Лидерство под огън: слухове, „самозабравата“ и набиращата скорост вътрешна опозиция в ГЕРБ

Когато критиката идва отвътре, проблемът вече не е скандал, а системен дефект

Публикациите на „Афера“ и „Медия Мол“ от вчера извадиха на повърхността напрежение между Делян Добрев и Бойко Борисов. Ако в понеделник председателят на бюджетната комисия наистина подаде оставка от Изпълнителната комисия и парламента, това няма да е личен акт. Това ще е политически симптом.Когато дългогодишен кадър на ГЕРБ и бивш министър поставя под въпрос посоката, това означава едно. Вътрешната опозиция вече не шепне. Тя говори. Фразата за числото 37 и че толкова депутати ще има ГЕРБ в следващия парламент приписвана на Добрев, е повече от сарказъм. Тя е предупреждение. Вътрешните хора усещат спад на доверие. А доверието се топи първо вътре в структурата, после в обществото.

В Пирин този процес не е нов. В Благоевград напрежението около Андрей Новаков се натрупва отдавна. Критиките срещу областното ръководство, включително от фигури като Кирил Илиев от гЕРБ – Благоевград, очертават една и съща картина. Затворен кръг. Ограничен достъп до решения. Фокус върху назначения и икономически интереси. Слаба партийна активност по места.

Това не е морален укор. Това е организационен проблем.

Партия, която разчита на централизация и лоялност, губи инстинкта си за самокорекция. Когато липсва вътрешен дебат, той избухва под формата на скандал. Когато липсва кадрова обновяемост, се появява летаргия. Когато структурите работят само преди избори, резултатите стават механични.Андрей Новаков е силна публична фигура на европейско ниво. Но регионалната политика изисква различен тип лидерство. Там се работи ежедневно, лице в лице. Там усещането за несправедливост не се компенсира с телевизионни участия. Ако местните структури се чувстват пренебрегнати, това се превръща в пасивност. Пасивността в изборен процес е равна на загуба.

Проблемът за ГЕРБ не е един конфликт. Проблемът е, че критиката започва да се формулира отвътре. А когато свои хора поставят под съмнение посоката, сигналът е по-силен от всяка атака на опозицията.

Партията влиза в период, в който трябва да избере. Или ще отвори системата си за реален вътрешен дебат и кадрова ревизия. Или ще разчита на инерция и харизма на лидера. Вторият модел работи до момент. След това числата стават безмилостни.

Историята показва, че големите партии не се сриват от външен натиск. Те отслабват, когато вътрешната енергия се изчерпи. В Пирин процесът вече е видим. Ако сигналът оттам стигне до София, това ще бъде тест за зрелостта на ръководството.

Защото когато своите те лишат от доверие, обществото просто го формализира на изборите.