ЕКСКЛУЗИВНО: Земеделски колапс удря Югозапада – гнила пшеница, гризачи и складове, пълни с болести- цената на хляба удря невиждани нива още през пролетта!
От разследващия екип на Информационна агенция Топ Преса
Българското земеделие е на прага на критична година, а официалните доклади на БАБХ, макар и маскирани в административен тон, крещят „Червен код“. Под повърхността на статистиката за 903 хиляди хектара пшеница се крие истината за една провалена есенна кампания, която може да опразни джоба на българския потребител догодина.
Ноември 2025 г. ще бъде запомнен не с благодатни дъждове, а с агрометеорологичен капан. Високата влага, която блокира сеитбата, остави десетки хиляди декари незасети или критично забавени.
Прогнозата е мрачна: ноемврийските посеви няма да достигнат фаза „братене“ – единствената им защита срещу зимните студове. В Софийското поле пшеницата вече не просто не расте, тя умира. Пожълтелите посеви са симптом на задушена коренова система, а първият сняг в Самоков завари една неподготвена и стресирана земя.
ВОЙНАТА НА ДВА ФРОНТА
Най-скандалният прочит на декемврийския доклад идва от Перник и Добрич. Там обикновената полевка вече не е просто неприятел, а окупатор. С плътност от 3-4 активни колонии на декар (над прага на икономическа вредност), тези гризачи буквално унищожават базата на бъдещата реколта.
Скандалното? Въпреки критичните нива, докладът признава – родентициди не са използвани. Това е административен и стопански абсурд. Оставянето на житницата на страната и Югозапада на милостта на природата е рецепта за пазарен шок. Ако пшеницата в Софийско не бъде довършена от влагата, полевките в Перник ще довършат започнатото.
Големият залог, който може да изгори
Според доклада на БАБХ, земеделците масово се пренасочват към зимна маслодайна рапица (близо 149 хил. ха засети), надявайки се на високи цени. Но докладът разкрива „армия“ от неприятели: Рапична листна оса и стъблена бълха: В Ямбол и Сливен нападението е над ПИВ. Фомоза (Сухо стъблено гниене): Вече регистрирано във Варна. Само 61% от площите са подхранени, което означава, че останалите 40% са оставени без „имунитет“ срещу тези агресивни вредители.
Картофената криза: Югозападът губи битката в склада
Ако си мислите, че проблемите са само на полето, погледнете към складовете в София-област. Тук „скритата криза“ е най-видима. До 10% от клубените са поразени от Ризоктония, а до 8% от Алтернария. Към това добавяме и пораженията от картофен молец.
Прогноза за цените: Когато 1/10 от реколтата гние още преди да стигне до сергията, ценовият скок през февруари и март е неизбежен.
Самоковският картоф, символът на региона, е под заплахата на лоши фитосанитарни практики при съхранението.
ЩЕ ИМА ЛИ ХЛЯБ?
Въпросът не е само в количеството, а в качеството и цената. Югозападният регион е изправен пред локален дефицит. Когато пшеницата „пожълтее“ в София, а гризачите „изядат“ Перник, логистичният натиск върху зърното от Северна България ще се увеличи. Това означава само едно – по-скъп хляб заради транспортни разходи и по-ниско предлагане.
Земеделското министерство и БАБХ трябва да отговорят: защо при ясни данни за свръхпопулация на вредители, мерките са „единични“ или липсват?
Провокацията е налице – дали не сме свидетели на контролиран хаос, който ще облагодетелства вноса за сметка на българското производство?
ПОСЛЕДЕН ШАНС ЗА РЕАКЦИЯ
Зимата на 2025/2026 г. започва с тежък фитосанитарен дефицит. Ако държавата не предприеме агресивни мерки за подпомагане на борбата с неприятелите в Югозапада и Добруджа още в първите дни на януари, „жълтите полета“ от доклада на БАБХ ще се превърнат в празни хамбари през юли.
Единственият изход: Спешна проверка на складовите бази, както в Югозапада, така и в цяла България и незабавна дератизация на площите с пшеница, където ПИВ е прескочен. В противен случай, догодина хлябът ще ни горчи, ако изобщо го има.
Be the first to leave a review.








