Подкрепа тип „бонус към щетите“: когато политиката ти праща букет от кактуси
-
- януари 22, 2026
Има подкрепи, които в нормална държава се броят за минус. Като да ти пожелаят „успех“ хора, които и собствения си успех не могат да намерят без фенер, компас и обществена поръчка за навигация.
Та — общинският съветник от Благоевград Димитър Урдев подкрепил президента. И не просто така, а с цялата тежест на БЗНС „Александър Стамболийски“ — партия, за която злите езици твърдят, че има повече печати, отколкото членове, и че „националното ѝ ръководство“ спокойно се събира на предната седалка на служебна кола. Декларация имало. Представям си я — кратка, стегната, като чорап на бос крак: стои, ама не знаеш защо.
Подкрепата на Урдев е като подарък „изненада“: отваряш, вътре — нови панталони… и стара репутация. И вместо да чуеш „браво“, започваш да чуваш шепот: „Абе, този не беше ли…?“ — и следва онова многоточие, което в България е по-дълго от магистрала на хартия. Около едни имена винаги се въртят едни и същи думи — шуробаджанащина, държавни имоти, обществени поръчки — не като доказателства, а като народен рефрен. И точно този рефрен, ако го закачиш като значка на ревера на президента, не става „народна любов“, става „народно подозрение“.
Най-смешното е политическата акробатика. Вчера — кандидат от ГЕРБ. Днес — подкрепа за президента. Утре — вероятно ще подкрепи и часовника на стената, ако му обещае време ВЪВ ВЛАСТТА. и в яденето на баницата . Това не е идеология. Това е таралеж, който се опитва да стане плюшена играчка: бодлите си остават, само опаковката се сменя.
А президентството? То няма нужда от такива „декларативни прегръдки“. Защото някои прегръдки са като мокра клечка кибрит — не палят доверие, а само цапат пръстите. И ако някой мисли, че ще „се закачи“ до институция, като се залепи с декларация, да знае: политиката не е табло за обяви. Народът чете дребния шрифт. И най-много помни кой носи кактусите, когато всички чакат цветя.
Be the first to leave a review.
