Ерудицията като последен шанс за местната власт
Историята рядко повишава тон. Тя говори спокойно и затова е опасна за самодоволните. Проф. Андрей Пантев отбелязва в телефонен разговор за Топ Преса, че най-големите сривове не идват от липса на власт, а от липса на мисъл. Местната власт днес страда не от недостиг на кандидати, а от дефицит на подготвени личности, способни да носят отговорност отвъд следващия мандат.
В исторически план управлението на общностите винаги е било свързано с авторитет на знанието. Античните полиси издигат хора с образование и репутация. Възрожденските градове разчитат на учители, лекари, инженери. Това не е романтика, а прагматизъм. Там, където решенията са сложни, се търсят хора, които разбират сложността.
Днешната картина е различна. Често местната власт се пълни с фигури, чиято единствена квалификация е говоренето. Много думи, малко смисъл. Това води до друг хроничен проблем. Шуробаджанащината. Тя не е морален дефект, а управленска немощ. Когато липсва експертиза, се търси доверие по роднинска линия. Когато няма знание, се компенсира с лоялност.
Историята е категорична. Такива системи не рухват внезапно. Те се изтощават. Инфраструктурата се амортизира. Администрацията губи компетентност. Хората губят доверие. Проф. Пантев подчертава, че това не е въпрос на партии, а на култура. Управленска култура. Решението не минава през забрани и лозунги. Минава през обществено изискване за ценз. Не елитарен, а разумен. Познания по управление, икономика, право, история на институциите. Реален опит. Способност за аргументиране. Когато избирателят започне да търси знания, а не познати лица, системата ще се промени без насилие.
Времето на големите усти е историческа аномалия. То възниква в периоди на умора и недоверие. Изходът винаги е един и същ. Връщане към смисъла на публичната служба. Местната власт не е сцена за изява. Тя е място за работа. Там се изисква мисъл, памет и отговорност. Историята вече го е доказала. Въпросът е дали ще я чуем навреме.
Be the first to leave a review.









