Шефът на КЗК: Надценките достигат 150% – производителите търпят основния удар
-
- януари 12, 2026
Надценките при хранителните продукти в България достигат между 50 и 150 процента, като тежестта пада основно върху българските производители. Това заяви в ефира на БНР председателят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Росен Карадимов, позовавайки се на секторен анализ, изготвен в края на миналата година.
По думите му, когато производителят е принуден да прави значителни отстъпки към търговските вериги, доставната цена често се доближава опасно до себестойността. В резултат реалната надценка, изчислена спрямо първоначалната цена, може да нарасне от 45 до 90 процента, което поставя под риск цели подсектори в хранителната индустрия.
Брутални тенденции при млечните продукти
Особено тревожни са данните за сектора на млякото и млечните продукти. За последните четири години родното производство е намаляло с 25%, докато вносът е нараснал с 40%, посочи Карадимов.
Според него основната причина е липсата на целенасочена държавна политика за стимулиране и коопериране на българските производители, което ги поставя в неравностойна позиция при преговорите с търговските вериги.
„Европейската практика показва, че производителите са по-силната страна и именно те определят условията, включително и максималните цени“, подчерта председателят на КЗК, като даде за пример Швейцария, където кооператив с над 2 милиона членове реализира годишен оборот от 34 млрд. франка и успешно конкурира големите търговски вериги чрез пазарни механизми.
Няма монопол, но има структурни деформации
Карадимов беше категоричен, че големите търговски вериги нямат монопол, като заемат около 60% от пазара. Проблемът обаче е в дълбоките структурни деформации, натрупани от началото на прехода, и липсата на управленска стратегия в ключови подсектори на хранителната индустрия.
Той обърна внимание и на сериозните регионални дисбаланси – еднакви цени се поддържат както в София, така и в икономически по-слабите региони, въпреки огромните разлики в покупателната способност. За сравнение, годишният доход в столицата достига около 54 000 евро, докато във Видин е едва 7 000 евро.
Кварталните магазини – „бушонът“ на системата
КЗК вече навлиза и в анализа на традиционната търговия – кварталните и регионалните магазини. Там ситуацията е различна: доставчиците са в по-силна позиция, а дългите вериги на доставки водят до натрупване на надценки по цялата логистична верига.
„Малкият магазин е бушонът – или намалява печалбата си, за да оцелее, или затваря“, обясни Карадимов. При съмнения за рязко и необосновано поскъпване, КЗК ще подава информация към НАП, които разполагат с правомощия да изискват доказателства за икономическата обоснованост на цените – инструмент срещу спекулата.
Преходът към еврото – без ценови шок
Председателят на КЗК отхвърли и апокалиптичните прогнози за ценови взрив при въвеждането на еврото, като подчерта, че процесът протича плавно и без сътресения.
„Избрахме да не стресираме пазара с демонстративни проверки и санкции, а да направим задълбочен анализ, за да видим цялата картина“, заключи Карадимов.
Be the first to leave a review.
