СКАНДАЛ ПО РЕКА МЕСТА: ДЪРЖАВАТА ТВЪРДИ „ДОБРО СЪСТОЯНИЕ“, НО КРИЕ ЧИСЛАТА

Разследване на информационна агенция www.toppresa.com

Река Места официално е в „добро екологично състояние“. Това е изводът, който българските институции повтарят в доклади, планове и обобщения вече години наред. Проблемът е, че зад тази формула няма публично достъпни сурови данни, няма прозрачна картина по дати и пунктове и няма отговор на въпроса как точно е измерено това „добро“. Разследване на информационна агенция www.toppresa.com показва системен модел на управление на водите, при който оценките се публикуват, а реалните измервания остават скрити в администрацията, разпилени в PDF файлове или изобщо недостъпни за обществото.

Контролът върху качеството на водите на река Места се осъществява основно от Изпълнителна агенция по околна среда чрез Националната система за мониторинг на околната среда, както и от Басейнова дирекция Западнобеломорски район под координацията на Министерство на околната среда и водите. На хартия системата изглежда изрядна. Има пунктове за мониторинг, има измервани показатели, има оценки по Рамковата директива за водите. На практика обаче обществото вижда само крайния резултат, докато входните данни липсват.

 В публичното пространство не съществува отворена база данни със сурови измервания по дати, пунктове и показатели за река Места. Няма таблици с конкретни стойности за pH, разтворен кислород, биохимична потребност от кислород, нитрати, нитрити, амониев азот или фосфати. Няма публичен списък на най-лошите измервания. Няма визуализация на сезонните пикове. Вместо това има обобщения, в които средните стойности изглаждат всичко неудобно. Така отделни превишения, ако изобщо са отчетени, се разтварят в годишни оценки и изчезват от общественото внимание.

Особено проблемна е честотата на мониторинга. По част от пунктовете пробонабирането се извършва няколко пъти годишно. Това означава, че краткотрайни, но сериозни замърсявания, аварийни зауствания или пикове при нисък летен дебит остават извън статистиката. Реките не се замърсяват по график, но контролът върху тях често е именно такъв. При ниски води, когато екосистемата е най-уязвима, данните са най-оскъдни.

Биологичният мониторинг, който по европейските правила е ключов индикатор за реалното екологично състояние, също остава в сянка. Макрозообентосът и фитобентосът се изследват рядко, а резултатите не се публикуват в достъпен и разбираем вид. Така химичните показатели могат да са в норма, докато животът в реката се свива, без това да се отрази ясно в официалните оценки. Реката обаче не е таблица, а жива система, и когато биологията страда, цифрите губят смисъл.

Към това се добавя и темата за водноелектрическите централи по течението на Места. Десетки километри от реката са повлияни от деривации, каскади и изкуствено регулиране на дебита. В публичните оценки обаче липсва ясен анализ как точно тези съоръжения влияят върху кислородния режим, температурите и биологичното състояние. ВЕЦ-овете присъстват в плановете като инфраструктура, но не и като системен риск за екосистемата, въпреки че ефектът им при ниски води е добре известен.

Земеделското замърсяване е другият удобен абстрактен виновник. В официалните документи се признава наличие на нитрати и фосфати, но без връзка с конкретни землища, без карта на източниците и без яснота кой носи отговорност. Всички замърсяват, никой не отговаря. Санкциите, ако има такива, не се свързват публично с конкретни данни и конкретни измервания. Трансграничният аспект допълнително оголва проблема. След българо-гръцката граница същата река, вече под името Нестос, се следи по-често и по-прозрачно от гръцките власти. Това поражда логичния въпрос защо една и съща река има две различни нива на публичност и дали проблемите не се „разреждат“ в българската статистика, за да изплуват надолу по течението. Юридическият контекст е ясен. Данните за качеството на водите са обществена информация по смисъла на Закона за достъп до обществена информация и по силата на европейското екологично право. Липсата на активна публикация на суровите данни не е технически пропуск, а управленско решение. Когато обществото няма достъп до числата, то няма как да провери изводите. Когато няма проверка, контролът остава формален.

Предложението, с което институциите могат и трябва да бъдат притиснати, е просто и законно. Пълно публикуване на суровите измервания по пунктове и дати. Ясен списък на всички превишения. Отделни публични оценки за влиянието на ВЕЦ-овете. Чест мониторинг в критичните периоди. Без това всяко уверение за „добро състояние“ остава административна формула без обществено доверие. Ако реката е чиста, числата ще го покажат. Ако не е, обществото има право да го знае.