Месо за 1 лев от TikTok: кой стои зад евтината храна и защо институциите мълчат
-
- януари 13, 2026
През последните месеци в българския сегмент на TikTok все по-осезаемо се налага една нова форма на неформална търговия с храни, която се развива изцяло извън регламентирания пазар. Кратки видеа, публикувани от физически лица, рекламират месо, месни продукти, плодове и зеленчуци на цени, които не просто са под пазарните, а поставят под въпрос самата икономическа логика на подобна дейност. Кайма за „принцеси“ по 1 лев, пилешки бутчета по 3 лева и други сходни оферти се разпространяват бързо и достигат до хиляди потребители, привлечени от обещанието за евтина храна във време на растящи цени и несигурни доходи.
Проверката на „Топ Преса“ показва, че в повечето от тези случаи липсва каквато и да е информация за произхода на продуктите. Видеата не показват етикети, срокове на годност или документи, а продажбите се договарят чрез лични съобщения, телефонни разговори или коментари под клиповете. Доставките се извършват не от регистрирани търговски обекти, а от автомобили, временни пунктове или частни имоти. Макар мащабът на явлението да не може да бъде точно измерен, честотата на подобни видеа и активността под тях ясно показват, че не става дума за единични случаи, а за оформящ се паралелен пазар.
Най-често използваното обяснение за произхода на храните е, че те идват от Гърция – купени на по-ниски цени или получени като помощи. Тази версия звучи правдоподобно за част от аудиторията, тъй като е публично известно, че някои хранителни продукти в южната ни съседка се продават по-евтино, особено в граничните райони. В интернет съществуват и множество видеа, показващи пазаруване в гръцки супермаркети. Тези факти обаче не представляват доказателство, че конкретните продукти, продавани чрез TikTok в България, са законно внесени, преминали задължителния ветеринарен контрол и предназначени за препродажба. Законодателството е категорично, че хуманитарните помощи не могат да бъдат обект на търговия, а вносът и продажбата на месо са дейности с висок регулаторен праг.
Сериозен аргумент срещу легитимността на тези продажби е и ценовото равнище. Сравнение с ориентировъчните цени на едро показва разлика, която трудно може да бъде обяснена с ефективна логистика или икономия от мащаба:
Продажбата под себестойност е възможна само в ограничени и ясно дефинирани случаи, каквито тук не се наблюдават. По-вероятните обяснения включват липса на данъчно облагане, продажба на стока с изтичащ или изтекъл срок на годност, компрометирани условия на съхранение или напълно неясен произход. За легалните търговци, които понасят разходите за регистрация, контрол, данъци и осигуровки, подобна „конкуренция“ е невъзможна и подкопава доверието в пазара като цяло.
Законът не оставя място за тълкуване. Продажбата на храни, особено месо и месни продукти, изисква регистрация в Българската агенция по безопасност на храните, спазване на санитарни и хигиенни изисквания, проследимост на произхода и издаване на касови документи. Социалните мрежи не са правен вакуум и не освобождават продавачите от тези задължения. Въпреки това до момента няма публично обявени проверки, санкции или официални позиции от страна на контролните институции, въпреки че видеата са свободно достъпни и лесно проследими.
За потребителите рискът остава реален и непосредствен. Нерегламентираната търговия с храни крие опасности от хранителни отравяния, липса на контрол върху качеството и пълна невъзможност за търсене на отговорност при инцидент. Именно затова подобни практики не могат да бъдат разглеждани като безобидна социална тенденция или форма на „народна търговия“, а като симптом на по-дълбок проблем – разширяването на сивата икономика в дигитална среда.
За „Топ Преса“ този случай е показателен за начина, по който социалните мрежи все по-често изпреварват регулацията и контрола, създавайки паралелни пазари, в които правилата са неясни, а отговорността – разтворена. Докато институциите не дадат ясен отговор и не предприемат действия, TikTok рискува да се превърне в трайна нерегулирана зона за търговия с храни, в която ниската цена изтласква въпросите за произход, безопасност и обществен интерес.
Be the first to leave a review.
