Как църквата влезе в имотния скандал с българите в Гърция!

Краят на януари 2026 година поставя неприятен въпрос, който гръцките власти предпочитат да заобикалят, а местните общества усещат все по-остро. В Северна Гърция се натрупват антибългарски настроения, подхранвани от политическа реторика, икономически страхове и целенасочени внушения. Няма война. Няма законови забрани. Има законни сделки и нарастващ език на омразата. Българинът, който купува къща или апартамент, все по-често се превръща в герой на чужда вътрешна политика. Проявите не започват внезапно. Още през 2025 година в региона на Еврос и около Александруполис се появяват публични твърдения за т.нар. „тихо заселване“. Част от местни политици и обществени фигури започват да говорят за изкупуване на изоставени имоти от чужденци, като темата постепенно се прехвърля от икономическите страници към националната сигурност. Така пазарът на недвижими имоти се превръща в идеологическа линия.

Икономическата картина обаче е далеч по-прозаична. След тежката финансова криза хиляди жилища в Северна Гърция остават празни. Малки села се обезлюдяват. Младите хора напускат. Именно този вакуум отваря място за външен интерес. Българските купувачи се появяват не като организирана вълна, а като естествен резултат от близостта, цените и свободното движение в рамките на Европейския съюз.

Покупките се концентрират в евтини апартаменти, ваканционни жилища и стари къщи. Не става дума за луксозни комплекси или масови инвестиционни фондове. Средните цени остават под тези в Южна Гърция и Атина. Сделките се извършват по стандартната гръцка процедура, чрез нотариуси и данъчни декларации. Няма преференции, няма специален режим, няма законови изключения.

Въпреки това напрежението расте. Местни жители усещат покачване на цените и недостиг на достъпни жилища. Наемите се увеличават. Туристическият натиск се комбинира с краткосрочни наеми. Вместо системен анализ причината започва да се търси в националността на купувача. Българинът става видимият фактор, върху който се проектира цялото социално недоволство.

В публичното пространство се появяват квалификации като изкупуване, инвазия и загуба на контрол. Социалните мрежи засилват внушенията. Реални данни рядко присъстват. Емоцията измества статистиката.

Точката на взрив настъпва с политическия скандал около митрополията на Александруполис. Националистически лидер публично обвинява митрополита, че продава църковни имоти на български граждани и нарича тези сделки антинационални. Обвиненията предизвикват остър институционален сблъсък. От страна на църквата следва категоричен отговор, че продажбите са законни, извършени по всички правила и че темата се използва за политическа мобилизация.

Този конфликт е ключов, защото показва механизма, по който икономическият процес се превръща в идеологическа атака. Когато пазарна сделка бъде обявена за национален риск, разговорът престава да бъде рационален. От този момент чужденецът вече не е купувач, а символ. В Гърция ролята на православната църква е особена. Тя е обществен фактор, не само религиозен. Затова включването ѝ в подобен спор легитимира агресивния език и го пренася от политическите студия към улицата. Темата става допустима. Омразата се нормализира.

Проверката на Топ Преса не открива данни за институционални репресии срещу български граждани. Няма законови ограничения. Няма масови откази на сделки. Няма официални проверки, насочени по национален признак. Но се наблюдава друго и то е по-опасно. Промяна в обществения тон. Този тон създава среда, в която отделни инциденти могат да ескалират. Административни проверки, сигнали от съседи, локални кампании и политически изказвания започват да изграждат усещане за проблем, който реално не съществува в правния смисъл. Истинските причини за напрежението остават встрани. Демографски срив. Липса на млади хора. Недостатъчна жилищна политика. Туристическа концентрация. Вместо тях фокусът се насочва към удобен външен образ. Рискът е двоен. За гръцкото общество, защото се подменя реалният дебат. За българските собственици, защото се създава климат на несигурност около напълно законна собственост.

Прогнозата за развитието на тази тенденция не е оптимистична. Цените в крайбрежните райони ще продължат да растат. Краткосрочните наеми ще задълбочават социалния натиск. Политиците ще продължат да използват темата, особено в пограничните региони, където идентичността се превръща в инструмент за мобилизация. Скандалът с митрополита не е изолиран случай. Той е модел. Днес е църквата. Утре ще бъде нотариусът. После брокерът. Накрая собственикът с чужд паспорт.

Най-реалистичният сценарий за 2026 година е следният. Сделките ще продължат, защото са икономически логични и защитени от европейското право. Но общественото напрежение ще се задълбочава на местно ниво. Ще има повече словесни атаки, повече политически внушения и по-висок риск отделни случаи да бъдат използвани като доказателство за несъществуваща заплаха. Това не е история за имоти. Това е история за страх, несигурност и начина, по който пазарът лесно може да бъде превърнат във враг.

Топ Преса ще продължи да следи темата, защото когато законната собственост започне да се обяснява като проблем, следващата стъпка вече не е икономическа. Тя е политическа.

Почти изцяло извън публичния разговор остава ролята на гръцките брокерски мрежи. Именно местни агенции активно рекламират имоти на българския пазар чрез сайтове, социални мрежи и посредници, често с агресивен маркетинг и обещания за бърза доходност. Същите тези структури, които години наред печелят от комисиони и стимулират търсенето, днес мълчат или не участват в обществения дебат, оставяйки политиците да насочват гнева към купувачите, а не към самия модел на пазара. Друг пропуск в гръцките дискусии е липсата на официална статистика, която ясно да показва реалния дял на българските купувачи спрямо общия обем сделки. Данните се заменят с оценки, внушения и фрази като масово и лавинообразно. Това създава илюзия за мащаб, който често не съществува. В редица райони българските сделки са под десет процента от общия пазар, но се възприемат като доминиращ фактор, защото са концентрирани географски и видими сезонно. Най-сериозният дългосрочен риск остава липсата на двустранен институционален диалог. Българската държава не следи системно положението на своите граждани в Северна Гърция, а гръцките власти не разграничават икономическата миграция от политическата реторика. При задълбочаване на напрежението това създава вакуум, в който отделни инциденти могат да останат без защита, а общественото недоверие да прерасне в трайно охлаждане на отношенията на местно ниво.