МИЛИОНИ ЗА „ЗЕЛЕНИ“ В ПОСЛЕДНИЯ ЧАС НА ВЛАСТТА, СЛЕДИТЕ ВОДЯТ КЪМ ПИРИН И ЮГОЗАПАДА

Югозападна България отново е в центъра на политически трус. В последните дни на управлението на кабинета на Кирил Петков са подписани решения за финансиране на неправителствени организации, свързвани с екологични каузи. В общественото пространство се твърди, че близо 1 милион лева са насочени към структури, близки до кръга около тогавашния министър на околната среда Борислав Сандов и неговия заместник Тома Белев. Решенията са взети в момент, в който правителството вече е политически разклатено и на прага на вот на недоверие.

Формално министър има право да подписва документи до последния ден от мандата си. Това е факт. Политическият въпрос обаче остава. Защо точно в този момент. Процедурите започнати ли са по-рано. Има ли ускоряване на оценки. Променяни ли са критерии. Без публично оповестени протоколи, договори и пълна финансова разбивка съмнението ще продължи да расте.

Югозападът не е случаен детайл. Името на Белев от години се свързва с екологичните битки около Национален парк Пирин. Там сблъсъкът между инвестиционни намерения и природозащитни позиции е постоянен. Всеки милион, насочен към „зелени“ организации, автоматично се възприема през този конфликт. За едни това е защита на биоразнообразието. За други е блокиране на икономическо развитие и концентриране на публичен ресурс в ограничен кръг НПО.

Особено силен обществен отзвук предизвикват твърдения за европейски проекти за милиони евро с на пръв поглед скромен резултат. Ако сумите обхващат дългосрочни програми, мониторинг, оборудване, научни екипи и международни партньорства, това трябва ясно да се покаже с цифри и отчети. Ако обаче реалният ефект е минимален спрямо инвестицията, тогава въпросът за ефективността е неизбежен. Разликата между престъпление и управленска неефективност е огромна. Тя се доказва с документи, а не със заглавия.

Ключовият проблем е прозрачността. Кои са членовете на оценителните комисии. Има ли връзки между ръководствата на финансираните НПО и хора от изпълнителната власт. Как е извършен контролът. Одитирани ли са проектите. Ако всичко е законно, обществото трябва да види това черно на бяло. Ако има нарушения, институциите трябва да реагират без политически чадър.

Когато става дума за публични средства, особено в чувствителен регион като Югозападна България, стандартът трябва да е по-висок. Доверието се печели с прозрачност. И се губи за един ден. Докато пълният пакет от договори, решения и финансови отчети не бъде публично анализиран, скандалът ще се разраства със собствена инерция. А Югозападът има нужда не от лозунги, а от ясни факти и отговорност.