ДРАМСКО ПАЗИ ЖИВ БЪЛГАРСКИЯ КОРЕН: Как в Калампаки пазят старата нашенска традиция на Атанасовден
-
- януари 17, 2026
Докато модерният свят заличава автентичността, на броени километри от границата ни, в драмското село Калампаки, времето сякаш е спряло. Там, където историята е пропила земята с българска памет, днес се възражда един ритуал, който е по-силен от границите и по-дълбок от десетилетията на забрава.
За обикновения турист събитието в Калампаки може да изглежда като поредния гръцки религиозен празник. Но за нас, хората с историческа памет, „Курбанът“ на 18 януари е нещо много повече. Традицията за принасяне на жертвено животно и общото раздаване на храна за здраве е фундамент на бита на българите в Централна Македония от векове.
Историческите справки са категорични – тези райони в Драмско дълго време са били населявани от компактно българско население. Обичаят е пренесен в Калампаки „автентичен и непокътнат“ от бежанците от Крионери. Докато в класическата гръцка православна традиция курбанът не е типичен елемент, тук, в сърцето на Драмско, той е центърът на вселената. Това е живото доказателство за културното наследство, което българският дух е оставил по тези земи.
„Гирата“ с трактори и биене по тенекии – меракът на една общност
Подготовката за празника в Калампаки е истинско събитие, което започва седмици по-рано. Тук няма безлична организация, а жив, народен ентусиазъм. Членовете на местното дружество и т.нар. „курбанджии“ извършват т. нар. „гира“ – обиколка из селото. С трактори и пеша, под съпровод на силно биене по тенекии, те минават от врата на врата. Всяка къща отваря врати, за да дари – кой жито, кой царевица или пари. Тази традиция на общия принос е типично нашенска и показва, че курбанът не е просто ядене, а общо дело.
Събраната пшеница се превръща в булгур по стара технология, „овършава“ се и се подготвя за казаните. Месото също се избира внимателно, като днес, поради мащабите на празника, се използват четири или повече животни.
Легендата за елена и нощта на огньовете
Вече цял век местните хора преповтарят завета на своите баби и дедовци. Легендата, която разказват в Драмско, е досущ като нашите в Пирин и Родопите: всяка година на зазоряване за Свети Атанасий Бог изпращал елен в двора на храма. Животното си почивало и само се предлагало за жертва. Но веднъж хората избързали, не го изчакали да отдъхне и го заклали веднага. Оттогава небесният дар спрял да идва. Затова днес в Калампаки колят бик, но го правят със същия мерак и страх от Бога.
Кулминацията започва в събота вечер. Точно в 23:00 часа се палят огньовете под огромните медни казани. Десетки доброволци бдят цяла нощ, месото вари бавно, а закачките и разговорите край огъня не спират – това е „рецептата“ за истинския курбан. На зазоряване започва трудоемкото чистене на месото от костите, след което в бульона се сипва булгурът.
Зурните на Драмско – гласът на родината
В неделя, след литургията, площадът на Калампаки се оглася от зурни и тъпани. Първото мезе е парче месо и чаша ципуро за всеки гост. Поверието тук е ясно: „който танцува на този ден, ще съблече дрехите си“ – ще има толкова берекет и работа, че няма да се спре. Звукът на зурната в Драмско е същият, който раздира сърцето и в Гоцеделчевско – доказателство, че фолклорният код на Балканите не признава политически граници.
Точно в 15:00 часа, след благословията на свещеника, започва голямото раздаване. Хиляди хора преминават през двора, за да получат своята порция от месото и булгура. Едва тогава „курбанджиите“ си поемат дъх, за да се хванат и те на тежкото македонско хоро.
Защо това е важно?
Калампаки не е просто село в Гърция. То е нашето огледало от другата страна на границата. В тези части на Драмско традициите се пазят с онзи специфичен „мерак“, който е до болка познат на всеки нашенец. Виждайки как там поддържат пламъка на курбана цяло столетие, ние виждаме част от нашата собствена идентичност, която отказва да бъде заличена.
Това не е просто празник. Това е триумф на традицията над времето. Една жива нишка, която продължава да ни свързва, водена от вярата в Свети Атанасий и дълбокото уважение към предците.
Be the first to leave a review.
