В Благоеврад! Студена вода за Тонка! Пореден съдебен неуспех за фирмата на Тонка Трайкова, съдът окончателно потвърди отказа за виза за строеж срещу общежитията на Американския университет

Административен съд – Благоевград окончателно отхвърли жалбата на „Алимента“ ООД срещу отказа на главния архитект на Община Благоевград да издаде виза за проектиране на сграда в частен имот в кв. 216А, срещу общежитията на Американски университет в България. С решението си магистратите потвърждават, че отказът е законосъобразен, тъй като действащият подробен устройствен план е в процес на изменение. Фирмата е осъдена да заплати 1500 лева разноски, а съдебният акт е окончателен.Съдът стъпва на експертно заключение, според което действащият ПУП е приет преди повече от 25 години и не отразява реалното състояние на квартала. Районът около кампуса на Американски университет в България е променен съществено, изградена е учебна база, оформени са зелени площи, създадена е среда, която няма много общо с чертежите от края на миналия век. При тези данни магистратите приемат, че предприетото изменение на плана е обосновано и че главният архитект има право да откаже издаването на виза до приключване на процедурата.

Това решение влиза в поредицата от съдебни спорове между дружествата, свързвани с Тонка Трайкова, и Община Благоевград. През последните две години делата са десетки, като част от претенциите са уважени частично, но немалка част са отхвърлени. Последният случай обаче е показателен с категоричността на мотивите. Когато съдът, вещото лице и нормативната рамка се подредят в една посока, възможностите за процесуални интерпретации рязко намаляват.

Юристи коментират неофициално, че при висяща процедура по изменение на ПУП шансът за отмяна на отказ за виза е ограничен, особено когато има аргументи за несъответствие на стария план със съществуващото застрояване. В подобна ситуация се изисква много внимателна преценка дали изобщо има реална перспектива за успех или по-скоро се влиза в предвидим процес с ясен край. В случая краят е налице и той не е в полза на жалбоподателя.

Разбира се, всеки инвеститор има право да защитава интереса си. Съдът не наказва активността, а преценява аргументите. Но когато решенията започнат да се натрупват в една и съща посока, въпросът вече не е само в администрацията, а и в избраната стратегия. Понякога най-силният ход не е в съдебната зала, а в адаптацията към новите градоустройствени реалности.

В конкретния казус съдът е ясен. Отказът е законосъобразен. Планът се променя. Визата няма да бъде издадена. А сметката, както често се случва при съдебните спорове, остава за губещата страна.

След поредното окончателно решение на съда човек би казал, че най-разумният ход е прост. Чаша студена вода. За освежаване на паметта какво пише в закона. За охлаждане на страстите към всеки отказ на администрацията. И може би за кратка пауза, в която да се прочетат внимателно мотивите на магистратите, преди да се тръгне към следващата съдебна атака с увереност, че този път съдът със сигурност ще мисли различно.

Студената вода има и друго предимство. Тя връща фокуса към реалността. Когато експертиза, съд и нормативна уредба говорят в един глас, не е лошо първо да се преглътне фактът, а после да се търси вина в архитект, кмет или градоустройствен план от миналия век. Понякога най-силният ход не е нова жалба, а трезва оценка на ситуацията. А тя обикновено започва с дълбоко вдишване и една чаша студена вода.