ПРАВО НА ОТГОВОР: Ръководството и колективът на ПГХВТ „Проф. д-р Георги Павлов“ – гр. София пред Топ Преса срещу обвиненията в управленски произвол
-
- февруари 11, 2026
В духа на плурализма и журналистическата етика, Информационна агенция „Топ Преса“ публикува официалната позиция на училищното ръководство и колектива, предлагайки на читателите пълната палитра от гледни точки по наболелия казус.
Преди броени месеци наше разследване под заглавие „Пропуски без санкции: Как институционалната тишина прикри финансови и управленски нарушения в едно столично училище“ освети сериозни съмнения за административни и финансови аномалии в ПГХВТ „Проф. д-р Георги Павлов“. В редакцията ни постъпиха мащабни по обем документи – писмено становище на директора г-жа Росица Попова и декларация в подкрепа от педагогическия състав, които хвърлят коренно различна светлина върху събитията.
Ретроспекция на конфликта: Хроника на една „институционална тишина“
За да разберем дълбочината на правото на отговор, трябва да припомним генезиса на спора. В първоначалните сигнали, изпратени от служителката Силва Йорданова до КППК и МОН, се твърдеше, че училището се управлява по модел на „едноличен режим“. Основните акценти в обвиненията бяха:
-
Финансова непрозрачност: Избирателно индексиране на заплати (достигащо до 34,7% при някои служители) и раздаване на бонуси без ясни критерии.
-
Административни нарушения: Назначения на кадри без нужния ценз, хаос в училищния архив и манипулация на електронни записи.
-
Психологически натиск: Твърдения за „страхова среда“, в която критичните гласове биват системно изолирани или дисциплинарно преследвани.
Въпреки проверките на РУО и МОН, финалният доклад заключи, че са налице „административни неточности“, но липсва „умишлено ощетяване на бюджета“, което остави обществото с усещането за липса на реална санкция.
Позицията на г-жа Росица Попова: „Атаката е лична отмъстителност“
В своето официално писмо до главния редактор на „Топ Преса“ (Изх. № 181/10.02.2026 г.), директорът г-жа Росица Попова категорично отхвърля изнесеното като „неотговарящо на обективната истина“. Тя определя публикациите като опит за уронване на професионалната ѝ репутация и накърняване на доброто име на институцията.
Г-жа Попова внася ключов нов детайл в казуса, посочвайки профила на основния сигналист – Силва Асенова Йорданова. Според директора:
-
Йорданова е лице, многократно освобождавано от длъжност по чл. 188, т. 3 – дисциплинарно уволнение.
-
Срещу нея се водят активни разследвания от страна на Прокуратурата и Икономическа полиция за предполагаеми документални измами.
Директорът призовава към „съзидателен морал“ и преустановяване на практиката на „писмена на жалби и сигнали“, които според нея са плод на лично недоволство от „злобни субекти“, а не на реална грижа за образованието.
Колективът като гарант за стабилност: Вътрешната динамика
Паралелно с личната позиция на директора, значителна част от колектива на гимназията е входирала становище до РУО София-град и МОН (Вх. № РУО1-3907/10.02.2026 г.). В него служителите описват коренно различна действителност:
-
Модернизация: Гимназията е получила статут на „Иновативно училище“ и успешно реализира проекти по програма „Еразъм+“.
-
Инфраструктура: Акцентира се върху новооборудваната учебна работилница и подобрената материална база.
-
Единство срещу саботажа: Колективът заявява, че действията на „единици колеги“ водят до изкуствено напрежение и пречат на нормалното изпълнение на служебните задължения.
Подписите на десетки служители, приложени към документацията, целят да демонстрират, че обвиненията за „страхова среда“ не се споделят от преобладаващата част от екипа.
Анализът на „Топ Преса“: Между буквите на закона и духа на институцията
Ситуацията в ПГХВТ „Проф. д-р Георги Павлов“ се превръща в класически пример за институционален конфликт, в който фактите често биват интерпретирани според призмата на интересите. От една страна, имаме сериозни констатации за „административни пропуски“ от държавните органи. От друга – защитната теза на ръководството, че тези пропуски са формални и не представляват системна злоупотреба, а атаката е персонална вендета от страна на уволнен служител.
Ключови въпроси, които остават на преден план:
-
Дали административната инерция на МОН действително е прикриване, или просто липса на доказан състав за престъпление?
-
Могат ли иновациите и европейските проекти да бъдат легитимно оправдание за липса на стриктна отчетност при индексацията на заплатите?
Заключение
Информационна агенция „Топ Преса“ не е съд, нито разследващ орган. Нашата мисия е да предоставим платформа за всяка страна, ангажирана в казус от обществен интерес. Публикуването на това право на отговор е израз на нашето убеждение, че прозрачността е единственият лек срещу институционалната криза. Документите, предоставени от г-жа Попова и нейния екип, вече са част от публичния дебат, а тежестта на техните аргументи ще бъде преценена от съответните контролни органи и, в крайна сметка, от обществото.
Be the first to leave a review.
