Регистрацията на ОМО „Илинден“ пак се спъна: съдът потвърди отказа, проблемът вече е и в „частната полза“
-
- януари 31, 2026
Поредният опит на сдружение с нестопанска цел „Обединена македонска организация – Илинден“ да влезе в регистрите като неправителствена организация отново се сблъска с познатата стена на правната форма и документалната дисциплина. На 10 декември 2025 г. Агенцията по вписванията е постановила нов отказ за регистрация заради пропуски в учредителните документи, които според длъжностното лице са в разрез с изискванията на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Отказът е атакуван с жалба от Кирил Тилев от Сандански в качеството му на представляващ сдружението, но Окръжният съд – Благоевград, в състав съдия Милена Каменова, е потвърдил отказа след преглед на доказателствата.
Случаят е показателен не толкова за политическата чувствителност, която неизбежно следва името „ОМО – Илинден“, а за това как корпоративното право, пренесено в територията на неправителствения сектор, наказва безкомпромисно всяка небрежност в детайла. И ако първият прочит на подобни новини обикновено свива всичко до клише за „административна пречка“, вторият отказ, потвърден от съда, показва по-структурен проблем: не само как са написани документите, а какво всъщност заявява организацията, че е.
Съдия Каменова, освен да потвърди основанията за отказ, открива и още един ключов дефект, който изостря ситуацията. Учредителите са определили сдружението като обединение в частна полза, но едновременно с това целите и средствата за постигането им са насочени към неограничен кръг правни субекти. Това, в юридическата логика на ЗЮЛНЦ, отдалечава организацията от „частната“ полза и я приближава до модел на „обществена“ полза. С други думи: заявяваш една категория, но описваш друга. Получава се несъответствие между избраната организационна форма и заложените цели и средства, което съдът квалифицира като съществено противоречие с чл. 2, ал. 1 от закона. Когато самата идентичност на сдружението е юридически разколебана още на входа, вписването не е просто въпрос на редакции по устава, а на концептуална яснота какъв тип организация се учредява и какъв публичен режим избира да следва.
„Всяко от констатираните нарушения е съществено и представлява достатъчно самостоятелно основание за отказ на търсеното вписване, поради което обсъждането на останалите предпоставки е безпредметно“, мотивира се съдия Каменова, отхвърляйки жалбата. Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София, но сигналът към учредителите е ясен: съдът няма да „довършва“ учредителната воля вместо тях, нито да допуска организационна конструкция, която сама се самоопровергава.
За читателите на Top Press (Топ Преса) историята не е нова. Само преди половин година друг състав на Окръжния съд – Благоевград, с съдия Гюлфие Яхова, потвърди предходен отказ за регистрация на „ОМО – Илинден“, свързан с учредително събрание в Сандански, проведено на 27 април 2025 г. Тогава заявлението е подадено на 14 юли, с приложени протокол, списък на учредителите и устав. Отказът от 16 юли е стъпил върху класическите „червени лампи“ при регистрационния контрол: неопределен и неясен предмет на дейност, формални проблеми с подписването на протокол и устав, както и несъответствие в органите на управление. Дори детайлът, че подписите на председателя и протоколчика са положени на отделен лист, а не под самия текст на документа, се оказва решаващ — не като формализъм заради самия формализъм, а защото поставя под съмнение целостта на документа и момента на подписването му.
Съдът тогава е намерил и други пропуски, които трудно могат да бъдат обяснени като „техническа грешка“. В протокола не е бил посочен час и точно място на провеждане на учредителното събрание, а само „гр. Сандански“, което в правния стандарт е прекалено общо. Уставът не е покривал изисквания по чл. 20, т. 10 ЗЮЛНЦ за правила относно възникването и прекратяването на членството и уреждането на имуществените отношения при прекратяването му — особено при изключване, смърт, запрещение и други основания. Вътрешните правила са звучали противоречиво и по ключов въпрос: кой орган приема нови членове — Управителният съвет или Общото събрание. Към това се добавя и съмнителна редакция в списъка на учредителите — добавен седми учредител с изписване на ръка без удостоверяване кой и кога е направил добавката, на фона на останалите имена, изписани с печатни букви. В правото това не е „дреболия“, а въпрос на автентичност и проследимост на учредителната воля.
Двата съдебни акта, разглеждани в рамките на по-малко от година, чертаят една и съща линия: регистрационният режим по ЗЮЛНЦ допуска широка свобода на сдружаване, но изисква яснота, последователност и пълнота на учредителните документи. В този смисъл вторият отказ е по-неприятен от първия, защото вече не става дума само за пропуснати реквизити или непохватно оформени подписи, а за несъответствие между заявения „частен“ характер и цели, които по дефиниция излизат в общественото пространство.
Top Press (Топ Преса) ще следи дали „ОМО – Илинден“ ще обжалва пред Апелативен съд – София и дали в следващ ход организацията ще избере да изчисти документите си в рамките на същата концепция или ще преформулира юридическата си идентичност така, че формата да отговаря на целите. Защото точно тук е урокът от случая: когато една неправителствена организация не успее да се дефинира убедително пред закона, регистрацията се превръща в поредица от откази, а публичният дебат — в шум, който не може да замести правната точност.
Be the first to leave a review.
