Един миш-маш разтресе Банско
-
- януари 11, 2026
Ива Иванова, позната на публиката като Ивка Бейбе, кацна в Банско и направи нещо наглед дребно. Попита къде да изяде хубав миш-маш. Ефектът беше всичко друго, но не и дребен. Коментарите тръгнаха като лавина. Над сто реакции. Десетки мнения. Нула консенсус.
Първият лагер беше категоричен. Миш-машът е в класическа банска механа. Снимки, тагове и самочувствие заваляха още в първите минути. Спомената беше Механа Дедо Йонката с директна покана за вечеря и обещание за домашен вкус и ракия. Други заложиха на Момини двори с кратко и ясно гарантирам. Нямаше аргументи. Нямаше нужда. Това е Банско.
Втори лагер обаче обърна посоката. Истинският миш-маш не бил в Банско. Бил на два километра. В Добринище. Там кухнята била друг път. Там не можело да сгрешиш. Конкретно беше посочена Македонска кръчма, както и емблематичният Бабуч. Аргументът беше прост. По-малко туристи. Повече тиган.
Трети лагер не признаваше заведения. Само домашно. Направи си. Вземи продукти. Яйца на очи, но с характер. Коментари с рецепти. Коментари с шеги. Коментари с леко назидание. Ако не си го направиш сам, не си ял.
Имаше и странични попадения. Касапинова механа беше спомената с усмивка. Орлово гнездо получи похвала за вкус и цени. Появи се и тезата, че някои места разчитат повече на име, отколкото на съдържание. Тук вече мненията станаха по-остри. И по-истински.
Този пост показа нещо важно. Банско обича да спори за храна. Всеки има позиция. Всеки защитава своето място. Рискът е ясен. Туристът може да се обърка. Когато всички твърдят, че са най-добрите, някой задължително губи. Обикновено това е гладният.
Но има и плюс. Един въпрос направи повече реклама на местната кухня от цял сезон брошури. Без сценарий. Без инфлуенсърска сделка. Само апетит и социални мрежи.
Миш-машът се оказа тест. Не само за готвачите. И за Банско. Градът го издържа. Шумно. Цветно. И много гладно.
Be the first to leave a review.
