценарий“ на АМ „Струма“
-
- февруари 17, 2026
За първи път „Топ Преса“ разкрива в детайли съдържанието на оперативния документ, който трябва да послужи като гръбнак на регионалната сигурност при мащабни инциденти в Югозапада. Става дума за мащабен план за действие при верижна катастрофа на магистрала „Струма“, който предвижда мобилизация на целия наличен медицински и административен ресурс на Благоевград. Сценарият, планиран за реализация на 23 ноември 2025 г., поставя региона пред най-тежкия възможен изпит: сблъсък на над 10 автомобила и микробус в условията на нулева видимост при тунела край село Железница. Този документ не е просто формалност, а детайлна пътна карта на оцеляването, която разписва движението на всеки екип, всяка линейка и всеки медикамент в условията на екстремен натиск върху системата.
Анализът на плана показва една изключително сложна структура на взаимодействие, която започва още в т.нар. „Минута 0“ с активирането на системата чрез телефон 112. Логистиката на терен е разделена на зони с хирургична прецизност, като се въвеждат три основни периметъра – от опасната „гореща зона“ на сблъсъка до командния пункт в „студената зона“. Ключовият елемент в тази операция е въвеждането на стриктен триаж, при който пострадалите се класифицират по цветови кодове според тежестта на състоянието им. Особено впечатление прави готовността за активиране на въздушен транспорт (HEMS) за пациенти с критични изгаряния, което е ясен сигнал за стремежа на местните институции да се интегрират в модерните европейски протоколи за спешност.
Навлизайки в дълбочината на болничната организация, документът разкрива, че МБАЛ „Благоевград“ се подготвя да функционира в режим на военна болница. Планът предвижда незабавното свикване на Кризисен щаб и обявяването на „Код Червено“, което автоматично спира всички планови операции и пренасочва лекари от различни отделения към Спешното приемно отделение. В рамките на първите 60 минути болницата трябва да претърпи пълна трансформация: от изграждането на външен триажен пункт пред входа до осигуряването на постоянен поток от кръвни продукти и кислород. Документът отива още по-далеч, като разписва процедури за идентификация на пациентите чрез уникални кодове, за да се гарантира, че нито една информация няма да бъде изгубена в хаоса на масовия прием.
В икономически и социален аспект, този оперативен план е своеобразен стрес тест за капацитета на регионалното здравеопазване да поеме внезапен шок от десетки тежки случаи наведнъж. „Топ Преса“ отбелязва, че за първи път се обръща толкова сериозно внимание и на психологическата подкрепа, като в екипите са включени специалисти за работа с роднините на пострадалите – детайл, който често се пренебрегва при по-повърхностни планирания. Професионалният прочит на материала показва, че успехът на цялата операция зависи от безпрекословната координация между РЗИ, МВР и пожарната, като всяко закъснение в подаването на информация по веригата може да компрометира крайния резултат.
Извън чисто медицинските аспекти, документът отделя съществено внимание на логистичното обезпечаване и управлението на човешкия ресурс, което често остава „невидимо“ при подобни мащабни операции. Планът разпорежда пълна мобилизация на техническия състав – от охраната, която трябва незабавно да изолира достъпа до болницата и да подсигури „коридори“ за линейките, до служителите в болничната аптека и склада, които са длъжни да осигурят непрекъсваем поток от консумативи за шокова зала. В документа е заложена и критичната роля на сектор „Информационно обслужване“, на който е вменено да поддържа техническата свързаност и комуникацията с Националния медицински координационен център, гарантирайки, че всяка промяна в броя на свободните легла се предава в реално време към държавните структури. Особено детайлно е разписан и протоколът за работа след приключване на активната фаза на спасяване, който включва не само изготвянето на медицински доклади, но и провеждането на психологически дебрифинг за самите екипи, изложени на екстремен стрес. Планът изисква отговорните длъжностни лица да извършат одит на изразходваните ресурси – от кръвни продукти до скъпоструващи медикаменти – с цел бързо възстановяване на болничния капацитет за следващи инциденти. Този административен финализ подчертава, че управлението на бедствието не свършва с последния настанен пациент, а изисква прецизен анализ на пропуските, който да послужи за актуализация на плановете за защита на населението в Югозападния регион.
В крайна сметка, документът, с който разполагаме, поставя началото на една нова ера в регионалната сигурност – такава, в която импровизацията се заменя с математически изчислени алгоритми. Предизвикателството остава в практическото изпълнение на тези на хартия перфектни схеми, особено в контекста на реалния трафик и географските особености на трасето към Гърция. Благоевград демонстрира амбиция да бъде подготвен за най-лошото, а „Топ Преса“ ще продължи да следи дали тези протоколи ще се превърнат в реална гаранция за живота на гражданите, или ще останат само добре разписано упражнение по административна логистика.
Be the first to leave a review.
