Радост, светлина и ново начало: Сретение Господне – празник на вярата, традицията и мъжката рожба
-
- февруари 2, 2026
На 2 февруари православната църква чества Сретение Господне, а народната традиция припомня Петльовден – ден, посветен на мъжката рожба, семейството и закрилата на дома.
На 2 февруари 2026 г. България отбелязва един от големите православни празници – Сретение Господне, познат в народния календар и като Петльовден. Денят е изпълнен с дълбок духовен и символичен смисъл, като съчетава църковната традиция със стари народни вярвания, обреди и регионални ритуали, посветени на семейството и мъжката рожба.
Сретение Господне – срещата на Стария и Новия Завет
В християнската традиция Сретение означава „посрещане“. Празникът отбелязва момента, в който праведният старец Симеон посреща Богомладенеца Иисус Христос в Йерусалимския храм, 40 дни след Рождество Христово. Според Стария завет всяка първородна мъжка рожба трябва да бъде представена пред Бога, за да се благодари за живота ѝ и да се измоли здраве и благословение.
Празникът е известен и като Зимна Богородица, акцентирайки върху майчинството, семейството и преклонението пред Света Богородица. На този ден християните присъстват на богослужения, а свещите, осветени в храма, се пазят у дома като символ на защита и светлина.
Петльовден – народен празник с вековна традиция
В народния календар Петльовден се отбелязва като ден на мъжката рожба и сила, символ на родовата плодовитост и закрилата на дома. Според легендата, празникът възникнал по време на Османското владичество, когато турските събирачи на данъка отнемали мъжките деца. Единствено смелостта на българка от Бургаския край, която заклала петел и със спринтана кръв заблудила поробителите, спасила детето ѝ и дала началото на традицията.
Имената на празника – Петльовден, Петелковден, Петеларовден – са тясно свързани с петела от легендата. По обичай:
-
Петелът се коли на портата, извършва се от млад мъж или момче.
-
С кръвта му се намазват бузите на момчетата и вратите на дома за здраве и сила.
-
Месото се приготвя като курбан и се раздава за благословия.
-
На трапезата присъстват пълнен петел, обредни пити и специални хлябове за мъжка сила.
В някои региони майките на момчета раздават бутчета от петела, а майките на момичета – крилца, символизиращи, че момичетата ще „отлетят“ от дома, докато момчетата ще продължат рода. В източните райони жените обличат сватбени дрехи, почистват и белосват дома и посещават бабата-акушерка за благослов, свързвайки празника с Бабинден.
Имен ден и поличби за бъдещето
На 2 февруари 2026 г. имен ден празнуват: Момчил, Радост, Радостин, Радостина, Драго, Драгомир, Ралин, Радина и Радослав. Празникът е повод за радост и благослов, а народните вярвания подчертават „срещата на зимата с пролетта“, предсказвайки идващата година чрез наблюдение на природата.
Денят, който обединява храм и дом
Сретение Господне и Петльовден събират в един ден църковното и народното: храмът благославя семейството и децата, а народните обичаи укрепват връзката с рода и дома. Денят е символ на светлина, надежда и ново начало в мрачния зимен сезон.
На 2 февруари българите се прекланят пред традицията, уважават семейството и празнуват живота – ден, в който духовността и народната памет се срещат, за да оставят следа за бъдещите поколения.
Be the first to leave a review.
