Скандал на Богоявление в Гърмен: Кой има право на кръста и какво казва Православието ВИДЕО
-
- януари 6, 2026
Богоявление в община Гърмен, празник на вярата, мъжеството и християнската традиция, тази година бе помрачен от неочакван скандал. Тази година в ритуала по хвърлянето на кръста участваха единствено млади момчета, а Светият кръст беше изваден от водата от Александър Луков.
След ритуала местният свещеник отказа да предостави кръста на младежите, за да бъде целуван и носен из селото за здраве и благодат — практика, утвърдена от поколения насам. Причината, изтъкната от духовника, е твърдението, че след Богоявление носещите кръста събират пари от домовете.Парадоксът обаче е друг – не им дали кръста а им дали прикове с пари. Меко казано странно!
Снимка с въпросните пликове
Според участници и жители това за даренията при обикаляне с кръста не отговаря на истината. Те твърдят, че никой не изисква дарения, а ако някой реши доброволно да остави средства, това е личен избор, като подобни дарения традиционно се използват за общополезни каузи или по решение на самите участници в ритуала.
В българската православна традиция, след като кръстът бъде изваден от водата на Йордановден, той се целува от участниците и миряните за здраве, а в много населени места се носи из домовете като символ на Божията благодат и пожелание за здраве през годината. Това е част от народната религиозност, която съчетава църковния ритуал с местните обичаи, предавани от векове. Православните канони не съдържат забрана кръстът да бъде държан или носен от миряни след ритуала на Богоявление. Кръстът е символ на Христовата победа над смъртта и не е лична собственост на свещеника. Миряните имат право да участват активно в църковния живот, включително в обредите, а доброволните дарения не се считат за грях, когато не се изискват насила и не се използват за лична облага.
Църквата осъжда търговията с вярата, но прави ясно разграничение между задължително събиране на пари и доброволно дарение. Ако средствата се дават по желание и се влагат за храм, благотворителност или обществени каузи, това не противоречи на православното учение и църковните канони.
Случаят в Гърмен повдига въпроса докъде стига правото на духовника да тълкува традицията еднолично и кога подобни решения водят до разделение сред вярващите. Празник като Богоявление по своята същност трябва да обединява хората около вярата, а не да създава напрежение между Църква и миряни.
Истинският смисъл на кръста не е в забраните, а в смирението, вярата и благодатта, които той символизира. Когато традицията бъде отнета от хората, рискът не е да се опази вярата, а да се отчужди.
Be the first to leave a review.
