Ресто в евро: какви са правата ни и кога търговецът нарушава закона
-
- януари 11, 2026
Преходът към еврото поставя потребителите в ситуация, в която дори на пръв поглед дребен детайл като рестото може да се превърне в реален финансов проблем. Както показват сигналите, постъпващи и в редакцията на „Топ Преса“, докато голяма част от хората все още плащат в левове, връщането на ресто в евро поражда съмнения дали изчисленията са коректни и дали потребителят не е ощетен. Законът обаче дава ясни права, които в този момент са от ключово значение.
При съмнение в точността на върнатото ресто в евро потребителят има право да поиска касиерът да го информира устно каква е левовата равностойност на сумата. Това разясни по bTV основателят на платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова в контекста на нарастващите затруднения на гражданите да извършват бързи преизчисления между двете валути. По думите ѝ именно моментът на плащането е решаващ, защото ако рестото не е коректно, корекцията трябва да бъде направена незабавно и на място, дори с намесата на управителя на търговския обект. Доказването на подобно нарушение впоследствие е изключително трудно, дори при наличие на свидетели или при съдебно обжалване.
Затова активното поведение на потребителите по време на пазаруване се оказва един от най-ефективните защитни механизми. Важно е да се следи каква сума се дава, какво ресто се връща и как се движат цените на стоките и услугите, които ни интересуват. Именно с тази цел законодателят е предвидил едногодишен период на двойно обозначаване на цените – в левове и в евро, който започна на 8 август миналата година и ще приключи на 8 август тази година. Целта на този период е да улесни гражданите да проследят дали има необосновано поскъпване, прикрито зад валутната промяна.
Потребителите могат да забележат повишение на цените, но по обективни причини не разполагат с инструментите да преценят дали то е икономически оправдано. Именно затова при съмнение за необосновано увеличение на цените гражданите имат право да подават сигнали до контролните органи, които разполагат с правомощията да изискат необходимите документи и да извършат анализ дали повишението се дължи на обективни икономически фактори или представлява нарушение. В условията на свободна пазарна икономика възможностите на държавата да се намесва в ценообразуването по принцип са ограничени, но в периода около въвеждането на еврото законодателят е предоставил допълнителни контролни функции, именно за да не се допусне необосновано икономическо ощетяване на потребителите.
В този преходен период възниква и по-сериозен правен въпрос – какво се случва, когато търговец системно нарушава правилата, плаща наложените глоби, но продължава със същите практики. В подобни случаи, особено когато се докаже умисъл за увреждане на икономическите интереси на потребителите, следва да се обсъжда квалифицирането на тези действия като нелоялна търговска практика и налагането на забрана, а не само на санкция. Именно забраната е мярката, която може реално да прекъсне рецидивите и да повиши ефективността на контролната дейност.
Преходът към нова валута не бива да се превръща в преход към по-слаба защита на потребителите. Както нееднократно е подчертавала и „Топ Преса“, законът дава достатъчно инструменти, но те имат ефект само когато се използват навреме и активно. В този процес вниманието на всеки гражданин към дребните детайли – включително към рестото – се оказва не просто лична грижа, а форма на обществен контрол.
Be the first to leave a review.
