Фискалният съвет: Влизането в еврозоната не води до устойчиво повишаване на инфлацията
-
- януари 26, 2026
Влизането в еврозоната не води автоматично до ръст на цените, показва последният анализ на Фискалния съвет. Според публикувания доклад, наблюденията върху страните членки сочат, че инфлацията се влияе предимно от реални икономически фактори, а не от смяната на валутата.
Данните обхващат шест държави – Словения (2007 г.), Словакия (2009 г.), Естония (2011 г.), Латвия (2014 г.), Литва (2015 г.) и Хърватия (2023 г.) – и показват хармонизирани средногодишни инфлационни ставки три години преди и три години след въвеждането на еврото. Анализът разкрива, че непосредствено преди приемането на единната валута инфлацията варира – от умерено повишение в Словения и Словакия до значително повишение в Естония и отрицателни стойности в Латвия.
След въвеждането на еврото първата година инфлацията се повишава в три държави – Словения (+1,3 процентни пункта), Естония (+2,4 п.п.) и Латвия (+0,7 п.п.), а в три други – Словакия (-3,0 п.п.), Литва (-0,9 п.п.) и Хърватия (-2,1 п.п.). През втората и третата година след въвеждането инфлацията се стабилизира, като дори в Хърватия, въпреки по-високите нива, стойностите са по-ниски от периода непосредствено преди приемането на еврото.
Според Фискалния съвет, причините за измененията в цените са свързани с реални икономически фактори като конфликти, производствени разходи, енергийни цени, търсене и икономическа политика. Сменянето на валутата е номинален процес – фиксираният курс при преизчисляване на цените и доходите не води до увеличаване на паричното предлагане.
Докладът подчертава, че усещането за общо повишаване на цените при преминаване към еврото често е психологическо, а не реално. Страните, които вече са приели единната валута, показват минимален еднократен ефект върху инфлацията, без да нарушават стабилността на икономиката.
Be the first to leave a review.
