Орта маала – сърцето на Струмица, което още тупти
-
- януари 17, 2026
Има места, които не просто съществуват на картата, а живеят в паметта. Орта маала – известна още като Варош маала – е точно такова място. Тя не те посреща груба, не те заслепява с показност. Вместо това те кани бавно, почти незабележимо, да влезеш в нейните улички и да усетиш пулса на една стара Струмица. Топ Преса днес ще ви разходи из това прекрясно място.
Името ѝ идва от турската дума orta – среда. Но Орта маала е много повече от географски център. Тя е средата между миналото и настоящето, между спомена и реалността. Варош маала, както я наричат още, носи в себе си духа на стария град – онзи, който обикновено се издига малко по-нагоре, сякаш за да вижда по-далеч и да помни по-дълго. Някога тук е кипял живот. Градската турска поща е била средище на новини и човешки съдби, а Ортомаалската джамия – място на тишина и вяра. Днес тези сгради са археологически локалитет и музей – неми свидетели на времена, които са отминали, но не са забравени. Камък по камък, те разказват истории за хора, гласове и стъпки, които някога са изпълвали пространството.
Сега Орта маала се простира главно по улица „Стив Наумов“. Тук ежедневието тече по-спокойно. Къщите сякаш се познават помежду си, а сенките им следобед се преплитат като стари приятели. Ако спреш за миг и се заслушаш, ще чуеш нещо повече от градски шум – ще усетиш онази особена топлина, която само местата с душа притежават.
Орта маала не настоява да бъде център. Тя просто е. С тиха гордост, с достойнство и с дълбока, човешка памет. И може би точно затова остава толкова близка – защото ни напомня, че градовете не са само сгради и улици, а любов, уважение и време, събрани на едно място.
Орта маала е от онези квартали, които не се разкриват веднага. Трябва да вървиш бавно, да гледаш фасадите, леко наклонените дворове, старите порти, зад които времето сякаш е спряло. Тук всяка къща има своя биография, всяка стена – белези от различни епохи. Камъкът помни, а тишината говори. Не е трудно да си представиш как преди десетилетия по тези улици са минавали търговци, духовници, занаятчии и деца с боси крака, носещи смях и живот в сърцето на града.
Особена тежест носят археологическите останки в маалата – не като музейна формалност, а като жива памет. Градската турска поща и Ортомаалската джамия не са просто обекти от миналото, а мост между култури, религии и съдби. Те напомнят, че Струмица винаги е била кръстопът – място, където различното не е разделяло, а е съжителствало. В този смисъл Орта маала е урок по толерантност, изписан не в книги, а в камък, пространство и човешки следи.
Днес маалата живее по-тихо, но не и по-беззначително. Тя е като възрастен разказвач, който не бърза да говори, но когато го направи – думите му тежат. Орта маала ни напомня колко важно е да пазим корените си, да уважаваме старото, без да се страхуваме от новото. Защото град без памет е просто място, а град с памет – дом. И Орта маала, със своята скромност и достойнство, остава един от най-топлите домове в сърцето на Струмица.
Be the first to leave a review.
